Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (208)

4.

Въпреки предупрежденията от прикрепените към подразделението му нередовни войници командирът на 82-ри батальон нареди стандартна атака.

Първоначално всичко вървеше според очакванията. Ръчният гранатомет изстреля лепкава бомба през Десета улица; зарядът прилепна към двукрилата бронзова врата на Съдебната палата и три секунди по-късно се взриви със силен гръм, разпръсвайки вратата във фонтан от изкорубени парчета с размера на юмрук.

Същевременно успя да подпали и черното масло, което беше омазало сградата, и Съдебната палата пламна. В пламъците полетяха противопехотни гранати, които се взривиха над покрива.

През зейналата врата влетяха няколко кутии с нервнопаралитичен газ, за да довършат неприятелите, които шрапнелите бяха пропуснали. Задвижвани по химически начин абордажни куки полетяха към покрива от улицата, издигащата се зад нея стена на Стария град и откъм близкия щаб на анханските офицери. Електрическите лебедки не работеха в условията на Отвъдие, но бойците от Социалната полиция бяха в отлична физическа форма, а зъбците на ръкавиците им зацепваха добре върху плетените въжета, което им позволяваше да се катерят с лекота, без опасност от хлъзгане. Редувайки ръцете си, те започнаха да се изкачват по стената на Съдебната палата със средната скорост на пешеходец, докато долу петдесетина стрелци нахлуха в атриума.

От това можеше да се получи добра изненадваща атака, но Социалната полиция беше част от силите на Слепия бог и Рейт от Анхана усещаше всяка тяхна стъпка.

Те нямаха никакъв шанс.

Първият намек, че тази операция може да не премине гладко, беше абсолютно празният атриум. Стрелците не намериха нито тела, нито кръв — единствено каменният под бе покрит с бронзови късове, сплескани куршуми и парчета скала. Бялата пара, която служеше като зрителен маркер за нервнопаралитичния агент, бавно се полюшваше във въздуха; нито се беше разпръснала навътре в сградата, нито бе издухана навън през вратата.

Вторият намек се оказа малко по-сериозен.

Когато стрелците, които се бяха изкачили на покрива, се събраха в група и тръгнаха към стълбата, която водеше към вътрешността, най-чувствителните от тях доловиха вибрации — нещо като нискочестотно жужене, — които като че ли идваха изпод краката им. Преди да успеят да привлекат вниманието на останалите, камъкът под краката им омекна и хлътна навътре като претоварен батут, струпвайки всички войници в объркана купчина от тела на дъното си. След това камъкът се разкъса и безцеремонно ги изсипа на пода в малка стая. Покривът продължи да се топи и да се излива в стаята като кал в канавка.

Докато калта продължаваше да се изсипва върху и около войниците, интензитетът на жуженето се увеличи и четирите каменарски скаломаги отново започнаха да превръщат калта в камък. Никой от стрелците не успя да се изправи, преди камъкът да се втвърди над главите им; времето едва им стигна да изкрещят.

Стрелците в атриума установиха, че всички врати са заключени и запечатани от някаква невидима сила, която им пречеше дори да натиснат дръжките. По-нататък откриха една взривена врата, която беше запечатана от същата сила. Същата сребриста мрежа, която ги предпазваше от много форми на магията, успешно успяваше да направи същата тази магия невидима; войниците не можеха да видят Щитовете, които им преграждаха пътя.

Повечето първородни могат да създават светлина; това е доста елементарно обръщане на Потока. С усъвършенстването на уменията си те започваха да предават на светлината различни цветове, от индигово до всички отсенки на червеното; една лека добавка към това умение им позволяваше да създадат електромагнитна радиация с доста ниска честота — като тази на микровълните.

Потоците от последователни микровълни нагряха няколкото пръстени гърнета, които бяха задигнати от интендантството на Съдебната палата. Те бяха напълнени с осветително масло. След като се нагря, то започна да изпуска значително количество ароматни, леснозапалими изпарения в оградения от Щитове атриум. Стрелците, които носеха специални дихателни маски за защита от нервнопаралитичния агент, не забелязаха нищо, докато групата първородни, които създаваха микровълните, не насочиха вниманието си към малката купчина дърва в средата на атриума. Дървесината пламна, възпламенявайки леснозапалимите изпарения, и превърна атриума в самоделна, груба, но много ефективна вакуумна бомба.

Взривната вълна изхвърли на улицата малките парчета от телата.

Както всеки добър командир, и този беше поставил наблюдатели около сградата, които да му докладват резултатите от пробната атака, затова сега реши, че е време да се възползва от помощта на местните. Той нареди на нередовните си войници да започнат преговори под парламентьорско знаме с офицерите от обкръжилата го Анханска армия.

Нуждаеше се от войници, които имаха по-голям опит с магията; войници, които разполагаха със свои собствени магьосници.