Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (174)

14.

На стотина ярда надолу по течението един мъж на име Дж’Тан — или Франсис Роси, в зависимост от това в кой свят се намираше — клечеше до планшира на заклещена в клоните на една умираща върба лодка. В тесния тухлен проход между склада на „Сухи храни Палнар“ и стоманолеярната фабрика една жена, също с две имена — Чолет или Тина Уелч, — се беше притиснала към стената, дишайки тежко. На покрива на същия склад двама опитни крадци от покрайнините на града — най-далечните покрайнини — застинаха, държейки в ръцете си въжето, по което смятаха да се спуснат до доковете.

Всички те — и още седем като тях — се промъкваха към мъжа, който стоеше в реката, гледаха напрегнато проблясващия в ръката му меч, приближаваха се все повече, докато около тях избуяваше свръхестествената джунгла, минаваха недокоснати от сълзящото черно масло, за да се доберат до целта си.

И всички те почувстваха пощипващата, гъделичкаща вълна, която мина над и през тях миг преди целият речен бряг да изригне в огромна енергийна експлозия, чиито пламъци плъзнаха по маслото — те алчно се протягаха към телата им и към черното масло, което капеше от джунглата. Всеки от тях се почувства така, сякаш се бе събудил от лош сън, който насила ги беше тласкал към този момент. Всеки от тях си помисли, в различни варианти според речниковия си запас: „По дяволите, КАКВО ПРАВЯ ТУК?“

И възвърнали собствената си воля, те побягнаха с всички сили.