Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boleyn Inheritance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Наследството на Болейн

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Елица Тодорова

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2008 г.

ISBN: 978-954-365-042-2

История

  1. — Добавяне

Джейн Болейн, Хамптън Корт, ноември 1541

Онзи дявол архиепископът почти е изкарал ума на момичето от страх и сега тя не знае дали да лъже, или да си признае. Негова светлост херцогът го придружи на ново посещение и докато се опитват да издърпат ридаещата кралица от леглото й, той спира до мен.

— Тя ще си признае ли за Кълпепър? — прошепва той, толкова ниско, че трябва да се облегна на него, за да чуя думите му.

— Ако оставите архиепископа да я обработи, тя ще е готова да признае всичко — предупреждавам го с припрян шепот. — Не мога да я накарам да си мълчи. Той я изтезава с надежди, а после я заплашва с проклятие. Тя е само едно глупаво момиче, а той изглежда решен да я сломи. Ще я подлуди, ако продължава да я заплашва.

Той се изсмива кратко, смехът му прозвучава почти като стон.

— За нея ще е по-добре да се моли за лудост: това може да се окаже единственото й спасение — казва той. — Милостиви Боже. Две племенници като кралици на Англия и двете свършват на ешафода!

— Какво би могло да я спаси?

— Не могат да я екзекутират, ако е луда — казва той небрежно. — Не могат да предявят обвинение в държавна измяна срещу луд човек. Ще трябва да я изпратят в манастир. Мили Боже, тя ли пищи сега?

Зловещите викове на Кити Хауърд, молеща за пощада, отекват из покоите й, докато жените се опитват да я издърпат, за да се изправи пред архиепископа.

— Какво ще направите? — питам настоятелно. — Това не може да продължава.

— Ще се опитам да не се замесвам в това — казва мрачно той. — Надявах се днес да я видя нормална. Щях да я посъветвам да се признае за виновна по отношение на Деръм и да отрича за Кълпепър: в такъв случай не е направила нищо по-лошо от това да се омъжи при наличието на предишно обещание за брак като Ана Клев. Можеше да й се размине. Може би той дори щеше да я приеме обратно. Но ако продължава така, тя ще се убие, преди палачът да стигне до нея.

— Да не се замесвате ли? — настоявам. — Ами аз?

Лицето му е като кремък:

— Какво за вас?

— Ще приема френския граф — казвам му бързо. — Какъвто и да е договорът, ще го приема. Няколко години ще живея с него във Франция или където иска. Ще се спотайвам, докато кралят се съвземе от това. Не мога отново да отида в изгнание, не мога да се върна в Бликлинг. Не мога да го понеса. Не мога да преживея отново всичко това. Наистина не мога. Ще приема френския граф дори без добро споразумение. Дори и да е стар и грозен, дори и да е обезобразен, ще приема френския граф.

Херцогът надава внезапен висок, подобен на вик смях — като мечка, срещу която са насъскали кучетата — изревавайки в лицето ми. Отдръпвам се, но веселието му е ужасяващо искрено. В тези ужасни стаи, пълни с жени, които крещят на Катрин да се овладее, и с нейния ужасен, пронизителен вой и с молитвите на архиепископа, изричани на висок глас, за да заглушат шума, херцогът реве от смях.

— Френски граф! — изревава той. — Френски граф! Вие да не сте луда? Да не би да сте полудели също като моята племенница?

— Какво? — питам аз, съвсем озадачена. — На какво се смеете? Тихо, милорд. Тихо. Няма нищо за смях.

— Нищо за смях? — той не може да се сдържи. — Никога не е имало никакъв френски граф. Никога не би могло да има никакъв френски граф. Никога няма да има никакъв френски граф или английски херцог, или пък английски барон. Никога няма да има испански дон или италиански принц. Никой мъж на света никога не би ви пожелал. Толкова ли сте глупава, та да не знаете това?

— Но вие казахте…

— Казах всичко, каквото очаквахте да чуете, за да ви накарам да продължавате да работите за мен, така както вие щяхте да сте готова да кажете всичко, което е изгодно за собствените ви цели. Но никога не съм си и помислял, че наистина сте ми повярвали. Не знаете ли какво мислят за вас мъжете?

Чувствам как краката ми започват да треперят, същото е като онзи път, преди, когато разбрах, че ще трябва да ги предам. Когато разбрах, че ще трябва да залича неискреността от лицето си.

— Не зная — казвам. — Не искам да знам.

Ръцете му се отпускат грубо върху раменете ми и той ме придърпва до едно от скъпите украсени със злато огледала на кралицата. В мекото сребърно отражение виждам собствените си широко разтворени очи, които отвръщат на погледа ми, и лицето му, сурово и неумолимо като лицето на самата Смърт.

— Погледнете — казва той. — Погледнете се и узнайте коя сте: вие, лъжкиньо, вие, невярна съпруго. Никой мъж на света не би се оженил за вас. Вие сте известна надлъж и нашир из Европа като жената, изпратила собствения си съпруг и зълва си в ръцете на палача. Позната сте във всеки кралски двор на Европа като жена, толкова безчестна и подла, че изпрати съпруга си да бъде обесен… — той ме разтърсва… — да бъде съсечен, докато е още жив, в мокрите си от урина панталони — той отново ме разтърсва, — да бъде разпорен от члена до гърлото, да види как изваждат стомаха, черния му дроб и червата му и му ги показват, да умре от кръвозагуба, докато горят пред очите му черния дроб и сърцето, стомаха и белите му дробове — той отново ме разтърсва, — а накрая да бъде разсечен на четири като животно върху дръвника на касапина: главата, ръцете и краката.

— Не са му направили това — прошепвам, но устните на отражението ми в огледалото едва помръдват.

— Не благодарение на вас — казва той. — Това си спомнят хората. Кралят, неговият най-голям враг, му спести изтезанието, на което го бяхте изпратили вие. Кралят позволи той да бъде обезглавен, но вие го изпратихте да бъде изкормен. Вие, на свидетелската скамейка, заклевайки се, че той и Ана са били любовници, че той е възсядал собствената си сестра, че се е отдал на содомия, на скотоложство, с половината двор, заклевайки се, че те са кроили заговор за смъртта на краля, отнемайки му живота чрез клетвите си, изпращайки го на смърт, на каквато не бихте изпратили и куче.

— Планът беше ваш — в огледалото лицето ми е позеленяло, толкова ми е лошо и ми се повдига, докато истината най-сетне бива изричана гласно, тъмните ми очи са изпъкнали от ужас. — Този план беше ваш, не мой. Няма да допусна да бъда обвинявана за него. Вие казахте, че ще ги спасим. Че ще бъдат помилвани, ако дадем показания и те се признаят за виновни.

— Вие знаехте, че това е лъжа — той ме разтърсва, както териер разтърсва плъх. — Вие знаехте, лъжкиня такава. Никога не сте заставали на свидетелското място, за да го спасите. Заехте свидетелското място, за да спасите своята титла и богатството си, нарекохте го свое наследство, наследството на Болейн. Знаехте, че ако дадете показания срещу собствения си съпруг, кралят ще ви позволи да си запазите титлата и земите. В крайна сметка вие искахте единствено това. Интересуваше ви единствено това. Изпратихте този млад мъж и онази красавица, сестра му, на ешафода, за да можете да спасите собствената си страхлива кожа и нищожната си титла. Изпратихте ги на смърт, жестока смърт, задето бяха красиви и весели, защото бяха щастливи заедно, и заради това, че пренебрегваха вас. Вие сте олицетворение на злобата, ревността и извратената похот. Мислите ли, че някой мъж би ви поверил отново титла? Мислите ли, че който и да е мъж би рискувал да ви нарече съпруга? След всичко това?

— Щях да го спася — озъбвам се на двама ни в огледалото. — Обвиних го, за да може да направи признания и да бъде помилван. Щях да го спася.

— Вие сте убийца, по-страшна от краля — казва той грубо, и ме отблъсва настрани. Отскачам от стената и сграбчвам гоблена, за да се задържа. — Вие свидетелствахте срещу собствената си зълва и съпруга си, стояхте безучастно до постелята, докато Джейн Сиймор умираше, свидетелствахте срещу Ана Клев и бяхте готова да я видите обезглавена, а сега, без съмнение, ще видите как друга ваша братовчедка отива на ешафода и съм напълно убеден, че ще свидетелствате срещу нея.

— Обичах го — казвам упорито, хващайки се за единственото обвинение, което ми е непоносимо да чуя. — Няма да отречете, че аз обичах Джордж. Обичах го с цялото си сърце.

— Тогава сте нещо по-лошо от лъжкиня и неискрена приятелка — казва той студено. — Защото вашата любов доведе обичания от вас мъж до изключително жалка смърт. Вашата любов е по-лоша от омразата. Десетки мразеха Джордж Болейн, но именно вашите любящи думи го изпратиха на смърт. Нима не виждате колко сте зла?

— Ако той беше останал до мен, ако ми беше останал верен, щях да го спася — извиквам, измъчвана от собствената си болка. — Ако ме беше обичал, както обичаше нея, ако ме беше допуснал в живота си, ако му бях толкова скъпа, колкото беше тя…

— Той никога нямаше да остане до вас — казва херцогът с отровно презрение в гласа. — Той никога нямаше да ви обикне. Вашият баща го купи с богатство, но никой човек и никакво богатство не биха могли да ви направят привлекателна и обичана. Джордж ви презираше, а Ана и Мери ви се присмиваха. Това е причината, поради която ги обвинихте, в цялата тази лъжа за възвишената саможертва няма и късче истина. Вие ги обвинихте, защото ако не можехте да имате Джордж, бихте предпочели по-скоро да го видите мъртъв, отколкото че обича сестра си.

— Тя се изпречи между нас — изхълцвам.

— Между вас се изпречиха неговите хрътки, неговите коне. Той обичаше конете в конюшнята си, обичаше ястребите в клетките си повече, отколкото обичаше вас. А вие бяхте готова да убиете всички тях — коне, хрътки и ястреби — чисто и просто от ревност. Вие сте зла жена, Джейн и аз ви използвах така, както бих използвал мръсен парцал. Но сега приключих с онази малка глупачка Катрин, приключих и с вас. Можете да я посъветвате да се спасява по най-добрия възможен начин. Можете да свидетелствате в нейна полза, можете да свидетелствате против нея. Не ме е грижа за нито една от вас.

Усещам стената зад гърба си и се оттласвам напред, за да го погледна гневно в лицето.

— Няма да позволя да се отнасяте така с мен — казвам. — Аз не съм парцал, аз съм ваша съюзница. Ако се обърнете против мен, ще съжалявате. Знам всички тайни. Достатъчно, за да я изпратя на ешафода, достатъчно, за да изпратя там и вас. Ще я унищожа, а заедно с нея — и вас — вече се задъхвам, пламнала от ярост. — Ще я отведа до ешафода, а заедно с нея и всеки Хауърд. Дори и ако този път умра и самата аз!

Той отново се засмива, но сега е спокоен, гневът му е отминал.

— Тя е загубена кауза — казва той. — Кралят е приключил с нея. Аз приключих с нея. Мога да спася себе си и ще го направя. Вие ще паднете заедно с блудницата. Не може да се отървете два пъти.

— Ще кажа на архиепископа за Кълпепър — заплашвам аз. — Ще му кажа, че вашият план е бил те да станат любовници. Че сте ми казали да направя така, че да се съберат.

— Можете да кажете каквото искате — отвръща той безгрижно. — Няма да имате доказателства. Има само едно лице, което е видяно да носи съобщения и да го пуска в покоите й. Това сте вие. Всичко, което кажете, за да ме уличите, ще посочи към вашата вина. Вие ще умрете заради това, и Бог ми е свидетел, изобщо не ме е грижа.

Тогава изпищявам. Изпищявам, падам на колене и се вкопчвам в глезените му.

— Не казвайте това. Аз ви служих, служа ви от години, бях ваша най-предана слугиня, а не получих почти никаква отплата. Измъкнете ме оттук, а тя може да умре, и Кълпепър също може да умре, но аз ще бъда в безопасност с вас.

Херцогът бавно се навежда и отмества ръцете ми, сякаш съм някакъв лепкав плевел, увил се неприятно около краката му.

— Не, не — казва той, сякаш е изгубил всякакъв интерес към разговора. — Не. Тя не може да бъде спасена, а аз не бих си помръднал и пръста, за да спася вас. Светът ще бъде по-добро място, когато бъдете мъртва, Джейн Болейн. На никого няма да липсвате.

— Аз съм ваша — вдигам поглед към него, но не се осмелявам да го сграбча отново, и така той се отдалечава от мен, за да почука на вратата към външния свят, където пазачите, които някога стояха отвън, за да не пускат никого да влиза, сега ни държат заключени вътре. — Аз съм ваша — изкрещявам. — От сърце и душа. Обичам ви.

— Аз не ви искам — отбелязва той. — Никой не ви иска. А последният мъж, когото обещахте да обичате, умря заради вашите показания. Вие сте противно същество, Джейн Болейн, ако питат мен, палачът може да довърши онова, което дяволът започна — той спира с ръка върху дръжката на вратата, когато му хрумва някаква мисъл. — Смятам, че ще бъдете обезглавена на Тауър Грийн, където убиха Ана — казва той. — Ето ви една ирония на съдбата. Бих си помислил, че тя и брат й сигурно се смеят в ада, докато ви чакат.