Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boleyn Inheritance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Наследството на Болейн

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Елица Тодорова

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2008 г.

ISBN: 978-954-365-042-2

История

  1. — Добавяне

Джейн Болейн, Хамптън Корт, април 1541

Имаме наш кандидат за благоволението на кралицата и аз не съм направила почти нищо, за да ускоря ухажването. Без никакъв подтик освен момичешкото си желание тя се влюби до уши в Томас Кълпепър, а доколкото мога да преценя, и той в нея. Кракът на краля му причинява по-малко болка и от Великден насам той излезе от личните си покои и дворът отново се върна към нормалното си ежедневие; но все още има много възможности младата двойка да се среща и всъщност кралят ги тласка в обятията един на друг, като казва на Кълпепър да танцува с кралицата, или пък съветва нея как да играе, когато Кълпепър раздава картите. Сред всички благородници, които му прислужват в спалнята, Кълпепър е любимец на краля, който го води навсякъде със себе си, възхищавайки се на обаянието, остроумието и приятната му външност. Всеки път, когато посещава кралицата, Кълпепър го следва по петите, и кралят обича да вижда двамата млади заедно. Ако не беше заслепен от чудовищната си суета, щеше да разбере, че ги тласка един към друг: но вместо това той гледа на тях тримата като на трима весели приятели и се кълне, че Кълпепър му напомня за момчешките му години.

Момичето-кралица и момчето-придворен играят заедно по двойки, докато кралят наднича в картите и на двамата като снизходителен баща с две красиви деца, когато херцогът на Норфолк си проправя със заобикалки път из стаята и идва да говори с мен.

— Кралят върна ли се в покоите й? Ляга ли си тя с него, както е редно?

— Да — казвам аз, почти без да движа устни, с лице, извърнато към красивата млада двойка и възрастния, оглупял от любов мъж. — Но никой не може да знае какъв ще бъде резултатът.

Той кимва:

— А Кълпепър проявява ли готовност и желание да я обслужи?

Усмихвам се и вдигам поглед към него:

— Както виждате, тя изгаря от страст по него, а той копнее за нея.

Той кимва:

— Поне за това се досетих. А той е голям любимец на краля, това работи в наша полза. Кралят обича да я вижда как танцува с фаворитите му. А и този кучи син няма съвест — това също е от полза за нас. Мислите ли, че е достатъчно безразсъден да рискува?

Позволявам си да замълча за миг, за да се възхитя на начина, по който херцогът може да заговорничи, приковал поглед върху жертвата си, та всеки би си помислил, че той говори просто за времето.

— Мисля, че е влюбен в нея. Мисля, че точно сега е готов да рискува живота си за нея.

— Колко мило — кисело казва той. — Ще трябва да го държим под око. Той има буен нрав. Имаше някакъв инцидент, нали? Беше похитил жената на някакъв пазач на дивеча?

Поклащам глава и се извръщам:

— Не бях чула.

Той ми предлага да го хвана под ръка и двамата заедно тръгваме бавно надолу по галерията.

— Похитил я и убил съпруга й, когато той се опитал да я защити. Противно на установения закон кралят му опрости и двете нарушения.

Твърде стара съм, за да бъда шокирана.

— Бива си го този фаворит — казвам сухо. — Какво друго би могъл да му прости кралят?

— Но защо Катрин ще хлътне тъкмо по него, пред всички останали? Той не притежава никакви забележителни качества, с изключение на младост, приятна външност и арогантност.

Засмивам се:

— За една девойка, омъжена за грозен мъж, който може да й бъде дядо, това вероятно е достатъчно.

— Е, тя може да го има, ако желае, а мога да намеря и още някой младеж, който да изпречим на пътя й. Набелязал съм си един неин бивш фаворит, току-що завърнал се от Ирландия и все още влюбен в нея. Можете ли просто да я насърчите, може би докато сме на обиколка? Ще я наблюдават по-малко, а ако зачене това лято, може да я коронясат преди Коледа. Бих се чувствал по-сигурен, ако тя има корона на главата и бебе в утробата, особено ако кралят отново се разболее. Неговият лекар казва, че червата му пак са здраво запечени.

— Мога да помогна на двамата — казвам аз. — Мога да улесня срещата им. Но едва ли мога да направя нещо повече от това.

Херцогът се усмихва:

— Кълпепър е такъв негодник, а тя е такава кокетка, че се съмнявам дали е нужно да правите нещо повече от това, скъпа моя лейди Рочфорд.

Гласът му е толкова топъл и доверителен, че се осмелявам да сложа длан върху ръката му, когато той понечва да се върне във вътрешния кръг.

— И собствените ми дела — напомням му.

Усмивката му не трепва дори за миг:

— Ах, вашите надежди за женитба — казва той. — По следите съм на нещо. Ще ви кажа по-късно.

— Кой е? — питам аз.

Глупаво е, но откривам, че съм затаила дъх, като момиче. Ако се омъжа скоро, не е невъзможно да успея да родя още едно дете. Ако се омъжа за някоя видна личност, бих могла да положа основите на велик род, да построя голяма къща, да натрупам състояние, което да предам на собствените си наследници. Бих могла да се справя по-добре, отколкото семейство Болейн. Бих могла да видя издигането на семейството си. Бих могла да оставя богатство; а в блясъка на втория си брак ще забравя позора и скръбта от първия.

— Ще трябва да бъдете търпелива — казва той. — Да уредим първо тази работа с Катрин.