Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boleyn Inheritance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Наследството на Болейн

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Елица Тодорова

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2008 г.

ISBN: 978-954-365-042-2

История

  1. — Добавяне

Катрин, Хамптън Корт, март 1540

Днес на вечеря кралят е много ядосан. Разбирам го от начина, по който въвежда в трапезарията кралицата и не хвърля поглед през рамо към мен, както обикновено. Съжалявам за това, защото имам нова рокля (още една!) в сметаненожълто и тя е набрана под бюста, така че гърдите ми са изложени на показ по най-възхитителен и безсрамен начин. Но да се опитваш да угодиш на мъж е загуба на време и усилия. Когато си в най-добрия си вид, на него умът му е другаде, или пък когато се съгласи да се срещне с теб, му се налага да замине някъде със съвсем неубедително оправдание. Тази вечер кралят е толкова сърдит на кралицата, че почти не ме поглежда, и нямаше абсолютно никакъв смисъл да си слагам новата рокля. От друга страна, на масата на семейство Сиймор седи абсолютно възхитителен млад мъж, който явно оценява роклята и съдържанието й; но аз вече нямам време за млади мъже, тъй като съм дала обет за изпълнен със себеотрицание живот, започващ от тези великденски пости. Виждам как Том Кълпепър се опитва да привлече погледа ми, но не го и поглеждам. Няма лесно да му простя, че ми обеща да се срещне с мен, а после ме излъга. Вероятно ще живея и ще умра като стара мома и за това ще е виновен той.

Разбирам защо кралят е ядосан и какво е направила кралицата едва след вечеря, когато се приближавам до масата да й занеса една кърпичка, която беше избродирала, за да я даде на краля. Това е нова и много елегантна мода. Определено я бива в шиенето. Ако някой мъж ценеше съпругата си заради умението й да шие, тя щеше да му бъде безспорна любимка. Но тя така и не успява дори да му я даде, защото когато се приближавам, той внезапно се обръща към нея и казва:

— В нашия двор ще е доста весело на Великден.

Щеше да е по-разумно от нейна страна да каже „да“ и да остави нещата така. Но тя казва:

— Радвам се. Иска ми се лейди Елизабет и принцеса Мери да дойдат в двора.

Той изглежда разярен и аз виждам как ръцете й се сключват върху масата пред нея.

— Не и лейди Елизабет — казва той грубо. — Вие не би трябвало да желаете нейната компания, нито пък тя — вашата.

Това е твърде бързо за нея и виждам озадачената й леко смръщена гримаса, но тя разбира достатъчно добре, че той казва „не“.

— Принцеса Мери — тихо казва тя. — Тя е моя заварена дъщеря.

Толкова съм удивена от това, че тя дръзва да отговори, че едва дишам. Представете си той да ви се озъби така, а после да отстоявате позицията си.

— Не мога да проумея защо бихте искали да повикате в двора една отявлена папистка — казва той ледено. — Тя не подкрепя вашата вяра.

Кралицата разбира тона достатъчно добре, дори и да не схваща напълно думите.

— Аз нейна доведена майка съм — казва тя простичко. — Аз напътствам я.

Той надава кратък, подобен на лай смях, и аз се плаша от него, дори тя да не се бои.

— Тя е почти на вашите години — казва той грубо. — Не мисля, че би искала каквото и да е майчинско отношение от такава като вас. Една от най-великите принцеси в християнския свят беше нейна майка, а когато ги разделих, те се изправиха срещу мен, вместо да се сгушат с обич една в друга. Мислите ли, че тя ще има нужда за нея да се грижи момиче на нейните години? Когато тя и майка й предпочетоха да оставят смъртта да ги раздели, вместо да се отрекат от вярата си? Мислите ли, че сега тя би искала майка, която дори не може да говори английски? Тя може да говори с вас на латински или гръцки, или на испански, на френски или на английски, но не и на немски. А какъв език владеете вие? О, да, само горнонемски.

Знам, че би трябвало да кажа нещо, за да разведря настроението му, но той е толкова злобен и рязък, че ме плаши. Не мога да кажа нищо: стоя там като глупачка и се питам как тя намира сили да не припадне на стола си.

Изчервила се е до алено от смущение — от деколтето на роклята си до тежката си шапчица. Виждам изчервяването под муселинената й дреха и под златната огърлица и яката. Мъчително е да виждам нейното смущение пред неговия гняв и очаквам тя да избухне в сълзи и да избяга от стаята. Но тя не го прави.

— Аз уча английски — казва тя с тихо достойнство. — През цялото време. И аз нейна доведена майка съм.

Кралят става от масата толкова бързо, че тежкият му златен стол изскърцва по пода и едва не се преобръща. Той трябва да се хване за масата, за да се задържи. Лицето му е зачервено, а на слепоочието му пулсира вена. Полумъртва съм от ужас, само като го гледам, но тя все още седи на мястото си, с ръце, вкопчени една в друга на масата пред нея. Прилича на издялана от дърво, скована от страх, но непомръдваща, непоклатима. Той свежда гневен поглед към нея, сякаш за да я сплаши и да я накара да мълчи, но тя проговаря:

— Ще изпълня дълга си. Към нашите деца и към вас. Простете ми, ако аз обиждам.

— Поканете я — озъбва се той и тромаво отива от високата маса до вратата зад трона, която води към личните му покои. Той почти никога не използва тази врата, така че няма кой да му я отвори и той трябва да я отвори сам, а след това изчезва и всички оставаме занемели.

Тя ме поглежда и аз виждам, че неподвижната й стойка е лишена от спокойствие, че е застинала от ужас. Сега него вече го няма, придворните припряно се изправят на крака, за да се поклонят на затръшнатата врата, и ние оставаме съвсем сами.

— Право е на кралицата да кани дами в домакинството си — казва тя неуверено.

— Вие спечелихте — казвам невярващо аз.

— Ще изпълня дълга си — повтаря тя.

— Вие спечелихте — повтарям невярващо. — Той каза: „Поканете я“.

— Така е правилно — казва тя. — Аз изпълнявам дълга си за Англия. Ще изпълня дълга си към него.