Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (82)

Катрин, Хамптън Корт, април 1541

Всичко, което научавам, много ме успокоява и ми се иска да се бях сетила да попитам по-рано. Винаги бях смятала, че братовчедка ми кралица Ана е била заловена с любовник и обезглавена за това. Сега откривам, че е било далеч по-сложно: тя е била в центъра на предателски заговор, твърде отдавна, за да го проумея. Боях се, че може би двете с нея сме поели по един и същи път към едно и също място, страхувах се, че съм наследила нейната порочност. Оказва се обаче, че е имало голям заговор и дори милейди Рочфорд и съпругът й са били замесени в него по някакъв начин. Предполагам, че е ставало въпрос за религия, защото Ана, мисля, защитаваше страстно убеждението, че Светите дарове изобразяват само символично Христовите Тяло и Кръв, докато сега всеки с малко здрав разум е за връщането на старите ритуали. Затова мисля, че стига да съм много умна и дискретна, мога поне да бъда приятелка с Томас Кълпепър, мога да го виждам често, той може да бъде мой събеседник и утешител и не е нужно никой да знае или да мисли нещо за това. И докато той е предан слуга на краля и докато аз съм добра съпруга, нищо лошо не може да стане.

Проявявам хитростта да повикам братовчедка си Катерина Кери при мен и й казвам да ми подбере копринени конци за бродерия в различни цветове, сякаш се готвя да се заема с шиене. Ако беше по-отдавна в двора, тя щеше веднага да се досети, че това е хитрост за заблуда на останалите, тъй като не съм докосвала игла, откакто станах кралица, но тя донася ниско столче, сяда в краката ми и поставя едно до друго парчета розова коприна в различни оттенъци, и ние започваме да ги гледаме заедно.

— Майка ти разказвала ли ти е някога какво е станало със сестра й, кралица Ана? — питам тихо.

Тя вдига поглед към мен. Има лешникови очи, не така тъмни като тези на Болейнови.

— О, аз бях там — казва тя простичко.

— Била си там! — възкликвам. — Но аз не знаех нищо за това!

Тя се усмихва:

— Вие бяхте на село, нали? Нали сме приблизително на една възраст. Но аз прекарах детството си в двора. Майка ми беше почетна дама на сестра си Ана Болейн, а аз бях придворна дама.

— Е, какво се случи? — Почти се задушавам от любопитство. — Лейди Рочфорд никога нищо не ми казва! И много се сърди, когато питам.

— Това е неприятна история и не си струва да се разказва — казва тя.

— Не започвай и ти! Трябва да ми разкажеш, Катерина. Знаеш, че тя е и моя леля. Имам право да знам.

— О, ще ви разкажа. Но пак няма да излезе хубава история. Кралицата беше обвинена в прелюбодеяние със собствения си брат, моя вуйчо. — Катерина говори спокойно, сякаш това е някакво обичайно събитие. — Също и с други мъже. Признаха я за виновна, признаха него за виновен, признаха мъжете за виновни. Кралицата и брат й Джордж бяха осъдени на смърт. Аз отидох в Тауър с нея. Прислужвах й в Тауър. Бях с нея, когато дойдоха да я отведат и тя отиде на смърт.

Поглеждам това момиче, тази моя братовчедка, на моята възраст, от моето семейство.

— Била си в Тауър? — прошепвам.

Тя кимва:

— Веднага щом всичко свърши, вторият ми баща дойде и ме отведе. Майка ми се закле, че никога няма да се върнем в двора — тя се усмихва и свива рамене. — Но ето ме тук — казва тя бодро. — Както казва вторият ми баща: къде другаде може да отиде едно момиче?

— Била си в Тауър? — Не мога да се отърва от тази мисъл.

— Чувах как строят ешафода й — казва сериозно тя. — Молих се заедно с нея. Видях я да излиза за последен път. Беше ужасно. Беше наистина ужасно. Не обичам да си спомням за това, дори сега — тя извръща лице и затваря за кратко очи. — Беше ужасно — повтаря тя. — Ужасно е да умреш от такава смърт.

— Била е виновна в държавна измяна — прошепвам аз.

— Кралският съд я намери за виновна в държавна измяна — поправя ме тя, но аз не схващам напълно разликата.

— Значи е била виновна.

Тя отново ме поглежда:

— Е, както и да е, оттогава мина много време, и виновна или не, тя беше екзекутирана по заповед на краля и умря наистина и сега е мъртва.

— Тогава трябва да е била виновна в държавна измяна. Кралят не би екзекутирал невинна жена.

Тя свежда глава, за да скрие лицето си.

— Както казвате, кралят не е способен да допусне грешка.

— Мислиш ли, че е била невинна? — прошепвам.

— Знам, че не беше вещица, знам, че не беше виновна в държавна измяна, сигурна съм, че не е била виновна в прелюбодеяние с всички онези мъже — казва тя твърдо. — Но не споря с краля. Негова светлост трябва да знае най-добре.

— Тя много ли се страхуваше? — прошепвам.

— Да.

Изглежда, няма нищо повече за казване. Лейди Рочфорд влиза в стаята и обхваща с поглед нас двете, допрели глави.

— Какво правите, Катерина? — пита раздразнено тя.

Катерина вдига очи.

— Подбирам копринени конци за бродерия за Нейна светлост.

Лейди Рочфорд ми отправя продължителен, суров поглед. Знае, че не е твърде вероятно аз да започна да шия, ако никой не ме гледа.

— Приберете ги внимателно в кутията, след като свършите — казва тя и отново излиза.

— Но срещу нея не е било повдигнато обвинение — прошепвам, кимайки към вратата, през която е излязла нейна светлост. — И майка ти също не е била обвинена. Само Джордж.

— Майка ми беше новопристигнала в двора. — Катерина започва да събира парчетата коприна. — И някогашна фаворитка на краля. Лейди Рочфорд не беше обвинена, тъй като даде показания срещу съпруга си и кралицата. Не биха я обвинили, тя беше главната им свидетелка.

— Какво? — Толкова съм зашеметена, че изписквам леко, и Катерина хвърля поглед към вратата зад нас, сякаш се бои някой да не ни чуе. — Предала е собствения си съпруг и зълва си?

Тя кимва.

— Беше отдавна — повтаря тя. — Майка ми казва, че не си струва да се мисли за стари неуредени сметки и стари прегрешения.

— Как е могла? — Толкова съм потресена, че заеквам. — Как е могла да направи подобно нещо? Да изпрати съпруга си на смърт? Да го обвини — в такова нещо? Как е възможно лейди Рочфорд да се ползва с такова доверие от страна на чичо ми? Ако е предала собствения си съпруг и своята кралица?

Братовчедка ми Катерина се надига от пода и слага парчетата коприна в кутията, както й е наредено.

— Моята майка ми нареди да не се доверявам на никого в двора — отбелязва тя. — Особено на лейди Рочфорд, така каза.

Всичко това ми дава доста материал за размисъл. Не мога да си представя какво е било, преди толкова много време. Не мога да си представя какъв ли е бил кралят като млад мъж, здрав млад мъж, може би толкова красив и привлекателен, колкото е Томас Кълпепър сега. И как ли се е чувствала братовчедка ми кралица Ана, обожавана така, както съм обожавана аз, заобиколена от придворни, както съм заобиколена аз, доверяваща се на Джейн Болейн, точно както правя аз.

Не мога да проумея какво означава това. Не проумявам какво означава то за мен. Както казва Катерина, било е отдавна, а сега всички са различни. Не мога да позволя да бъда преследвана от тези стари, тъжни истории. Ана Болейн е позорна тайна в семейството ни от толкова отдавна, че едва ли има значение дали е била невинна, или не, тъй като в крайна сметка е умряла от смърт, каквато се полага на предателите. Нима това има значение за мен? Като че ли смъртта на ешафода е нещо, което се предава по наследство в рода Болейн, а аз съм нейна наследница. Като че ли нещо от това има значение за мен. Като че ли съдбата й трябва да ми послужи за урок.

Сега аз съм кралицата и ще трябва да живея живота си така, както ми се харесва, ще трябва да се справям възможно най-добре с един крал, който не ми е никакъв съпруг. От месец той почти не е излизал от покоите си и не ме пуска вътре дори когато се приближа до вратата му, за да го посетя. И тъй като никога не ме вижда, той никога не е доволен от мен и от месеци не съм получавала от него нищо, дори дребна дрънкулка. Това е толкова грубо и толкова себично от негова страна, та си мисля, че така ще му се пада, ако се влюбя в друг мъж.

Не бих сторила това, нито пък бих си намерила любовник, за нищо на света. Но несъмнено, ако го сторя, вината ще бъде негова. Той ми е лош съпруг и е много хубаво, дето всички искат да знаят дали съм в добро здраве и дали има някакъв признак за зачеване на наследник, но след като той не ме пуска в покоите си, как да зачена дете?

Тази вечер съм решена да бъда добра съпруга и да опитам отново и изпратих пажа си да попита дали мога да вечерям с краля в стаята му. В отговор Томас Кълпепър носи съобщение, което гласи, че днес кралят е малко по-добре и е по-бодър. Станал е от леглото и седнал в прозоречната ниша да послуша птиците в градината. Томас идва лично в покоите ми да ми съобщи, че кралят е погледнал надолу от прозореца и ме е видял да си играя с малкото си кученце, и че се е усмихнал при вида ми.

— Наистина ли? — питам. Бях облечена с една от новите си рокли. Тя е в много бледорозово, за да отпразнувам края на Великите пости — най-сетне — и я носех с коледните си перли. Да си кажа честно, сигурно съм изглеждала наистина пленителна, докато си играех в градината. Само да знаех, че той ме наблюдава! — Вие видяхте ли ме?

Той извръща глава, сякаш не смее да си признае.

— Ако бях на мястото на краля, щях да изтичам надолу по стълбите, за да дойда при вас, независимо от болката. Мисля, че ако бях на мястото на съпруга ви, изобщо нямаше да ви изпускам от поглед.

Две от придворните ми дами влизат и ни хвърлят любопитни погледи. Знам, че сме се обърнали с лице един към друг, почти сякаш се готвим да се целунем.

— Кажете на негово величество, че тази вечер ще вечерям с него, ако позволи, и ще направя всичко по силите си, за да го ободря — казвам ясно, а Томас се покланя и излиза.

— Да го ободрите ли? — подмята Агнес. — Как? Като му направите нова клизма ли? — Всички се разсмиват в един глас, сякаш това е голямо остроумие.

— Ще се опитам да го ободря, ако не е твърдо решен да бъде нещастен — казвам. — И се дръжте прилично.

Никой не може да каже, че не изпълнявам всяко свое задължение като съпруга, макар той да е начумерен и сърдит. А и поне тази вечер ще видя Томас, който ще ме заведе до покоите на краля, а после ще ме отведе оттам, така че ще прекараме няколко минути заедно. Ако успеем да отидем някъде, където не могат да ни видят, той ще ме целуне, знам, че ще го направи, и се разтапям като захар само при мисълта за това.