Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (56)

Катрин, Норфолк Хаус, Ламбет, 9 юли 1540

Не мога, не мога да го повярвам: но е така. Баба току-що ми каза, а тя пък току-що го научила от чичо ми Норфолк, а той е бил там и следователно знае. Направили са го. Разгледали са всички доказателства и са обявили, че бракът на краля с Ана Клев никога не е бил действителен и че те и двамата са свободни да се оженят за други хора, сякаш никога изобщо не са били женени един за друг.

Зашеметена съм. Цялата онази сватба, и роклята, и красивите накити и подаръци, и всички ние, които носехме шлейфа, и сватбената закуска, и архиепископът… нищо от това нямаше значение. Как е възможно? Ами самурените кожи! Те също не са важни. Ето какво означава да бъдеш крал. Той се събужда сутринта и решава, че трябва да се ожени, и го прави. После се събужда на другата сутрин и решава, че не харесва жена си, и voila! (това е на френски, значи нещо като великолепно, само погледнете това!), voila! Вече не е женен. Бракът никога не е бил действителен и сега те трябва да бъдат възприемани като брат и сестра. Брат и сестра!

Само един крал може да направи такова нещо. Ако го беше сторил някой обикновен човек, бихте го помислили за луд. Но тъй като той е крал, никой не може да каже, че това е лудост, и дори кралицата (или каквато е там сега) не може да каже, че това е лудост. Всички казваме: „О, да, ваше величество“, и тази вечер той ще дойде да вечеря с баба и с мен и ще ми направи предложение за брак, а аз ще кажа: „О, да, ваше величество, много ви благодаря“, и никога, ама никога, няма да кажа, че това е лудост и че е постъпка на луд човек, а самият свят е луд, че не му се противопоставя.

Защото аз не съм луда. Може да съм много глупава и може да съм много необразована (макар че уча френски, voila!), но поне не смятам, че ако застанеш пред архиепископа и кажеш „Да“, то шест месеца по-късно това не се брои. Но все пак виждам, че живея в свят, който се управлява от един луд човек и се ръководи от прищевките му. Освен това той е кралят и е глава на църквата и Бог сам му говори и му съобщава волята си, така че ако той казва, че нещо е вярно, тогава кой ще му възрази?

Не и аз във всеки случай. Може и да си имам свои мисли (независимо колко глупави са те според уверенията на другите), може и да си имам моите глупави мисли, изпълващи — как каза тя? — „глава, която не може да задържи дори две глупави мисли едновременно“ — но знам, че кралят е луд и че светът също е луд. Сега кралицата ще му бъде сестра, а аз ще му бъда съпруга и ще съм новата кралица. Аз ще бъда кралица на Англия. Аз, Кити Хауърд, ще се омъжа за краля на Англия и ще бъда негова кралица. Voila, наистина.

Не мога да повярвам, че е истина. И ми се ще някой да беше се замислил за следното: какво ще спечеля аз от това в действителност? Защото сега се сетих за това. Какво ще му попречи да се събуди някоя сутрин и да каже, че аз също съм била обвързана с предишно обещание за брак и че нашата кралска женитба не е действителна? Или че аз не съм му вярна и е по-добре да ме обезглави? Какво би му попречило да се увлече по някоя моя глупава, хубавичка придворна дама и да ме напусне заради нея?

Именно! Не мисля, че това е хрумнало на някого другиго освен на мен. Точно. Нищо не може да му попречи. А хората като баба ми, които са така щедри с обидите и плесниците, които казват, че това е огромна чест и прекрасна стъпка нагоре за една глупачка като мен, биха могли добре да си направят сметката, че една глупачка може да бъде стремглаво изпратена във висините, но може да бъде и съборена оттам: и тогава кой ще ме улови, за да не падна?