Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boleyn Inheritance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Наследството на Болейн

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Елица Тодорова

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2008 г.

ISBN: 978-954-365-042-2

История

  1. — Добавяне

Пет години по-късно
Ана, замъкът Хевър, януари 1547

И така, най-сетне той е мъртъв — моят съпруг, който ме отхвърли, мъжът, който измени на даденото в младостта обещание, кралят, който се превърна в тиранин, начетеният, който полудя, обичаното момче, което се превърна в чудовище. Единствено смъртта му спаси последната му съпруга, Катрин Пар, която трябваше да бъде арестувана за държавна измяна и ерес: но смъртта, която от толкова отдавна беше негов съюзник, негов съдружник и помощник, най-сетне дойде да го прибере.

Колко души е убил кралят? Вече можем да започнем да броим, сега, когато смъртта усмири злата му воля. Хиляди. Никой никога не ще узнае. Хората, изгаряни по пазарните площади в цялата страна като еретици, обесените за измяна. Хиляди и хиляди мъже и жени, чието единствено престъпление беше, че не са се съгласили с него. Паписти, придържали се към религията на бащите си, привърженици на реформираната религия, които искаха приемането на новите ритуали. Сред мъртвите — и малката Кити Хауърд, чието единствено престъпление бе, че обикна момче на собствената си възраст, а не мъж, достатъчно стар да й бъде баща, при това разлагащ се от крака нагоре. Това е мъжът, когото наричат велик крал, най-великият крал, когото сме имали в Англия. Не ни ли учи това, че не бива да имаме крал? Че един народ трябва да бъде свободен? Че един тиранин си е винаги тиранин, дори когато има красиво лице под короната?

Мисля си за наследството на Болейн, което означаваше толкова много за лейди Рочфорд. В крайна сметка тя наистина се оказа наследницата. Тя наследи смъртта на зълва си и на своя съпруг. Нейното наследство и това на бедната Кити беше смъртта на ешафода, точно като тях. Аз също имам дял от наследството на Болейн — този хубав малък замък, разположен в провинцията на Кент, любимият ми дом.

Значи всичко свърши. Ще нося траур за краля, а след това ще присъствам на коронацията на принца — малкото момченце, което обичах, и което сега ще бъде крал Едуард. Станах такава, каквато си обещах, че ще стана, ако бъда пощадена от брадвата на Хенри. Обещах си, че ще живея свой собствен живот, по свое собствено усмотрение, че ще играя своята роля в света като жена със собствени права, подвластна единствено на себе си, и го направих.

Сега съм свободна жена — свободна от него и най-сетне освободена от страха. Ако нощем се почука на вратата ми, няма да скоча стреснато от леглото, с бясно биещо сърце, с мисълта, че късметът ми е свършил и че той е изпратил войниците си да ме заловят. Ако в къщата ми дойде странник, няма да заподозра, че е шпионин. Ако някой ме попита за вести от двора, няма да се боя, че това е клопка.

Ще имам котка, без да се боя, че ще ме нарекат вещица, ще танцувам, без да се боя, че ще ме нарекат развратница. Ще яздя коня си и ще ходя, където поискам. Ще се рея високо като бял исландски сокол. Ще живея собствения си живот и ще върша каквото ми е угодно. Ще бъда свободна жена.

Това не е малко нещо за една жена: свободата.