Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (58)

Катрин, Норфолк Хаус, Ламбет, 12 юли 1540

Свърши се. Отне всичко на всичко шест дни. Шест дни. Кралят се отърва от своята кралица, от кралицата, която бе негова законна съпруга, така че сега може да се ожени за мен. Баба казва, че трябва да се подготвя да стана най-важната жена в страната, да помисля кои дами да избера да ми служат и кого да облагодетелствам, удостоявайки го с поставените на мое разположение места и васални имоти. Ясно е, че на първо място са роднините ми от фамилията на Хауърдови. Чичо казва, че не трябва да забравям да му искам съвети за всяко нещо, а не да бъда нехайна глупачка като братовчедка ми Ана. И не трябва да забравям какво е станало с нея! Сякаш има вероятност да забравя.

Хвърлях коси погледи изпод клепките си към краля, усмихвах му се, правех му реверанси, навеждайки се напред, за да види гърдите ми, и носех шапчицата си килната назад, за да вижда лицето ми. Сега всичко се разви по-бързо, отколкото можех да си представя, всичко се случва твърде бързо. Всичко се случва независимо дали го искам, или не.

Аз ще се омъжа за крал Хенри Английски. Кралица Ана е отстранена. Нищо не може да я спаси, нищо не може да спре краля, нищо не може да ме спаси — о, това не биваше да го казвам. Трябваше да кажа: нищо не може да попречи на щастието ми. Това исках да кажа. Нищо не може да попречи на щастието ми. Той ме нарича своята роза. Нарича ме своята роза без нито един трън. Всеки път, когато го казва, си помислям, че това е точно такова галено име, каквото един мъж може да даде на дъщеря си. Това не е име за любима. Изобщо не е име за любима.