Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boleyn Inheritance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Наследството на Болейн

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Елица Тодорова

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2008 г.

ISBN: 978-954-365-042-2

История

  1. — Добавяне

Катрин, Хамптън Корт, август 1540

Да видим сега, какво имам?

Имам осем нови рокли, които са готови, и още четирийсет (четирийсет! И аз самата не мога да го повярвам!) ми се шият в момента и съм много недоволна, че шивачите толкова закъсняват с тях, защото имам намерение да се явявам на обяд и вечеря с нова рокля през всеки ден от живота си, от сега до смъртния си ден, и да си сменям роклята по три пъти на ден. Това прави по три нови рокли на ден, което значи стотици за една година, и тъй като може да доживея до петдесет години, това ще означава… е, добре де, не мога да го пресметна, но наистина са много. Хиляди.

Имам диамантено колие с ръкавели от диаманти и злато в тон с него и обици в комплект с тях.

Имам самурени кожи, като онези, които тя получи за подарък, и те са по-хубави от нейните, по-дебели и с по-лъскав косъм. Питах лейди Рочфорд и тя определено потвърди, че са по-хубави от нейните. Така че сега имам една грижа по-малко на главата.

Имам собствена баржа (представете си само!), собствена баржа, върху която е гравиран собственият ми девиз. Да, аз също си имам девиз, и той гласи: „Ничия друга воля, освен неговата“, който чичо измисли, а пък баба каза, че било явно ласкателство и подмазване; но на краля му харесва и казва, че е точно каквото си е мислил. Отначало не го разбрах съвсем, но той означава, че нямам друга воля освен неговата — тоест, волята на краля. Щом разбрах това, веднага видях защо би се харесал на всеки мъж, ако той беше достатъчно глупав да повярва, че някой е готов да посвети цялото си тяло и душа на друг човек.

Имам си собствени покои тук, в Хамптън Корт, и те са покоите на кралицата! Невероятно! Същите покои, в които някога бях придворна дама, сега са моите покои и ми прислужват други хора. Същото легло, в което слагах кралицата да спи, а на сутринта я събуждах, сега е моето собствено голямо легло. А когато дворът гледа турнири, същите завеси около кралската ложа, които някога бяха нейни, сега са мои и върху тях са избродирани буквите „Х“ и „К“, точно както заради нея бяха избродирани „Х“ и „А“. Във всеки случай, поръчах нови. Струва ми се, че обличам дрехите на мъртъвци, и не виждам защо трябва да се примирявам с това. Хенри казва, че съм едно разточително малко котенце и че тези завеси се използват в ложата на кралицата още от времето на първата му съпруга, а аз казвам, че точно затова може да искам промяна. Така че, voila! Сега ще имам нови завеси.

Имам придворни дами, избрани от мен: е, избирам някои от тях. Във всеки случай, имам придворни дами от собствения си род. Най-важната ми дама е протеже на краля, лейди Маргарет Дъглас, на практика принцеса, и тя ще ми прислужва! Не че ми прислужва кой знае колко, трябва да кажа. Ако я види как високомерно ме гледа, никой не би си помислил, че съм кралица. Имам още и няколко херцогини, мои почетни дами са мащехата ми и двете ми сестри, както и още десетки жени от рода Хауърд, които чичо е настанил в моето обкръжение. Никога не съм знаела, че имам толкова много братовчедки. Останалите са старите ми другарки по стая и приятелки от дните в Норфолк Хаус, които изведнъж се появиха да се облагодетелстват от положението ми, сега, когато то е толкова високо, и които сега трябва да се съобразяват с мен, макар че тогава не ми обръщаха внимание. Аз обаче им казвам, че могат да ми бъдат приятелки, но трябва да помнят, че съм кралица и трябва да се държа на положение.

Имам две декоративни кученца, които нарекох, като тайна шега, Хенри и Франсис — с което имам предвид двамата си любовници от старите дни, Хенри Манокс и Франсис Деръм, които ходеха подир мен като кученца. Когато ги кръстих, Агнес и Джоан се разпищяха от смях: те бяха с мен в Норфолк Хаус и знаеха точно за кого си мисля. Дори сега, всеки път щом повикам двете кученца при себе си, трите се смеем високо при мисълта как онези две момчета ме ухажваха, а сега аз съм кралица на Англия. Какво ли си мислят тези мъже, когато си спомнят, че ръцете им са се прокрадвали нагоре по полата ми и надолу по корсажа ми? Твърде скандално е, за да се осмелявам да си го спомням. Мисля си, че сигурно се късат от смях: поне аз правя така дори само при спомена.

Имам конюшня, пълна с мои собствени коне, и моя любима кобила, която се казва Беси. Тя е много мила и спокойна и най-прекрасното момче в конюшните я поддържа в добра форма заради мен, за да не стане дебела или непокорна. Той се казва Джони и се вълнува като малко кученце, когато ме види, а когато му позволя да ми помогне да сляза от коня след ездата, се подпирам с ръце на раменете му и гледам как лицето му гори.

Ако бях суетно глупаво момиче (за каквото чичо упорито ме смята), каквото, слава Богу, не съм, щях да позволя главата ми да се замае от ласкателствата и ухажването, с които ме обсипват всички — от конярчето Джони до архиепископ Гардинър. Всички ми казват, че аз съм най-добрата съпруга, която кралят е имал, и чудесното на всичко това е, че почти със сигурност е вярно. Всички ми казват, че съм най-красивата кралица на света — и това вероятно също е вярно — макар да не изглежда кой знае какво, когато се поогледам из християнския свят. Всички ми казват, че кралят никога не е обичал никоя жена толкова много, колкото обича мен, и това е вярно, защото сам той ми го казва. Всички ми казват, че целият двор е влюбен в мен, и това със сигурност е вярно, защото навсякъде, където отида, ме засипва малка градушка от любовни бележки, молби и обещания. Младите благородници, които имах навика да заглеждам, когато бях просто придворна дама, и да се надявам на уговорки и флиртове, сега са мои придворни: трябва да ми се възхищават от разстояние, което наистина е най-хубавото от всичко. Самият крал изпраща сутрин и вечер Томас Кълпепър да ме поздравява, и аз знам, просто знам, че той е влюбен до уши в мен. Дразня го, присмивам му се и виждам как погледът му ме следи и всичко това е абсолютно възхитително. Където и да отида, с вниманието си ме удостояват най-прекрасните млади мъже в страната: състезават се в турнири за мое забавление, танцуват с мен, маскират се и ме забавляват, ловуват с мен, плават с мен, разхождат се с мен, играят игри и спортуват, за да чуят моята похвала, правят всичко, освен да седнат на задни лапи и да молят за благоволението ми. А кралят, Бог да го благослови, ми казва: „Тичай, хубаво момиче, върви да танцуваш!“, а после се обляга назад в стола си и ме гледа, докато един след друг красиви — о, толкова красиви — млади мъже танцуват с мен, а кралят се усмихва непрекъснато като мил стар чичо, а когато се връщам и сядам до него, той прошепва: „Хубаво момиче, най-прекрасното момиче в двора, всички ви желаят, но вие сте моя“.

Като в сънищата ми е. Никога през живота си не съм била по-щастлива. Не знаех, че мога да бъда толкова щастлива. Това е като детството, което никога не съм имала — да бъда заобиколена от красиви другари в игрите, от старите си приятели от дните си в Ламбет, да имам на разположение всички пари за харчене на света, кръг от млади мъже, до един отчаяно копнеещи за вниманието ми, и през цялото време да съм наблюдавана от нежен, любящ мъж, подобен на добър баща, който никога не позволява някой да ми каже лоша дума, и през всеки ден от живота ми измисля забавления и подаръци за мен. Сигурно съм най-щастливото момиче в Англия. Казвам това на краля, а той се усмихва, погъделичква ме под брадичката и ми казва, че го заслужавам, защото без съмнение съм най-доброто момиче в Англия.

И това е вярно. Аз си печеля това удоволствие. Не бездействам: имам си задължения за вършене, и ги върша възможно най-добре. Разбира се, цялата работа в покоите на кралицата оставям на другите, с всички молби за помощ и справедливост и с всички прошения се занимава негова светлост тайният съветник на краля — аз не бива да бъда обезпокоявана с такива неща, а и без друго, никога не знам какво трябва да правя с всички тези просяци, бездомни монахини и отчаяни свещеници. Лейди Рочфорд се грижи за ръководството на покоите ми и всичко се прави така добре, както го правеше кралица Ана: но обслужването на краля се пада единствено на мен. Той е стар и апетитът му в спалнята е силен, но изпълнението не му е лесно заради преклонната му възраст и за това, че е толкова дебел. Трябва да използвам всичките си малки хитринки, за да помогна на бедния старец. Оставям го да ме гледа как изхлузвам нощницата си, внимавам свещите да остават запалени. Въздишам в ухото му, сякаш примирам от желание — нещо, в което всички мъже обичат да вярват. Шепна му, че всички млади мъже в двора са нищо в сравнение с него, че презирам техните глупави, млади лица и лекомислени желания, че искам мъж, истински мъж. Когато е прекалил с пиенето или е твърде уморен, за да се намести над мен, дори правя един трик, на който ме научи скъпият ми Франсис, и го възсядам. Той обича това, преди са му го правили само разни лоши развратници, то е забранено удоволствие, което по някаква причина Бог не допуска. Затова изпитва трепетно вълнение, че една хубава съпруга със спускащи се по раменете коси го възсяда и го измъчва като някоя блудница от Смитфийлд. Не се оплаквам, че се налага да правя това, всъщност за мен то е далеч по-приятно, отколкото да бъда смазвана под тежестта му и да ми призлява от мириса на дъха му и вонята от гниещия му крак, докато издавам престорени стенания на удоволствие.

Това не е лесно. Да бъдеш съпруга на крал не означава само танци и празненства в розовата градина. Трудя се по-усърдно от която и да е доячка, но се трудя тайно нощем и никой не трябва да узнае какво ми струва това. Никой никога не трябва да разбере, че съм толкова отвратена, та ми идва да повърна, никой не трябва да узнае, че почти ми се къса сърцето при мисълта, че нещата, които се научих да правя от любов, сега служат да възбуждат един мъж, за когото ще е много по-добре да си каже молитвите и да заспи. Никой не знае колко трудно печеля своите самурени кожи и перли. А аз никога не мога да им кажа. Това никога не може да бъде казано. То е най-дълбока тайна.

След като той най-сетне свърши и захърка, по някакъв странен начин това е единственият момент от деня, в който се чувствам недоволна от страхотния си късмет. Тогава често ставам, чувствам се тревожна и неспокойна. Нима ще прекарам всяка нощ от живота си на жена, прелъстявайки един мъж, достатъчно стар да ми бъде баща? Почти достатъчно стар да ми бъде дядо? Аз съм само на петнайсет години, нима никога вече няма да усетя вкуса на сладка целувка от чисти устни, да почувствам мекотата на млада кожа или да усетя как върху мен се отпуска твърда, мускулеста гръд? Нима ще прекарам остатъка от живота си, като подскачам нагоре-надолу върху нещо безпомощно и отпуснато, а после ще крещя от престорена наслада, когато то бавно, отпуснато се размърда под мен? Когато той се изпърдява насън със звук като от огромен кралски тромпет, в добавка към миазмите под завивките, ставам, обзета от лошо настроение, излизам и отивам в личния си кабинет.

И винаги като някакъв добър ангел лейди Рочфорд е там и ме чака. Тя разбира как стоят нещата, знае какво трябва да правя и как през някои нощи от това в мен остава чувството на раздразнение и обида. Приготвила ми е чаша гореща медовина и няколко малки сладкиша. Настанява ме да седна в един стол до огъня, слага топлата чаша в ръката ми и бавно и нежно реши косата ми, докато гневът отминава и аз отново се успокоя.

— Когато родите син, ще се освободите от него — прошепва тя толкова тихо, че едва я чувам. — Когато сте сигурна, че сте заченали дете, той ще ви остави на спокойствие. Никакви фалшиви тревоги повече. Когато му кажете, че чакате дете, трябва да сте сигурна, и тогава ще имате почти цяла година на спокойствие. А след като родите втори син, мястото ви ще е напълно сигурно и ще можете да се отдавате на собствени удоволствия, а той няма да знае и няма да възразява.

— Никога вече няма да изпитам удоволствие — казвам нещастно. — Животът ми свърши, преди изобщо да е започнал. Аз съм само на петнайсет години, а съм уморена от всичко.

Ръцете й галят раменете ми.

— О, ще изпитате — казва тя убедено. — Животът е дълъг и ако оцелее, една жена може да си получи удоволствията по един или друг начин.