Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boleyn Inheritance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Наследството на Болейн

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Елица Тодорова

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2008 г.

ISBN: 978-954-365-042-2

История

  1. — Добавяне

Ана, дворецът Ричмънд, февруари 1542

Разположила съм се в един стол в стаята си, със сключени в скута ръце: пред мен са трима лордове от Частния кралски съвет, лицата им са мрачни. Най-после изпратиха да доведат доктор Харст, така че това сигурно е мигът на окончателната присъда след седмици разпитване на прислугата ми, преглеждане на домакинските ми сметки и дори разговори с конярите ми за това, къде излизам на езда и кой ме придружава.

Целта на разпитите явно беше да разберат дали се срещам тайно с някого, но не мога да разбера в какво ме подозират — дали в заговор с императора, или с Испания, с Франция или с папата. Възможно е да ме подозират, че съм си взела любовник, възможно е да ме обвинят, че съм се присъединила към сборище на вещици. Разпитваха всички къде съм била и кой ме посещава редовно. Разпитите им се съсредоточават върху това, с кого се срещам и събирам, но нямам представа какво подозират.

Тъй като не съм виновна в кроене на заговори, похот или магьосничество, би трябвало да съм в състояние да вдигна високо глава и да заявя, че съвестта ми е чиста, но срещу много по-младо от мен момиче се води процес, от който зависи животът му, а напълно чисти и безгрешни мъже и жени биват изгаряни живи в тази страна просто защото са изразили несъгласие с краля относно Светото причастие. Невинността вече не е достатъчна защита.

Въпреки това държа главата си високо изправена, защото знам, че когато срещу мен се надигне далеч по-голяма сила, без значение дали става дума за брат ми в покварената му жестокост, или за краля на Англия в суетната му лудост, винаги е по-добре да държа главата си високо изправена, да запазвам смелостта си и да очаквам най-лошото, което може да дойде. За разлика от мен, доктор Харст се поти, на челото му са избили мънистени капчици пот и от време на време той попива чело с мърлява носна кърпа.

— Беше предявено обвинение — надуто изрича Райътсли.

Поглеждам го студено. Никога не съм го харесвала, нито пък той мен, но, за Бога, той служи на Хенри. Каквото и да поиска Хенри, този мъж е готов да му го поднесе с лустрото на законна постъпка. Ще видим какво иска Хенри сега.

— Кралят научи, че сте родили дете — казва той. — Казаха ни, че това лято ви се е родило момче и вашите съюзници са го укрили.

Челюстта на доктор Харст увисва почти до гърдите.

— Какво е това? — пита той.

Аз самата запазвам напълно спокойно изражение.

— Това е лъжа — казвам. — Не съм познала мъж откакто се разделих с негово величество краля. А както и вие сам доказахте тогава: него аз не познах. Тогава сам кралят се закле, че съм девица, и аз все още съм девица. Моите прислужници могат да ви потвърдят, че не съм родила дете.

— Питахме прислужниците ви — отвръща той: наслаждава се на това. — Разпитахме всичките до една и получихме много различни отговори. Имате някои врагове в домакинството си.

— Съжалявам да го чуя — казвам. — И съм виновна, че не поддържах по-добър ред и дисциплина сред тях. Понякога прислужниците лъжат. Но това е единствената ми вина.

— Те ни разказват по-лоши неща — казва той.

Доктор Харст се е изчервил до алено, с мъка си поема въздух. Също като мен, той се пита какво може да е по-лошо от едно тайно раждане. Ако това е подготовка за показен процес и за обвинение в държавна измяна, тогава обвинението срещу мен се изгражда много внимателно. Съмнявам се, че мога да се защитя от свидетели, дали показания под клетва, и нечие новородено бебе.

— Какво би могло да е по-лошо? — питам.

— Казват, че не е имало дете, но че вие сте се престорили, че сте родили син, момче, и че сте уверили съучастниците си, че това е дете на краля и наследник на трона на Англия. Заедно с изменници-паписти планирате да го възкачите на английския трон и да узурпирате престола на Тюдорите. Какво ще отговорите на това, мадам?

Гърлото ми е съвсем пресъхнало, усещам как се мъча да намеря нужните думи, опитвам се да открия убедителен отговор, но нищо не се получава. Ако пожелаят, могат да ме арестуват сега, позовавайки се дори само на това твърдение. Ако разполагат със свидетел, който да каже, че съм се престорила, че съм родила дете, и че съм заявила, че то е дете на краля, значи имат и свидетел, който да докаже, че съм виновна в държавна измяна, и аз ще се присъединя към Катрин в Сион и ние ще умрем заедно, две опозорени кралици на ешафода.

— Ще кажа, че е невярно — отвръщам простичко. — Който и да ви е казал това, е лъжец и лъжесвидетел. Не знам за никакъв заговор срещу краля и не бих участвала в никакви действия срещу него. Аз съм негова сестра и негова вярна поданица, каквато той ми повели да бъда.

— Отричате, че ви чака готов конски впряг, за да ви отведе във Франция? — избълва внезапно той.

— Отричам го — още щом думите излизат от устата ми, осъзнавам, че това е грешка, защото те сигурно знаят, че ни чака готов конски впряг.

Сър Томас ми се усмихва: знае, че ме е хванал натясно.

— Отричате ли го? — отново пита той.

— Те чакат мен — казва доктор Харст с треперещ глас. — Имам дългове, както знаете: със срам си признавам, че имам много дългове. Помислих си, че ако моите кредитори станат твърде настойчиви, трябва бързо да отида в Клев и да говоря с господаря си за още пари. Наредих конете да ме чакат, в случай, че кредиторите дойдат да ме търсят.

Поглеждам го абсолютно невярващо. Удивена съм от бързината, с която изрича лъжата си; но те няма откъде да знаят, че това е лъжа. Той се покланя.

— Моля да ми простите, лейди Ана. Трябваше да ви кажа. Но се срамувах.

Сър Томас хвърля поглед към другите двама съветници: те му кимват. Това наистина е обяснение, дори и да не е точно това, което биха предпочели.

— И така — казва той рязко. — Вашите двама слуги, измислили тази история във ваша вреда, са арестувани за клевета и ще бъдат отведени в Тауър. Кралят е твърдо решен вашата репутация да остане неопетнена.

Тази внезапна промяна почти ми идва в повече. Звучи, сякаш ще бъда освободена от подозрение, и веднага си помислям, че това е уловка.

— Благодарна съм на негово величество за братската му загриженост — казвам предпазливо. — Смятам се за негова най-вярна поданица.

Той кимва:

— Добре. Сега ще вървим. Съветът ще иска да научи, че името ви е било изчистено.

— Тръгвате ли си? — питам. Знам, че чакат да ме хванат в момент на облекчение. Те не знаят колко дълбок е страхът ми. Мисля, че никога няма да отпразнувам спасението си, защото никога няма да повярвам в него.

Като в сън се надигам от стола си и излизам заедно с него от стаята. Слизаме по големите стълби до предната врата, където чакат неговите придружители, яхнали конете си, с веещия се пред тях кралски флаг.

— Надявам се, че кралят е добре — казвам.

— Сърцето му е сломено — казва откровено сър Томас. — Това е неприятна история, наистина много неприятна история. Кракът го боли много, а поведението на Катрин Хауърд го направи много нещастен. Тази Коледа целият двор е потънал в печал, почти сякаш тя е мъртва.

— Ще я освободят ли? — питам аз.

Той ме стрелва с бърз, предпазлив поглед.

— Вие как смятате?

Поклащам глава. Не съм такава глупачка, че да изричам гласно мислите си, особено след като срещу самата мен току-що са били представени обвинения.

Ако изобщо някога изрека истината, бих казала, че от няколко месеца мислех, че кралят си е изгубил разсъдъка и че никой няма смелост да му се опълчи. Той би могъл да я освободи и да я приеме обратно като своя съпруга, би могъл да я нарече своя сестра, или пък би могъл да я обезглави, според това, което му диктува неговото настроение. Би могъл да ме повика, за да се ожени за мен, или пък би могъл да ме обезглави за държавна измяна. Той е чудовищен безумец и като че ли никой освен мен не знае това.

— Съдия ще е кралят — казва той, потвърждавайки мълчаливите ми мисли. — Единствен той е направляван от Бог.