Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (20)

Ана, Блекхийт, 3 януари 1540

Това е най-щастливият ден от живота ми, защото днес се влюбих. Влюбих се, не както се влюбва някоя глупава девойка, защото някое момче привлича погледа й или й разказва някаква глупава история. Влюбена съм и тази любов ще продължи вечно. Днес се влюбих в Англия и това осъзнаване превърна този ден в най-щастливия в живота ми. Сега разбирам, че ми предстои да стана кралица на тази страна, тази богата, красива страна. Пътувах през нея като глупачка, със затворени очи — честно казано, през известна част от времето пътувах из нея в мрак и в най-лошото време, което можех да си представя, — но днес е светло и слънчево и небето е толкова синьо и безоблачно, въздухът е свеж и лек, студен и възбуждащ като бяло вино. Днес се чувствам като исландския сокол, с който обичаше да ме сравнява баща ми; струва ми се, че се нося високо, издигана от хладните ветрове, загледана отгоре към тази прекрасна страна, която ще бъде моя. Яздим от Дартфорд до Блекхийт, през цялото време пътищата са покрити с бял блестящ скреж, а когато стигаме до парка, ми представят всички дами от двора, до една прекрасно облечени и отправящи ми топли и приятелски поздрави. Ще разполагам с почти седемдесет дами, сред които племеннички и братовчедки на краля, и днес всички те ме поздравяват като нови приятелки. Облечена съм в най-хубавите си дрехи и зная, че изглеждам добре: мисля, че дори брат ми щеше да се гордее с мен днес.

Направили са истински град от шатри от златотъкан плат, над който се веят ярко оцветени знамена, охраняван от самите кралски телохранители — толкова високи и красиви мъже, че са станали легендарни в Англия. Докато чакаме краля, влизаме вътре, изпиваме по чаша вино и се топлим на мангалите; заради мен горят каменни въглища, само най-доброто, тъй като ми предстои да стана член на английската кралска фамилия. Подовете са покрити със скъпи килими, а върху стените са окачени гоблени и копринени платове, за да ни държат топло. После, когато казват, че е време, и всички се усмихват и бъбрят и са почти толкова развълнувани, колкото съм и аз, възсядам коня си и се отправям да го посрещна. Потеглям, изпълнена с надежда. Може би по време на тази тържествена среща ще го харесам, а той ще хареса мен.

Дърветата са високи, а голите им и черни от зимата клони се протягат на фона на небето като тъмни конци върху син гоблен. Паркът се простира в продължение на мили, толкова зелен и толкова свеж, искрящ от топящия се скреж; слънцето е ярко и бледожълто, почти нажежено до бяло в небето. Навсякъде, удържани от въжета в пъстри весели цветове, са се събрали лондончани, които ми се усмихват и ми махат и ме благославят, и за първи път в живота си тук аз не съм Ана — средната дъщеря на Клев: по-малко красива от Сибила, по-малко очарователна от Амелия — а Ана, единствената Ана. Те са ме приели в сърцата си. Тези странни, богати, очарователни, ексцентрични хора до един ме приветстват с добре дошла, сякаш искат добра кралица, честна и искрена кралица, и те вярват, а аз знам, че мога да бъда такава кралица за тях.

Знам много добре, че не съм английско момиче като покойната кралица Джейн, дано Бог даде покой на душата й. Но след като видях двора и влиятелните семейства на Англия, си мисля, че може би е хубаво, че не съм английско момиче. Дори аз виждам, че сега семейство Сиймор се ползва с голямо влияние и благоволение и лесно може да стане всемогъщо. Те са навсякъде, тези Сийморови, красиви и високомерни, винаги изтъкващи, че дете с тяхната кръв е единственият син на краля и наследник на трона. Ако аз бях на мястото на краля и това беше моят двор, щях да бъда предпазлива с тях. Ако им се позволи да напътстват малкия принц, да му налагат волята си заради роднинството си с майка му, тогава везните на благоволението на този двор ще се наклонят изцяло в тяхна полза. Ако съдя по това, което виждам, кралят не избира внимателно фаворитите си. Може и да съм на половината от неговите години, но знам много добре, че благоволението на един владетел трябва да бъде с мярка. Цял живот съм живяла с неодобрението на облагодетелствания син, и знам колко гибелни могат да бъдат приумиците на един владетел. Този крал е своенравен; но навярно аз мога да направя неговия двор по-здравомислещ, може би мога да се превърна в уравновесена и здравомислеща майка на сина му, може да успея да държа ласкателите и придворните на безопасно разстояние от малкото момче.

Знам, че дъщерите му са се отчуждили от него. Бедните момичета: толкова се надявам да бъда от полза на малката Елизабет, която никога не е познавала майка си и е прекарала живота си под сянката на позора. Навярно мога да я доведа в двора и да я държа близо до себе си и да я помиря с баща й. А принцеса Мери сигурно е самотна без майка си и знаейки, че и тя е лишена от благоволението на баща си. Мога да бъда мила към нея, мога да се справя с нейния страх от краля и да я доведа в двора като моя родственица; не е нужно да ме нарича „мащеха“, но навярно мога да й бъда като добра сестра. За децата на краля мога да бъда поне едно трайно добро влияние. А ако бъдем благословени, ако аз бъда благословена и имаме собствено дете, тогава може би ще дам на Англия един малък принц, един набожен младеж, който може да помогне за изцеляване на разделенията в тази страна.

От тълпата се разнася възбуден шепот и виждам как всички глави се извръщат от мен и отново се обръщат назад. Кралят идва към нас и всичките ми страхове относно него изчезват в един миг. Сега той не се преструва на обикновен човек, не крие величието си под маската на вулгарен стар глупак, днес той е облечен като крал и язди като крал, в дреха, бродирана с диаманти, с яка от диаманти около раменете, с кадифена шапка, обшита с перли, на главата, и върху най-хубавия кон, който мисля, че съм виждала. Той е величествен, прилича на бог в ярката зимна светлина, докато конят му скача със свити крака върху собствената му земя, отрупан със скъпи накити, заобиколен от кралската стража, оповестяваща пристигането му с фанфари. Когато спира близо до мен, той се усмихва и ние се поздравяваме, а хората надават ликуващи възгласи, когато ни виждат заедно.

— Приветствам ви с добре дошла в Англия — казва той достатъчно бавно, за да го разбера, и аз отговарям внимателно на английски:

— Милорд, много съм щастлива, че съм тук, и ще се опитам да ви бъда добра съпруга.

Мисля, че ще бъда щастлива, мисля, че това може да се постигне. Онази първа смущаваща грешка може да бъде забравена и оставена зад гърба ни. Бракът ни ще продължи с години, ще бъдем щастливи заедно, цял живот. След десет години кой изобщо ще си спомня подобна дреболия?

След това пристига моята каляска и аз пътувам през парка до двореца Гринич, който е край реката, и всички баржи по реката са боядисани в пъстри цветове, с развети знамена, а гражданите на Лондон са облечени в най-хубавите си дрехи. Извели са музиканти по реката и те свирят нова песен, наречена „Щастливата Ана“, написана за мен, а на лодките са издигнати дървени сцени и се играят живи картини в чест на пристигането ми, и всички се усмихват и ми махат, затова аз се усмихвам и махам в отговор.

Нашето шествие тръгва нагоре по широкия път към Гринич и аз отново си давам сметка каква страна е моята нова родина. Защото този Гринич изобщо не е замък, не е място, укрепено поради страх от врага, който може да дойде; той е дворец, построен за живееща в мир страна, голям, богат, красив дворец, по-прекрасен от всичко във Франция. Той гледа към реката и е най-красивата постройка от камък и скъпоценно венецианско стъкло, която съм виждала през живота си. Кралят вижда възхитеното ми лице, довежда коня си редом до каляската ми и се навежда да ми каже, че това е само един от многото му палати, но най-любимият и че след време, когато пътуваме из страната, ще видя останалите и че се надява всичките да ми се харесат.

Отвеждат ме в покоите на кралицата да си почина и поне веднъж не ми се иска да се скрия в личните си покои, а вместо това се радвам да бъда тук, заобиколена от дамите си в моя кабинет, и от останалите, чакащи в голямата зала за аудиенции отпред. Влизам в личната си гардеробна и се преобличам в роклята си от тафта, която са поръбили със самурените кожи, подарени ми от краля за Нова година. Мисля, че никога преди не съм носила толкова скъпи одежди. Повеждам дамите си на вечеря, чувствайки се така, сякаш вече съм кралица, а на входа на голямата трапезария кралят ме хваща за ръката и ме повежда покрай масите, където всички се кланят и правят реверанси, а ние се усмихваме и кимаме, хванати за ръце, сякаш вече сме съпруг и съпруга.

Започвам да разпознавам хората и да си спомням имената им без подсещане, така че сега дворът не ми се струва толкова неразбираемо и лишено от приятели място. Виждам лорд Саутхамптън, който изглежда уморен и разтревожен, както сигурно наистина се чувства заради целия труд, който положи да ме доведе тук. Усмивката му е напрегната, и, странно, поздравът му е хладен. Той извръща поглед от краля, сякаш се задава някаква беда, и аз си спомням решимостта си да бъда справедлива кралица в този двор, който се ръководи от произвола. Може би ще науча какво тревожи лорд Саутхамптън, навярно мога да му помогна.

Главният съветник на краля, Томас Кромуел, ми се покланя и аз го разпознавам от описанието на майка ми като човека, стремящ се повече от всеки друг към съюз с нас и протестантските херцози на Германия. Бих очаквала да ме поздрави по-топло, тъй като бракът ми е триумфът на неговите планове, но той е мълчалив и неуверен, и кралят ме превежда покрай него само с една кратка дума.

Архиепископ Кранмър също вечеря с нас, а разпознавам и лорд Лайл и съпругата му. Той също изглежда изморен и сдържан и аз си спомням изказаните от него в Кале страхове от разделенията в кралството. Усмихвам му се топло. Знам, че ми предстои работа тук. Ако успея да спася дори един еретик от кладите, тогава ще съм била добра кралица, и съм сигурна, че мога да използвам влиянието си да въдворя мир в тази страна.

Започвам да чувствам, че имам приятели в Англия, а когато плъзвам поглед надолу по протежение на залата и виждам своите дами — сред тях Джейн Болейн, милата лейди Браун, племенницата на краля лейди Маргарет Дъглас и малката Катрин Хауърд — започвам да чувствам, че това наистина може да бъде моят нов дом и че кралят е наистина мой съпруг; че неговите приятели и неговите деца ще бъдат моето семейство и че ще бъда щастлива тук.