Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (96)

Ана, дворецът Ричмънд, ноември 1541

Влизам в църквата, прекръствам се, покланям се пред олтара и заемам мястото си на оградената с високи прегради скамейка. Слава Богу, че тук вътре не може да ме види никой: високата врата се затваря след мен, стените ми осигуряват усамотение, и дори предната част на скамейката е затворена с решетка, така че мога да виждам, без да ме забелязват. Единствено свещеникът, ако е застанал високо при столчетата за хористите, може да ме вижда отвисоко. Ако извърна поглед от нафората, или пропусна да се прекръстя, когато трябва, или се прекръстя не с тази ръка, с която трябва, или го направя в погрешна последователност, никой няма да съобщи, че съм извършила ерес. В тази страна има хиляди хора, които сега внимават за всяко свое движение, защото не разполагат с усамотението, което имам аз. Има стотици, които ще умрат, защото са сбъркали.

Изправям се и се кланям, коленича и сядам, както повелява редът на службата, но днес литургията не ми носи особено удоволствие. Тази служба се води така, както е постановено от краля, и във всяка отекваща фраза долавям мощта на Хенри, а не Божията мощ. В миналото съм познала Бог на много места: в малки лютерански параклиси у дома, в огромната величествено извисяваща се катедрала „Сейнт Пол“ в Лондон и в тишината на кралския параклис в Хамптън Корт, когато веднъж коленичих редом с принцеса Мери и почувствах как около нас се спуска небесното блаженство; но изглежда, че кралят е вгорчил вкуса на вярата за мен и за още толкова много други. Сега откривам Бог в тишината: когато се разхождам в парка или покрай реката, когато чувам крясъка на някой кос по пладне, когато виждам ято гъски да се стрелкат над главата ми, когато соколарят пуска птица и я виждам да се издига високо и да се рее в небето. Бог вече не ми говори, когато това става по повеление на Хенри, с думите, които Хенри предпочита. Аз се крия от краля и съм глуха за неговия Бог.

Застанали сме на колене и се молим за здравето и безопасността на кралското семейство, когато за моя изненада в познатите думи бива ненадейно вмъкната нова молитва. Без дори да трепне от смущение, свещеникът повелява на моите придворни, на моите дами и на самата мен да въздадем благодарност за съпругата на краля, Катрин.

— Отправяме ти благодарност, о, Господи, че след толкова много странни злополуки, сполетели кралските бракове, Ти благоволи да го дариш със съпруга, толкова отговаряща на неговите желания, колкото копнееше той.

Не успявам да се сдържа: главата ми, сведена в израз на почтително покорство, рязко се повдига и срещам изненадания поглед на свещеника от Ричмънд, застанал при столовете на хористите. Той чете възхвалата за кралската съпруга от официален документ, наредили са му да го прочете така, както биха могли да му наредят да прочете някой нов закон. В своята лудост Хенри е наредил на всяка църква в Англия да благодари на Бога, че след много „странни злополуки“ по време на предишните му бракове, сега той има съпруга, която отговаря на изискванията му. Толкова съм възмутена от езика на този документ, от чувството, което се излъчва от него, и от факта, че трябва да слушам коленопреклонно това оскърбление, та в знак на протест почти се изправям на крака.

Изведнъж една ръка настойчиво ме сграбчва отзад за роклята и ме дръпва надолу. За миг се спъвам и отново падам на колене. Лоте, моята преводачка, ми отправя лека усмивка, приближава длани една към друга в олицетворение на набожността и затваря очи. Жестът й ме успокоява. Това наистина е най-отблъскващо и грубо оскърбление; но да му отговоря, означава да се втурна презглава в опасността. Ако кралят иска от мен да падна на колене и да опиша себе си пред кралството като странен инцидент, тогава не е моя работа да изтъквам, че нашата женитба не беше инцидент, а добре планиран и внимателно обмислен договор, който той наруши по простата и достатъчна за него причина, че предпочете друга жена. Не е моя работа да изтъквам, че тъй като нашият брак беше истински и законен, сега той е или прелюбодеец, или двуженец, който живее в грях с друга съпруга. Не е моя работа да изтъквам, че ако малката Кити Хауърд, едно лекомислено дете с леко поведение, е единствената намерена от него жена, която съответства на вкусовете му, то тогава той трябва да е или най-великият актьор, живял някога, или най-заблуденият глупак, женил се за момиче, достатъчно младо да му бъде дъщеря.

Сега Хенри е безумец, заслепен от любов към едно момиче като страдащ от старческо слабоумие глупак, и току-що нареди на цялата си страна да благодари на Бог за неговата глупост. Във всички църкви хората ще прехапват устни, за да сдържат усмивките си, честните и почтени мъже ще проклинат късмета, който ги кара да бъдат в лоното на църквата на Хенри, където в молитвите им са включени тези глупости. „Амин“, изричам на глас и когато се изправяме на крака за благословията, заставам пред свещеника със спокойно и набожно изражение. Единствената ми мисъл, докато излизаме от църквата, е че клетата принцеса Мери в Хънсдън сигурно се дави от възмущение пред тази обида към майка й, пред това богохулство, че трябва да се моли за Кити Хауърд, и пред глупостта на баща си. Моля те, Господи, дано тя прояви достатъчно разум да не каже нищо. Изглежда, че независимо как е угодно на краля да постъпва, никой от нас не трябва да казва нищо.

Във вторник една от моите дами, загледана през прозореца, отбелязва:

— Идва посланикът: слиза от лодка и тича към градината. Какво ли се е случило?

Изправям се на крака. Доктор Харст никога не ме посещава, без първо да изпрати съобщение, че идва. Нещо трябва да се е случило в двора. Първата ми мисъл е за Елизабет или Мери, първото ми опасение е, че нещо им се е случило. Само ако бащата на Мери не я беше подтикнал да му се опълчи!

— Стойте тук — казвам кратко на жените си, намятам раменете си с шал и слизам да го посрещна.

Той влиза в коридора, докато аз слизам по стълбите, и веднага разбирам, че се е случило нещо сериозно.

— Какво има? — питам го на немски.

В отговор той поклаща глава и трябва да изчакам, докато слугите дойдат, поднесат му вино и бисквити и мога да отпратя всички от стаята.

— Какво има?

— Дойдох веднага, без да знам историята с подробности, защото искам да сте предупредена — казва той.

— Предупредена за какво? Не става дума за принцеса Мери, нали?

— Не. Става дума за кралицата.

— Тя чака дете?

Той поклаща глава:

— Не знам точно. Но от вчера стои затворена в покоите си. И кралят не иска да я вижда.

— Болна ли е? Той се ужасява да не прихване чума.

— Не. Не са повикани лекари.

— Нима е обвинена, че заговорничи срещу него? — изричам аз най-големия си страх.

— Ще ви кажа всичко, което знам, а съм го научил главно от слугата, когото внедрихме в покоите на краля. Както знаете, кралят и кралицата присъстваха на литургията в неделя, и свещеникът отправи благодарност за брака на краля.

— Знам.

— В неделя вечерта кралят бил мълчалив и вечерял сам, сякаш отново го измъчвала старата му болест. Не отишъл в покоите й. В понеделник се заключил в покоите си, а кралицата стояла заключена в своите. Днес архиепископ Кранмър влязъл да говори с нея, и мълчаливо си излязъл.

Поглеждам го:

— Тя е била заключена в покоите си? А кралят се заключил в своите?

Той кимва мълчаливо.

— Какво мислите, че означава това?

— Мисля, че срещу кралицата е отправено обвинение. Но все още не можем да узнаем какво е обвинението. Това, за което трябва да помислим, е дали тя ще въвлече и вас.

— Мен?

— Ако тя бъде обвинена в папистки заговор или че е омагьосала краля, за да го направи импотентен, хората ще си спомнят, че вие бяхте обвинена в папистки заговор и че той е бил импотентен с вас. Хората ще си спомнят, че сте били приятелка с нея. Хората ще си спомнят, че по Коледа сте танцували с нея в двора и че около настъпването на Великите пости, веднага щом сте си тръгнали, той се е разболял. Хората може да си помислят, че вие двете сте направили заговор срещу него. Може дори да кажат, че вие двете сте го урочасали.

Протягам ръка, сякаш за да го спра.

— Не, не.

— Знам, че не е вярно. Но трябва да вземем предвид най-лошото, което може да бъде казано. И да се опитаме да се предпазим от него. Да пиша ли на брат ви?

— Той няма да ми помогне — казвам мрачно. — Сама съм.

— Тогава трябва да се подготвим — казва той. — Имате ли добри коне в конюшните си?

Кимвам.

— Тогава ми дайте някакви пари и аз ще подготвя други коне, с които да стигнем чак до Дувър — казва той решително. — В момента, в който ми се стори, че нещата се обръщат срещу вас, можем да напуснем страната.

— Той ще затвори пристанищата — предупреждавам. — Миналия път го направи.

— Няма отново да се оставим да ни хванат в капан. Ще наема рибарска лодка, която да бъде на нашите услуги — казва той. — Сега знаем какво може да направи той. Знаем докъде е готов да стигне. Ще се измъкнем, още преди да са решили да ви арестуват.

Поглеждам към затворената врата.

— Някой от хората, които са на служба при мен, сигурно знае, че сте дошли да ме предупредите — казвам. — Точно както ние сме внедрили човек на служба при него, той сигурно е поставил шпионин тук. Наблюдават ме.

— Знам кой е този човек — казва доктор Харст с тиха наслада. — И той ще съобщи за днешното ми посещение, но няма да каже нищо повече. Сега той е мой слуга. Мисля, че сме в безопасност.

— В безопасност като мишки под ешафода — казвам горчиво.

Той кимва:

— Стига брадвата да се стовари върху други.

Потръпвам:

— Кой заслужава това? Не аз, но не и малката Кити Хауърд! Какво сме сторили тя и аз, освен да се омъжим за когото са ни наредили?

— Стига вие да се спасите от ешафода, моята работа ще бъде свършена — казва той. — Кралицата трябва да се обърне за помощ към собствените си приятели.