Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (50)

Ана, дворецът Уестминстър, 10 юни 1540

Мили Боже, спаси ме, спаси ме, Боже мой: всичките ми приятели или съюзници до един са в Тауър и не се съмнявам, че скоро ще дойдат да отведат и мен. Томас Кромуел, човекът, на когото се приписва заслугата, че ме е довел в Англия, е арестуван по обвинение в държавна измяна. Измяна! Та той беше слуга на краля, той беше неговото вярно куче. Той е не по-способен на измяна, отколкото някоя от хрътките на краля. Очевидно е, че този човек не е предател. Очевидно е, че е арестуван, за да го накажат задето е уредил брака ми. Ако това обвинение го доведе до дръвника и секирата на палача, едва ли може да има съмнение, че и аз ще го последвам.

Човекът, който пръв ме приветства с добре дошла в Кале, скъпият ми лорд Лайл, е обвинен в държавна измяна, а също и в това, че е таен поддръжник на папата, участник в папистки заговор. Казват, че той ме е посрещнал с отворени обятия като кралица, защото е знаел, че ще попреча на краля да стане баща на син. Той е арестуван и обвинен в измяна заради заговор, назоваващ мен като една от участниците. Не може да послужи като негова защита това, че е невинен. Не може да послужи като защита това, че заговорът е абсурден. В подземията на Тауър има ужасни стаи, в които зли мъже вършат жестоки неща. Човек е готов да каже всичко, след като е бил измъчван от някого от тях. Човешкото тяло не може да издържи на болката, която те могат да причинят. Кралят позволява затворниците да бъдат разкъсвани на парчета: крака да се изтръгват от тялото, ръце — от раменете. Подобно варварство е ново за тази страна; но е позволено сега, когато кралят се превръща в чудовище. Лорд Лайл има изтънчен произход и тих, изтънчен говор. Той не може да издържа на болка, със сигурност ще им каже каквото искат — каквото и да е то. После ще отиде на дръвника като доказан предател, а кой знае какво са го накарали да признае за мен?

Примката се затяга около врата ми. Сега тя е толкова близо, че почти виждам нишките й. Ако лорд Лайл каже, че е знаел, че ще направя краля импотентен, аз съм мъртва. Ако Томас Кромуел каже, че е знаел, че съм сгодена и че съм се омъжила за краля, когато не съм била свободна да го сторя, аз съм мъртва. Заловиха моя приятел лорд Лайл, заловиха моя съюзник Томас Кромуел. Ще ги изтезават, докато получат необходимите им доказателства, а после ще дойдат да ме отведат. В цяла Англия има само един човек, който може да ми помогне. Не храня особена надежда, но нямам друг приятел. Изпращам да повикат моя посланик, Карл Харст.

Денят е горещ и всички прозорци са оставени широко отворени, за да влиза през тях въздухът от градината. Отвън чувам глъчката на придворните, возещи се с лодки по реката. Свирят на лютни и пеят, чувам смеха им. Дори от това разстояние долавям острата нотка на принудено веселие. Стаята е прохладна и потънала в сенки, но и двамата се потим.

— Наех коне — казва той на нашия език, със съскащ шепот. — Трябваше да обиколя целия град, за да ги намеря, и накрая ги купих от някакви търговци от Ханзата. Взех назаем пари за пътуването. Мисля, че трябва да тръгнем веднага. Веднага щом намеря страж, когото да подкупя.

— Веднага — кимвам. — Трябва да вървим веднага. Какво казват за Кромуел?

— Истинско варварство е. Те са диваци. Той влязъл в Частния съвет без никаква представа, че нещо не е наред. Старите му приятели и останалите благородници смъкнали от него знаците на служебното му положение, Ордена на Жартиерата. Нахвърлили се върху него, както врани разкъсват мъртъв заек. Прогонили го като престъпник. Срещу него дори няма да има процес, не е нужно да призовават свидетели, не е нужно да доказват обвинения. Той ще бъде обезглавен по силата на кралски указ за лишаване от граждански права, нужна е само думата на краля.

— Възможно ли е кралят да не изрече тази дума? Няма ли да го помилва? Той го направи граф само преди броени седмици, за да покаже благоволението си.

— Маневра с цел заблуда, нищо повече от преструвка. Кралят показа благоволението си само за да може сега злобата му да се стовари още по-тежко. Кромуел ще моли за милост и със сигурност — за прошка, но няма да я получи. Сигурно е, че ще умре като предател.

— Кралят сбогува ли се с него? — питам аз, сякаш този въпрос просто ми е хрумнал.

— Не — казва посланикът. — Нищо не му е подсказало какво го очаква. Разделили се в един обикновен ден, без да си разменят по-специални думи. Кромуел влязъл на заседанието на съвета, сякаш нямало нищо необичайно. Смятал, че е дошъл да ръководи заседанието в качеството си на държавен секретар в цялото си величие и власт, а после, след броени мигове, вече бил арестуван и старите му приятели му се присмивали.

— Кралят не се е сбогувал — изричам с тих ужас. — Наистина е така, както казват. Кралят никога не се сбогува.