Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (2)

Ана, херцогиня на Клев, Дурен, Клев, юли 1539

Почти не смея да дишам. Неподвижна съм като пън, със залепена на лицето усмивка, с широко отворени очи, вгледана дръзко в художника, изглеждайки, надявам се, заслужаваща доверие: искреният ми поглед показва откровеност, но не и нескромност. Взетите ми назаем накити са най-доброто, до което успя да се добере майка ми — предназначени да покажат на критичния наблюдател, че не сме точно изпаднали в нищета, макар че брат ми отказва да ми даде зестра, за да си намеря съпруг. Кралят ще трябва да ме избере заради приятната ми външност и политическите ми връзки. Нямам какво друго да предложа. Но той трябва да ме избере. Твърдо решена съм той да избере мен. Няма по-важно нещо за мен от това да се махна оттук.

В другия край на стаята, внимателно опитваща се да не гледа как моят портрет се оформя под бързите, стремителни движения на кредата на художника, седи сестра ми, очакваща своя ред. Да ме прости Бог, но се моля кралят да не предпочете нея. Тя очаква със същото нетърпение като мен възможността да напусне Клев и с един скок да се извиси до такова величие, каквото обещава английският трон: но тя не се нуждае от това, както се нуждая аз. Едва ли друго момиче на света се нуждае от това повече от мен.

Не че ще изрека дори една дума против брат си — нито сега, нито в идните години. Никога няма да изрека нещо срещу него. Той е образцов син на майка ми и достоен наследник на херцогството Клев. През последните месеци от живота на клетия ми баща, когато той беше безспорно луд, брат ми беше този, който го затвори насила в стаята му, заключи вратата отвън и оповести пред всички, че той страда от треска. Брат ми бе този, който забрани на майка ми да повика лекари или дори свещеници да прогонят дяволите, обладали блуждаещия ум на клетия ми баща. Брат ми, хитър и лукав, както може да бъде хитър и лукав един вол, по един ленив и подъл начин, беше човекът, който каза, че е за предпочитане да заявим, че баща ми е пияница, отколкото да позволим позорното петно на лудостта да накърни семейното ни име. Няма да си проправим път в света, ако се появи съмнение в чистотата на нашата кръв. Но ако очерним родния си баща, наречем го пияница, след като сме му отказали помощта, от която толкова отчаяно се е нуждаел, тогава все още можем да се издигнем. По този начин аз ще сключа изгоден брак. По този начин ще се омъжи изгодно и сестра ми. По този начин брат ми може да се ожени изгодно и бъдещето на нашия род ще е осигурено, въпреки че баща ми се бореше с обладалите го демони сам, без чужда помощ.

Слушайки как баща ми хленчи на вратата на стаята си, че вече е добро момче, и ни моли да го пуснем да излезе, заслушана как брат ми отговаря толкова непреклонно и твърдо, че баща ни не може да излезе, аз се питах дали всъщност не сме разбрали всичко погрешно и дали брат ми вече не беше толкова луд, колкото и баща ми, майка ми също, а единствената с ума си в цялото домакинство не съм аз, понеже само аз немеех от ужас пред това, което правехме. Но и тази мисъл не споделих с никого.

От най-ранно детство се подчинявах на дисциплината, наложена от брат ми. Винаги е било ясно, че той ще бъде херцогът, владетел на тези земи, закътани между реките Мьоза и Рейн. Доста малко наследствено владение: но толкова добре разположено, че всяка власт в Европа се стреми към приятелство с нас: Франция, испанските и австрийските Хабсбурги, императорът на свещената Римска империя, самият папа, а сега Хенри Английски. Клев е ключалката към сърцето на Европа, а херцогът на Клев е ключът. Не е чудно, че брат ми цени себе си толкова високо, прав е да мисли така: единствено аз понякога се питам дали в действителност той не е просто едно дребно херцогче, седнало безкрайно далече от почетното място на трапезата на пищното пиршество, каквато представлява християнският свят. Но аз не споделям с никого, че мисля така, дори и със сестра ми Амелия. Не се доверявам никому твърде охотно.

Той има власт над майка ми по силата на важното си положение в света и тя е неговият таен съветник, неговият дворцов управител, неговият папа. С нейната благословия брат ми налага волята си на сестра ми и мен, защото той е синът и наследникът, а ние сме просто бреме. Той е млад мъж, пред когото има бъдеще на власт и възможности, а ние сме млади жени, предопределени да бъдат или съпруги и майки в най-добрия случай, или безполезни стари моми в най-лошия. По-голямата ми сестра Сибила вече се спаси: тя напусна дома веднага щом можа, веднага щом беше уредена женитбата й: сега тя е свободна от тиранията на братската опека. Следващата съм аз. Трябва да съм следващата. Трябва да се освободя. Не могат да бъдат толкова безсмислено жестоки, че да изпратят Амелия вместо мен. Нейната възможност ще дойде, нейното време ще дойде. Но аз съм следващата по възраст сестра, трябва да съм аз. Не мога да си представя защо изобщо са предложили Амелия освен ако не е било, за да ме сплашат и да ме подтикнат да бъда по-покорна. Ако е така, това свърши работа. Ужасена съм, че ще бъда пренебрегната заради по-младо момиче и че брат ми е позволил това да се случи. Наистина, той пренебрегва дори това, което е от най-голяма полза за собствените му интереси, за да ме измъчва.

Брат ми е дребен херцог, във всеки смисъл на думата. Когато баща ми издъхна, до самия край молейки шепнешком някой да отвори вратата, брат ми зае мястото му, но така и не успя да се окаже напълно достоен за него. Баща ми беше светски човек, посещаваше кралските дворове на Франция и Испания, пътуваше из Европа. Брат ми, който предпочита да си стои у дома, смята, че не може да види по света нещо по-велико от собственото си херцогство. Според него не съществува по-велика книга от Библията, нито пък по-добра църква от тази, която е с голи стени, нито по-добър съветник от собствената му съвест. Тъй като има да управлява съвсем малко домакинство, той налага непреклонно волята си на малкото си слуги. Тъй като притежава съвсем малко наследство, той зорко следи за запазването на собственото си достойнство, а аз, която не притежавам достойнство, чувствам с пълна сила тежестта на неговото. Когато е пиян или щастлив, той ме нарича най-размирната сред своите поданици, и ме гали с тежка ръка. Когато е трезвен или гневен, казва, че аз съм момиче, което не си знае мястото, и заплашва да ме заключи в стаята ми.

Днес в Клев това не е празна заплаха. Това е човек, който затвори под ключ собствения си баща. Мисля, че е напълно способен да ме затвори и да ме държи в плен. И дори да крещя на вратата, никой няма да ме пусне да изляза!

Маестро Холбайн ми показва с едно отсечено кимване, че мога да стана от стола си и сестра ми да заеме моето място. Не ми е позволено да погледна портрета си. Никоя от нас не може да види какво ще изпрати той на краля на Англия. Той не е дошъл, за да ни ласкае, нито да ни рисува като красавици. Дошъл е да нарисува толкова точен портрет, колкото е способен да създаде геният му, за да може кралят на Англия да види коя от нас би искал, сякаш сме кобили от Фландрия, доведени на английски жребец за разплод.

Маестро Холбайн, който се обляга назад, докато сестра ми забързано излиза напред, взема нов лист хартия и оглежда пастелната си креда дали е достатъчно подострена. Маестро Холбайн ни е виждал всичките до една — всички кандидатки за титлата кралица на Англия. Рисувал е Кристина Миланска и Луиз дьо Гиз, Мари дьо Вандом и Ана дьо Гиз. Така че аз не съм първата млада жена, чийто нос той измерва, като държи кредата си на една ръка разстояние и присвива едното си око. Като съдя по всичко досега, след сестра ми Амелия ще има и друго момиче. Той може би ще спре във Франция на прибиране към Англия, за да се вгледа смръщено в друга престорено усмихваща се девойка, за да улови върху листа изображението й и да очертае недостатъците й. Безсмислено е да се чувствам принизена от този процес, като къс плюшено кадифе, изложено за мостра.

— Не ви ли харесва да ви рисуват? Стеснявате ли се? — попита ме троснато той, когато усмивката ми помръкна, щом той ме загледа така, сякаш бях парче месо, сложено да съхне на дъската за рязане на готвачката.

Не му казах какво изпитвам. Безсмислено е да предоставяш сведения на шпионин.

— Искам да се омъжа за него — беше всичко, което казах. Той повдигна вежда.

— Аз само рисувам картините — отбеляза той. — По-добре да съобщите желанието си на неговите дипломатически пратеници, посланиците Никълъс Уотън и Ричард Биърд. Безсмислено е да казвате на мен.

Седя в прозоречната ниша, сгорещена в най-хубавите си дрехи, задушавана от корсаж, стегнат толкова здраво, че се наложи две прислужници да теглят връзките, за да го завържат на възел, и ще трябва да го срежат, за да ме освободят, когато картината бъде завършена. Гледам как Амелия накланя глава на една страна, кокетничи и се усмихва закачливо на маестро Холбайн. Моля се на Бога той да не я хареса. Моля се на Бога той да не я рисува такава, каквато е: по-закръглена, по-хубава от мен. За нея всъщност няма значение дали ще отиде в Англия, или не. О! Това ще бъде истински триумф за нея — с един скок да се превърне от най-малката дъщеря на беден херцог в кралица на Англия: полет, който ще издигне нея и семейството ни, и всички от Клев. Но тя няма такава нужда да се махне, каквато имам аз. При нея не може и дума да става за нужда. А бих могла почти да кажа, че за мен това е въпрос на отчаяние.

Дала съм съгласието си да не поглеждам към картината на маестро Холбайн и затова не гледам. Едно нещо е вярно за мен: дам ли дума за нещо, удържам на нея, макар да съм само момиче. Вместо това се заглеждам през прозореца към вътрешния двор на нашия замък. Ловджийските рогове прозвучават в гората отпред, голямата решетъчна порта се люшва и се отваря, ловците влизат, начело с брат ми. Той хвърля поглед нагоре към прозореца и ме вижда, преди да успея да се дръпна назад. Веднага разбирам, че съм го разгневила. Той несъмнено смята, че не би трябвало да стоя на прозореца, откъдето могат да ме видят всички в двора на замъка. Макар че се отместих твърде бързо, за да може да ме види ясно, сигурна съм, че знае, че съм пристегнала здраво корсажа си и че квадратното деколте на роклята ми е ниско изрязано, макар че муселиновата яка стига чак до брадичката ми. Трепвам от намръщения поглед, с който той стрелва прозореца. Сега той е недоволен от мен, но няма да го каже. Няма да възрази срещу роклята, която аз мога да обясня, ще възроптае срещу нещо друго, но още не мога да съм сигурна какво ще бъде то. Единственото, в което мога да съм сигурна, е че по някое време днес или утре майка ми ще ме повика в стаята си, а той ще е застанал зад стола й или ще е извърнат с гръб към мен, или тъкмо ще влиза през вратата, сякаш това няма нищо общо с него, сякаш е напълно безразличен, и тя ще ми каже с нотки на дълбоко неодобрение в гласа: „Ана, научих, че сте…“, и ще става въпрос за нещо, случило се преди дни, което напълно съм забравила, но което той ще е разбрал и премълчавал досега, така че аз да се окажа виновна, и може би дори да бъда наказана, а той няма да каже и думичка за това, че ме е видял, седнала в прозоречната ниша, изглеждайки красива, което е истинската обида, която съм му нанесла.

Когато бях малка, баща ми ме наричаше свой Falke, свой бял сокол, свой исландски сокол — ловна птица, живееща сред студените снегове на севера. Когато ме виждаше заета с книгите ми или с ръкоделието, той се засмиваше и казваше: „О, мое малко соколче, в клетка ли те затвориха? Ела и аз ще те пусна на свобода!“, и дори майка ми не можеше да ме спре да избягам от учебната стая, за да бъда с него.

Сега ми се иска, толкова ми се иска той да можеше пак да ме повика да избягам.

Знам, че според майка ми съм глупаво момиче, а според брат ми — нещо още по-лошо; но ако стана кралица на Англия, кралят може да ми има доверие, че няма да се изложа на този пост, че няма да се впусна във френски моди или италиански танци. Могат да ми се доверят, кралят може да ми повери честта си. Знам колко важна е честта на един мъж и не желая да бъда нещо друго освен добро момиче, добра кралица. Но също така смятам, че колкото и строг да е кралят на Англия, ще ми бъде позволено да седя в прозоречната ниша в собствения си замък. Каквото и да казват за Хенри Английски, мисля, че той би ми казал честно, ако го обидя, и не би наредил на майка ми да ме набие заради нещо друго.