Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boleyn Inheritance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Наследството на Болейн

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Елица Тодорова

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2008 г.

ISBN: 978-954-365-042-2

История

  1. — Добавяне

Ана, Хамптън Корт, март 1540

Великият двор се мести от двореца Уайтхол в друг кралски дом, наречен Хамптън Корт. Никой не ми го описа, но очаквам да видя доста голяма фермерска къща в провинцията. Всъщност се надявам да е по-малка къща, в която можем да живеем по-просто. Дворецът Уайтхол е като малко градче в големия Лондон и сигурно щях да се губя поне по два пъти на ден, ако не ме упътваха моите дами. Тук се носи постоянен шум на хора, които идват и си отиват, сключват сделки, водят спорове; музиканти, които се упражняват, търговци, които предлагат стоките си; дори амбулантни търговци идват да продават разни неща на слугините. Прилича на село, пълно с хора, които нямат истинска работа, освен да клюкарстват, да разнасят слухове и да предизвикват беди.

В деня на отпътуването ни всички огромни гоблени, килими, музикални инструменти, скъпоценности, блюда, чаши и легла са опаковани и натоварени на керван от каруци, сякаш се мести цял град. Всички коне са оседлани, а соколите са настанени в специалните каруци, застанали на пръчките си за кацане, обградени от изплетени от тръстика паравани. Покритите им с качулки глави се въртят нетърпеливо насам-натам, красивите пера на върха на качулките се поклащат като гребена на шлема на някой рицар по време на турнир. Гледам ги и си мисля, че съм също толкова сляпа и безсилна като тях. И те, и аз сме родени да бъдем свободни, да отидем където поискаме, а ето ни тук — пленници на кралското удоволствие, очакващи неговото нареждане.

Ловците плясват кучетата с камшиците си, за да ги накарат да заемат мястото си в кервана: те се пръскат из вътрешните дворове, джафкат и се търкалят по земята от вълнение. Всички знатни семейства опаковат собствените си вещи, дават заповеди на собствените си слуги, приготвят собствените си коне и багаж и рано сутринта се подреждаме в процесия, подобно на малка армия, за да излезем, яздейки, през портите на Уайтхол и да стигнем покрай реката до Хамптън Корт.

Поне веднъж, хвала на Бога, кралят е весел, в добро настроение. Казва, че ще язди с мен и моите дами и може пътьом да ми разказва за околността. Не се налага да пътувам в носилка, както най-напред след пристигането си в Англия: сега ми е позволено да яздя и имам нова рокля за езда, с дълга пола, която се дипли надолу от двете страни на седлото. Не съм опитна ездачка, защото никога не съм подобаващо обучавана. Брат ми позволяваше на Амелия и мен да яздим само най-сигурните дебели коне в малката му конюшня, но кралят се показа любезен към мен и ми подари собствен кон — нежна кобила с уверена стъпка. Когато я докосна с пета, тя се впуска напред в лек галоп, но когато страхът ме кара да дръпна рязко поводите, тя отново поема в благовъзпитан бавен ход. Обичам я заради това послушание, защото ми помага да крия страха си в този безстрашен двор.

Този двор обича ездата, лова и препускането в галоп. Сигурно щях да изглеждам като глупачка, ако не беше малката Катрин Хауърд, която може да язди съвсем малко по-добре от мен, и затова, когато тя ми прави компания, кралят бавно преминава между нас двете, казва ни да държим по-стегнато поводите и да седим по-изправени, и ни хвали за смелостта и напредъка.

Толкова е мил и дружелюбен, та преставам да се боя, че ще ме помисли за страхливка, и започвам да яздя по-уверено, да се оглеждам наоколо и да се наслаждавам.

Излизаме от града по криволичещи пътища, толкова тесни, че можем да яздим само в колона по двама, и всички хора са се показали от надвесените прозорци, за да ни видят как преминаваме: децата викат и тичат успоредно с нашия керван. По широките главни пътища заемаме и двете страни на пътя и търговците на пазара в централната част крещят благословии и свалят шапки, докато минаваме. Тук кипи живот, шумна какофония от хора, които с викове предлагат стоките си, и гръмотевичният тътен от колелата на талигите по калдъръма. Градът излъчва своя особена воня — мирисът на тор от хилядите животни, държани в уличките, на мършата от дюкяните на месарите и продавачите на риба, вонята на щавена кожа, и постоянно стелещият се дим. От време на време се мярка по някоя голяма къща, разположена сред мръсотията, безразлична към просяците пред вратите й. От улицата я предпазват високи стени и виждам само върховете на големите дървета в оградените със стени градини. Знатните лондончани строят големите си къщи редом с бордеите и дават под наем праговете си на амбулантни търговци. Шумът е толкова силен и толкова объркващ, че от него ми се завива свят и с радост преминавам с тропот през големите порти и се озовавам пред градската стена.

Кралят ми показва старите крепостни ровове, изкопани в миналото да защитят Лондон от нашественици.

— Сега мъже не идват? — питам го.

— Никой мъж не заслужава доверие — казва той мрачно. — Щяха да дойдат и от север, и от изток, ако вече не бяха почувствали тежестта на гнева ми; а шотландците щяха да дойдат, ако смятаха, че ще успеят. Но моят племенник крал Джеймс се бои от мен, както и би трябвало, а онази сган от Йоркшир получи урок, който няма да забрави. Половината от тях са в траур за другата половина, които са мъртви.

Не казвам нищо повече от страх да не разваля веселото му настроение; конят на Катрин се спъва, тя ахва леко и се вкопчва в гривата на коня, а кралят й се присмива и я нарича страхливка. Разговорът им ме оставя свободна да се огледам наоколо.

Отвъд градските стени има по-големи къщи, разположени встрани от пътя, пред които има малки градинки или нагъсто засадени малки ниви. В нивите на всички има прасета, а в градините на някои хора има както кокошки, така и крави или кози. Тези земи са богати: виждам го в лицата наоколо, в лъскавите закръглени бузи и усмивките на сити хора. На още една миля от града навлизаме в околност с открити поля и малки живи плетове и спретнати ферми, а понякога — селца и малки градчета. На всеки кръстопът виждам разрушен параклис, понякога се издига статуя на Божията майка с небрежно разбита с чук глава и все пак с китка свежи цветя в краката; не всички англичани са убедени от промените в закона. Във всяко второ село някой манастир или абатство се преустройва или събаря. Необичайно е да се види промяната, която този крал е направил в облика на страната си само за броени години. Сякаш съществуването на дъбовете изведнъж е обявено извън закона и всяко огромно красиво и пазещо завет дърво е жестоко повалено през нощта. Кралят е изтръгнал сърцето на страната си и е твърде рано да се разбере как тя ще живее и диша без светите домове и светия живот в тях, който винаги я е направлявал.

Кралят се откъсва от разговора си с Катрин Хауърд и ми казва:

— Аз притежавам една велика страна.

Не съм толкова глупава, та да отбележа, че той е унищожил или разграбил едно от нейните най-големи съкровища.

— Хубави ферми — казвам — и… — спирам, защото не знам как се казват на английски тези животни. Посочвам към тях.

— Овце — казва той. — Това е богатството на тази страна. Ние снабдяваме света с вълна. В християнския свят не се изработва нито едно палто, което да не е изтъкано с английска вълна.

Това не е съвсем вярно, защото ние в Клев стрижем собствени овце и тъчем собствена вълна, но знам, че търговията с английска вълна е много голяма, а освен това не искам да го поправям.

— Баба държи нашето стадо в Саут Даунс — пискливо се обажда Катрин. — И месото е толкова хубаво, сир. Ще я помоля да ви изпрати малко.

— Ще го сторите ли, хубаво момиче? — пита я той. — А ще ми го сготвите ли?

Тя се смее.

— Мога да опитам, сър.

— Хайде сега, признайте си: не можете да отрежете и едно парче месо или да приготвите сос. Съмнявам се дали изобщо сте влизали в кухня.

— Ако ваша светлост желае да ви сготвя, тогава ще се науча — казва тя. — Но признавам, че по-добра храна могат да ви предложат вашите готвачи.

— Напълно съм сигурен в това — казва той. — А едно хубаво момиче като вас няма нужда да готви. Сигурен съм, че владеете други начини да омаете съпруга си.

Те говорят твърде бързо, за да мога да следя разговора им, но съм щастлива, че моят съпруг е весел и че Катрин умее да се справя с него. Тя му бъбри като малко момиченце и той я намира за забавна, както един старец може да глези любима внучка.

Оставям ги да си говорят и продължавам да се оглеждам наоколо. Сега пътят ни върви успоредно на широката бърза река, която е пълна с лодкари, с баржите на знатните семейства, ладии, търговски лодки, пристигащи с товар в Лондон, и рибари, заложили въдиците си за хубава речна риба. Ниските поляни покрай реката, още мокри от зимните наводнения, са тучни и блестят от локви застояла вода. Голяма чапла се издига бавно от едно блато, когато минаваме край нея, плясва с големите си криле и полита на запад пред нас, подвила под себе си дългите си крака.

— Малка къща ли е Хамптън Корт? — питам аз.

Кралят пришпорва коня си напред, за да говори с мен.

— Голяма къща — казва той. — Най-красивата къща на света.

Много се съмнявам, че френският крал, построил Фонтенбло или маврите, построили Алхамбра, биха се съгласили, но тъй като не съм виждала нито един от тези дворци, не го поправям.

— Вие ли сте го построили, Ваша светлост? — питам.

Щом проговарям, откривам, че отново съм казала нещо неуместно. Мислех, че това ще го насърчи да ми разкаже за планирането и построяването на двореца; но изражението му, което беше толкова усмихнато и ведро, внезапно помръква. Малката Катрин бързо отговаря:

— Построен е за краля — казва тя. — От съветник, чиито съвети се оказали лоши. Единственото хубаво нещо, сторено от него, било, че построил дворец, достоен за негово величество. Или поне това ми разказа моята баба.

Лицето на краля се разведрява, той се разсмива високо:

— Вярно говорите, мистрес Хауърд, макар че всъщност вие трябва да сте били дете, когато Улси ме предаде. Той беше лъжовен съветник, но домът, който построи и ми подари, е прекрасен — той се обръща към мен. — Сега този дом е мой — казва не толкова топло. — Това е всичко, което е нужно да знаете. И това е най-прекрасният дом на света.

Кимам и потеглям напред. Колко ли хора са обидили този крал през дългите години на неговото управление? Той изостава назад за момент и разговаря с главния си коняр, който язди до онзи младеж Томас Кълпепър, и те говорят и се смеят заедно.

Ездачите пред нас се отбиват от пътя и аз виждам големите порти пред себе си. Зашеметена съм от гледката. Дворецът наистина е огромен, от красиви аленочервени тухли, най-скъпият от всички строителни материали, с арки и ъгли от блестящ бял камък. Нямах представа, че е толкова голям и прекрасен. Минаваме през огромната каменна порта и надолу по стръмния път към двореца, минаваме под входната арка и тропотът от копитата на конете ни отеква като гръм по калдъръмената настилка на големия вътрешен двор. Слугите, които излизат от голямата къща, отварят със замах огромните двойни врати, така че виждам залата, която се намира отвъд тях. Те се строяват в редица като почетна стража според ранга си, в ливреите на царствения дом на Тюдорите, безкрайни редици от мъже и жени, посветили се да ни служат. Това е дом, построен за стотици хора, огромно място, построено за наслада на придворните. Отново съм зашеметена: богатството на тази страна ми идва в повече.

— Какво е станало с човека, построил къщата? — питам Катрин, докато слизаме от конете си в големия вътрешен двор, сред глъчката на придворните, крясъците на чайките по реката отвъд къщата и кукуригането на петлите по купичките. — Какво станало със съветника, който оскърбил краля?

— Това бил кардинал Улси — казва тя тихо. — Бил намерен за виновен в дела срещу краля и умрял.

— Той също умрял? — питам аз. Откривам, че не смея да попитам как е бил повален строителят на този царствен дом.

— Да, мъртъв и опозорен — казва тя кратко. — Кралят се обърнал срещу него. Понякога го прави, нали разбирате.