Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (75)

Джейн Болейн, Хамптън Корт, Новата 1541 година

Това е дворът с две кралици: никога преди не е виждано такова нещо. Онези, служили на кралица Ана, настоящата херцогиня, се радваха да я видят отново и бяха щастливи да й служат. Топлото посрещане, което й устроиха, изненада всички, дори мен. Но у нея винаги е имало някакво обаяние, което караше слугите й да са щастливи да свършат дори най-дребното нещо за нея, тя ги обсипваше с щедри благодарности и им се отплащаше бързо. Мадам Кити, от друга страна, бързо нарежда, бързо се оплаква и има безброй изисквания. Накратко, ние оставихме едно дете да се разпорежда в детската стая и това дете превръща малките си другарчета в играта в свои врагове със същата бързина, с която раздава благоволението си.

Дворът беше щастлив и скандализиран да види кралица Ана на старото й място, но очарован, че тя танцува така весело с кралица Катрин, че те се разхождат, хванати под ръка, че излизат заедно на лов и се хранят заедно с общия си съпруг. Кралят им се усмихваше, сякаш бяха две негови любими дъщери, удоволствието му беше толкова добронамерено, а задоволството му от това щастливо разрешение — толкова очевидно. Херцогинята, която преди това беше кралица, доста умело си беше проправила път: беше донесла великолепни подаръци за новобрачните: красиви еднакви коне, оседлани в пурпурно кадифе — дар, достоен за един крал. Както става ясно сега, тя има изтънчени обноски, достойни за кралица обноски. Подложена на напрежението от това, да бъде бившата съпруга по време на първата Коледа в двора на новата съпруга, Ана Клев е образец на тактичност и елегантност. На света няма жена, която би могла да изиграе по-дискретно тази роля. А тя е още по-забележителна с това, че е единствената жена в историята на човечеството, сторила някога подобно нещо. Други жени в миналото може и да са се оттегляли или да са били насила прогонвани, на първо място най-първата кралица на същия този двор — но никоя не се е оттегляла грациозно настрани така, сякаш това е нагласено движение в жива картина, и не е отивала да изпълни танца си на друго място.

Не един човек каза, че ако кралят не беше напълно оглупял от любов към едно преждевременно разцъфнало дете, щеше да съжалява за избора си да постави едно глупаво момиче на мястото на тази деликатна, очарователна жена. И не едно предсказание твърдеше, че тя ще сключи добър брак, преди да изтече годината; защото кой би могъл да устои на жена, която може да изпадне от положението на кралица до това на обикновена жена и въпреки това да продължава да се държи така, сякаш носи величието вътре в себе си?

Аз не бях сред тях, защото съм далновидна. Тя е подписала споразумение, в което се казва, че е била обвързана със законен договор да се омъжи за друг мъж. Бракът й с краля бил недействителен, такъв ще бъде и бракът й с който и да е друг. Той я е обрекъл да си остане стара мома, докато е жив синът на херцога на Лотарингия. Кралят я е проклел със старомоминство и безплодие и се съмнявам, че някога изобщо си е давал сметка за това. Но тя не е глупачка. Вероятно си е дала сметка за това. Сигурно е преценила, че това е сделка, която си струва. В такъв случай тя е по-странна жена, отколкото някога сме виждали в двора. Тя е очарователна и елегантна жена едва на двайсет и пет години, притежаваща голямо лично богатство, неопетнена репутация, на възраст, когато може да има деца, а е решена да не се омъжва никога повече. Каква чудата кралица се оказа тази от Клев!

Тя изглежда добре. Сега виждаме, че непривлекателността на лицето й и бледият цвят на бузите й, когато беше кралица, са били причинени от изтощителното напрежение да бъде четвъртата съпруга. Сега, когато петата зае мястото й, виждаме как младата жена цъфти, освободена от опасността на привилегированото си положение. Използвала е времето на изгнанието си, за да подобри вида и държанието си. Владее езика много по-добре, а гласът й, сега, когато не се мъчи да намери думите, е мек и ясен. Сега, когато може да разбере една остроумна забележка, а на сърцето й е по-леко, тя е и по-спокойна. Научила се е да играе карти и да танцува. Надрасла е усвоената в Клев лютеранска строгост както в поведението, така и във външния си вид. Облеклото й е неузнаваемо! Като си помисля как дойде в тази страна, облечена като германска селска девойка в безброй пластове плътно сукно, с шапчица, притискаща главата й и увито като буре с барут тяло, а сега виждам тази облечена по модата красавица, виждам една жена, която си е дала свободата да преобрази себе си. Тя язди заедно с краля и води с него сериозни и интересни разговори за кралските дворове на Европа и за това, какво крие бъдещето на Англия, и се смее заедно с Катрин като обикновено глупаво момиче. Играе карти с придворните и танцува с кралицата. Тя е единствената истинска приятелка на принцеса Мери в целия двор и всяка сутрин те четат и се молят заедно само двете в продължение на час. Тя е единствената защитничка на лейди Елизабет, поддържа трогателна кореспонденция с бившата си заварена дъщеря и й е обещана ролята на настойница и обичана леля. Тя посещава редовно детската стая на принц Едуард и малкото му личице грейва, когато я види. Накратко, Ана Клев се държи във всяко отношение както подобава на една красива и високоуважавана кралска сестра, и всички трябва да признаят, че е подходяща за тази роля. Всъщност много хора казват, че тя е най-подходяща за кралица — но всичко това са само празни съжаления. Във всеки случай сега всички сме много щастливи, че дадените от нас показания не я изпратиха на ешафода, макар че всички, които я възхваляват сега, също толкова охотно биха потвърдили под клетва показанията на краля срещу нея, ако бъдат помолени, както бях помолена аз.

В навечерието на Нова година херцогът ме вика в покоите си, сякаш би трябвало да изпратим с наздравица миналото и заедно да вземем нови решения. Той говори първо за кралица Ана и колко приятно се държи тя в двора. Пита ме как племенницата ми, Катерина Кери, дъщерята на Мери, се справя със службата си като придворна дама на братовчедка си.

— Тя изпълнява дълга си — казвам кратко. — Майка й я е обучила добре. Аз почти не общувам с нея.

Той си позволява една самодоволна усмивка.

— А вие с Мери Болейн никога не сте били първи приятелки.

— Познаваме се достатъчно добре — казвам по адрес на себелюбивата си зълва.

— Разбира се, тя притежава наследството на Болейн — казва той, сякаш за да ми напомни, все едно бих могла да забравя. — Не можахме да спасим всичко.

Кимвам. След смъртта на Джордж Рочфорд Хол, моят дом, стана собственост на родителите на Джордж, а след тях — на Мери. Трябваше да го оставят на мен, той трябваше да го остави на мен, но не стана така. Аз се изправих пред цялата опасност и ужас на онова, което трябваше да се направи, а в крайна сметка запазих само титлата си и си спечелих само пенсия.

— А малката Катерина Кери? Да не готвят и нея за кралица? — пита той само за да ме подразни. — Ще трябва ли да я обучим как да задоволи принц Едуард? Мислите ли, че можем да я пъхнем в нечие кралско ложе?

— Мисля, ще откриете, че майка й вече е забранила това — казвам студено. — Тя ще иска дъщеря й да се омъжи добре и да води тих живот. Наситила се е на кралските дворове.

Херцогът се засмива и оставя думите ми без коментар.

— Е, какво ще кажете за тази, която понастоящем ни отваря пътя към величието, нашата кралица Катрин?

— Тя е достатъчно щастлива.

— Всъщност не ме е грижа дали е щастлива, или не. Показва ли някакви признаци, че чака дете?

— Не, никакви — казвам аз.

— Как сбърка по-рано, в първия месец на брака? Накара всички ни да се изпълним с надежда.

— Тя почти не може да брои — казвам раздразнено. — И няма понятие колко важно е това. Сега следя месечните й цикли, няма да има нова грешка.

Той повдига вежда към мен:

— Кралят изобщо способен ли е на нещо? — пита той много тихо.

Не е нужно да поглеждам към вратата: знам, че сигурно е достатъчно добре затворена и залостена, иначе нямаше да водим този изключително опасен разговор.

— Той може в крайна сметка да извърши акта, макар че това му струва големи усилия и го изтощава.

— Значи тя е в състояние да има деца? — настоява той.

— Месечните й цикли са редовни. И изглежда здрава и силна.

— Ако тя не зачене дете, той ще потърси причина — предупреждава ме херцогът, сякаш мога да направя нещо за прищевките на един крал. — Ако тя не забременее най-късно до Великден, той ще започне да пита защо.

Свивам рамене:

— Понякога тези неща отнемат време.

— Последната съпруга, на която това й отне време, умря на ешафода — казва той остро.

— Не е нужно да ми напомняте. — Гневът ме подтиква към дързост. — Наистина си спомням всичко това, и това, което направи тя, и онова, което се опита да направи, и цената, която плати. А след това и цената, която платихме ние. И цената, която аз трябваше да платя.

Избухването ми го стряска. Стреснала съм и самата себе си. Бях си обещала, че никога няма да се оплаквам. Направих най-доброто, на което бях способна. И така, по свой собствен начин, направиха и те.

— Казвам само, че би трябвало да попречим този въпрос да се породи в ума му — успокоява ме той. — Явно е, че ще бъде по-добре за всички ни, за семейството, Джейн, за всички нас от рода Хауърд, ако Катрин зачене дете, преди на него да му се наложи да започне да се чуди. Преди изобщо в главата му да се загнезди някакъв въпрос. Това ще бъде най-безопасната посока за нас.

— Трудно изпълнима задача — казвам студено. Все още съм раздразнена. — Ако кралят не е способен да я дари с дете, тогава какво можем да направим? Той е стар човек, болен човек. Никога не е бил плодовит, а малкото му потентност сигурно е потисната от гниещия му крак и стомашните му проблеми. Какво може да направи който и да било от нас?

— Можем да му помогнем — предлага той.

— Как можем да направим нещо повече? — питам настойчиво. — Нашето момиче вече си служи с всеки трик, с който би си послужила някоя блудница от Смитфийлд. Обработва го, сякаш той е пиян моряк в бордей. Прави всичко, което може да направи една жена, а единственото, което той може да направи, е да лежи по гръб и да стене: „О, Катрин, о, моя роза!“ В него не е останала енергия. Не съм изненадана, че той не може да й направи бебе. Какво да правим?

— Бихме могли да наемем малко — казва той, по-лукаво от който и да било сводник.

— Какво?

— Бихме могли да наемем малко енергия — предлага той.

— Искате да кажете…?

— Искам да кажа, че ако има някой млад мъж, може би някой, на когото знаем, че можем да се доверим, който би се зарадвал на една дискретна любовна история, можем да му позволим да се среща с нея, можем да я насърчим да се държи мило с него, двамата може да си доставят малко взаимно удоволствие и може да се сдобием с дете, което да сложим в люлката на Тюдорите, и никой няма да заподозре измама.

Ужасена съм.

— Не бихте сторили това отново — казвам категорично.

Погледът му е студен като зимата:

— Не съм го правил никога преди — уточнява той внимателно. — Не и аз.

— Това ще я изпрати на дръвника.

— Не и ако се направи внимателно.

— Тя никога не би била в безопасност.

— Ще бъде, ако е внимателно напътствана и надзиравана. Ако вие я придружавате по всяка стъпка от пътя, ако сте готова да се закълнете в честта й. Кой няма да ви повярва, кой е бил толкова надежден свидетел в полза на краля толкова много пъти?

— Именно. Винаги съм давала показания в полза на краля — казвам, с пресъхнало от страх гърло. — Давам показания, които да послужат за изпращане на смърт. Винаги съм на печелившата страна. Никога не съм давала показания в полза на защитата.

— Винаги сте давала показания в наша полза — поправя ме той. — И пак ще бъдете на печелившата страна, в безопасност. И ще бъдете сродница на следващия крал на Англия. Момче, което ще бъде Хауърд и Тюдор.

— Но мъжът? — Почти се задъхвам от страх. — На никого не можем да поверим такава тайна.

Той кимва:

— Ах, да, мъжът. Мисля, че трябва да се погрижим той да изчезне, след като изпълни дълга си, не смятате ли? При някакъв нещастен случай или дуел? Или при нападение от крадци? Със сигурност ще трябва да бъде отстранен. Не можем да рискуваме нов… — херцогът прави пауза, за да намери точната дума. — Скандал.

Затварям очи при мисълта за това. За миг, на фона на тъмнината зад клепачите си, виждам лицето на съпруга ми, обърнато към мен, с напълно невярващо изражение, когато ме видя да влизам в съда и да сядам пред съдиите. Миг надежда, когато той си помисли, че идвам да го спася. После неговият бавно зараждащ се ужас от онова, което бях готова да кажа.

Поклащам глава:

— Това са ужасни мисли — казвам. — И е ужасно, когато вие ги споделяте с мен. Ние, които вече сме видели такива неща и сме извършили такива неща… — млъквам насред изречението. Не мога да говоря от ужас при мисълта за това, което ще ме накара да направя.

— Говоря с вас именно защото сте гледали ужаса, без да трепнете — казва той, и за първи път тази вечер в гласа му има топлота, почти ми се струва, че долавям привързаност. — На кого бих могъл да доверя амбициите, които имам за семейството по-сигурно, отколкото на вас? Вашата смелост и умение ни доведоха дотук. Не се съмнявам, че ще ни изведете напред. Сигурно познавате някой млад мъж, който ще се радва да си опита късмета с кралицата. Някой млад мъж, който би могъл лесно да се срещне с нея, някой млад мъж, който може да бъде пожертван, чието изчезване по-късно няма да е голяма загуба. Може би някой от фаворитите на краля, които той насърчава да се въртят около нея.

Почти се задушавам от страх.

— Вие не разбирате — казвам. — Моля ви, милорд, чуйте ме. Вие не разбирате. Онова, което направих тогава… изхвърлила съм го от ума си… никога не говоря за това, никога не мисля за него. Ако някой ме накара да се замисля за това, ще полудея. Аз обичах Джордж… Наистина, не ме карайте да мисля за това, не ме карайте да си го спомням.

Той се изправя на крака. Заобикаля покрай онази страна на масата, където е седял, и слага ръце на раменете ми. Това можеше да бъде почти нежен жест, само че имам чувството, че ме натиска надолу в стола си.

— Вие ще решите, скъпа лейди Джейн. Вие ще помислите за тези неща и след като ги обмислите, ще ми кажете какво решавате. Доверявам ви се безрезервно. Сигурен съм, че ще искате да направите каквото е най-добро за семейството ни. Вярвам, че винаги ще правите това, което е най-добро за самата вас.