Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (93)

Ана, дворецът Ричмънд, септември 1541

За мен това лято беше хубаво — първото ми лято като свободна жена в Англия. Фермите, принадлежащи на моя замък, са в добро състояние и аз излизах на езда и гледах как реколтата зрее и как дърветата в овощните градини натежават от плодове. Това е богата страна, имаме големи купи сено, за да храним животните през зимата, а в хамбарите трупаме големи камари от зърно, което да бъде смляно за брашно. Ако страната се управляваше от човек, който иска мир и който е готов да сподели богатствата си с други, тази земя щеше да бъде мирна и процъфтяваща.

Омразата, която кралят храни както към папистите, така и към протестантите, вгорчава живота на неговата страна. Дори най-малките деца са научени, когато свещеникът вдига нафората в църквата, да приковават погледи върху нея, да свеждат глави и да се кръстят, както е обичаят, а родителите им ги заплашват, че ако не правят както иска кралят, ще бъдат отведени и изгорени. Бедните хора не схващат светостта на този ритуал, те просто знаят, че сега кралят желае те да свеждат глави и да се кланят и да се кръстят, точно както преди е трябвало да слушат литургията на английски, а не на латински, и в църквата е била сложена Библия, от която всички да четат, а сега тя отново е отнесена оттам. Кралят налага волята си на църквата, точно както налага все повече и повече несправедливи данъци: защото може да го стори, защото никой не може да се осмели да го спре, защото сега е равносилно на държавна измяна дори да се поставят под въпрос действията му.

Тихо се мълви, че бунтът на север е бил предвождан от храбри мъже, смели мъже, които мислели, че могат да се борят в името на своя Бог срещу краля. Но по-възрастните мъже от градчето посочват, че сега всички те са мъртви, а обиколката на краля на север тази година ще премине през техните гробове и ще оскърби вдовиците им.

Не се намесвам в нищо, което хората казват, ако чуя нещо, което може да се окачестви като измяна, бързо се отдалечавам и не пропускам да кажа на някоя от дамите си или на някого от домакинството си, че някой е казал нещо, но аз не съм го разбрала. Крия се зад глупостта си, мисля си, че тя ще ме спаси. Слагам си глупавото, неразбиращо изражение и вярвам, че репутацията ми на грозна и апатична жена ще ме спаси. Като цяло хората не казват нищо пред мен, а се отнасят към мен с един вид примесена с озадачение любезност, сякаш съм оцеляла след ужасна болест и все още трябва да бъдат внимателни към мен. В известен смисъл е така. Аз съм първата жена, оцеляла след брак с краля. Това е по-забележителен подвиг, отколкото да оцелееш от чумата. Чумата минава през някой град и в най-тежкото лято, в най-бедните области, умира може би по една на всеки десет жени. Но от четирите съпруги на краля само една се спаси с ненакърнено здраве — аз.

Шпионинът на доктор Харст докладва, че духът на краля е много по-висок, а настроението му — много по-добро, благодарение на пътуванията му на север. Този човек не е получил заповед да тръгне заедно с двора, а е останал да почисти покоите на краля във всеобщото освежаване на двореца Хамптън Корт. Затова няма откъде да разбера как протича обиколката им. Получих кратко писмо от лейди Рочфорд и тя ми съобщи, че здравето на краля се е подобрило и че той и Катрин са весели. Не мисля, че ако това бедно дете скоро не зачене, ще остане весело още дълго.

Пиша също и на принцеса Мери. Тя изпитва голямо облекчение, че въпросът за женитбата й с френски принц е напълно забравен, тъй като Испания и Франция се готвят да воюват и крал Хенри ще застане на страната на Испания. Големият му страх е, че Франция може да нахлуе в Англия, и част от омразните данъци се харчат благоразумно за укрепления по цялото южно крайбрежие. От гледна точка на принцеса Мери, само едно нещо има значение: ако баща й застане на страната на Испания, тя няма да бъде омъжена за френски принц. Тя е толкова предана дъщеря на своята майка испанка, че според мен би предпочела да живее и да умре като девица, отколкото да се омъжи за французин. Тя се надява, че кралят ще ми позволи да я посетя преди есента. Когато кралят се върне от обиколката си, ще му пиша и ще го попитам дали мога да поканя принцеса Мери да ми гостува. Бих искала да прекарам известно време с нея. Тя ми се смее и нарича нас двете „старите моми на кралското семейство“, и ние наистина сме такива. Две жени, които са безполезни. Никой не знае дали съм херцогиня, кралица, или нищожество. Никой не знае дали тя е принцеса, или незаконна дъщеря на краля. Старите моми на кралското семейство. Питам се какво ще стане с нас?