Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boleyn Inheritance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Наследството на Болейн

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Елица Тодорова

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2008 г.

ISBN: 978-954-365-042-2

История

  1. — Добавяне

Катрин, Сионското абатство, Коледата на 1541

Е, да видим, какво имам сега?

Все още имам шестте си рокли и шестте си шапчици. Имам две стаи с изглед към градината, която се простира надолу към реката, където сега мога да се разхождам, ако желая: но аз не желая, тъй като е смразяващо студено и непрекъснато вали. Имам красиво каменно огнище и заради мен държат добър запас от дърва, тъй като стените са студени и когато вятърът духа от изток, е влажно. Жал ми е за монахините, които е трябвало да прекарат тук целия си живот, и моля Бог скоро да ме освободят. Имам по един екземпляр от Библията и от молитвеника. Имам едно разпятие (много обикновено, без скъпоценни камъни) и възглавничка за коленичене. Имам неохотните грижи на две прислужници, които ми помагат да се обличам, и лейди Бейнтън и още две жени, които седят с мен следобед. Никоя от тях не е особено весела.

Мисля, че това е всичко, което имам сега.

Това, което влошава нещата, е, че е Коледа, а аз толкова обичам Коледата. Миналата година танцувах с кралица Ана в двора, а кралят ми се усмихваше и си бях сложила огърлицата с двайсет и шестте плоски диаманта и перления наниз, а кралица Ана ми доведе кон с парадна сбруя от виолетово кадифе. Танцувах с Томас всяка вечер, а Хенри казваше, че сме най-хубавата двойка в целия свят. В полунощ на Бъдни вечер Томас ме хвана за ръката и когато ме целуна по бузата, ми прошепна на ухото: „Вие сте прекрасна.“

Още го чувам, още чувам шепота му: „Вие сте прекрасна.“ Сега той е мъртъв, отсякоха красивата глава от тялото му, а аз може и още да съм красива, но нямам дори огледало, което да ми даде тази утеха.

Може и да е глупаво, че го казвам, но повече от всичко друго съм безкрайно изненадана, че нещата се промениха толкова много за толкова кратко време. Коледното пиршество, когато бях младоженка и най-красивата кралица на света, беше едва миналата година, точно по това време миналата година, а ето че сега съм в най-лошото положение, в което съм изпадала някога, и може би в най-лошото положение, в което изобщо може да изпадне някой. Сега си мисля, че усвоявам голямата мъдрост, която идва от страданието. Бях много глупаво момиче, но сега съзрях и съм жена. Всъщност мисля, че ще бъда добра жена, ако получа шанс отново да бъда кралица. Наистина мисля, че този път ще бъда добра кралица. И тъй като любимият ми, Томас, е мъртъв, предполагам, че ще бъда вярна на краля.

Едва мога да понеса мисълта, че Томас е умрял заради мен. Когато си помисля, че той вече не е тук, че просто вече го няма, не мога да го проумея. Никога преди не съм мислила за смъртта, никога не съм си давала сметка, че тя е толкова безвъзвратна и окончателна. Не мога да повярвам, че вече никога няма да го видя на този свят. Това направо ме кара да вярвам в рая и се надявам, че ще го срещна там и пак ще бъдем влюбени: само че този път аз няма да съм омъжена.

Сигурна съм, че когато ме освободят, всички ще видят, че сега съм по-добър човек. Срещу мен нямаше съдебен процес, какъвто имаше срещу клетия Томас, нито пък ме измъчваха, както са измъчвали него. Но аз все пак страдах, по мой собствен глупав начин. Страдах, мислейки за него и за любовта между нас, която му струваше живота. Страдах, като си помислех как се опитва да запази нашата тайна и се страхува за мен. И той ми липсва, още съм влюбена в него, макар че него го няма на този свят и не може да бъде влюбен в мен. Все още съм влюбена в него, макар да е мъртъв, и той ми липсва, както на всяка млада жена й липсва любимият й в първите няколко месеца на любовната им история. Все се надявам да го видя, а после си спомням, че няма да го видя никога повече. Това е по-мъчително, отколкото смятах за възможно.

Както и да е, единственото хубаво нещо, което ще излезе от това, е че сега няма кой да даде показания срещу мен, тъй като и Томас, и Франсис са мъртви. Единствени те знаеха какво се е случило, а не могат да свидетелстват срещу мен. Това трябва да значи, че кралят възнамерява да ме освободи. Може би през Новата година той ще ме освободи и ще трябва да отида да живея на някое ужасно скучно място. Или може би кралят ще ми прости сега, когато Томас вече е мъртъв, и ще ми позволи да бъда негова сестра като кралица Ана, и тогава поне мога да идвам в двора за лятото и за коледното пиршество. Може би следващата Коледа отново ще бъда щастлива. Може би догодина ще получа прекрасни подаръци и ще поглеждам назад към тази скръбна Коледа и ще се присмивам на себе си, задето съм била такава глупачка да си мисля, че животът ми е свършил.

Дните са ужасно дълги, въпреки че се развиделява толкова късно и се стъмва толкова рано. Радвам се, че страданието ме облагородява, защото иначе това щеше да ми се струва такава загуба на време. Пропилявам си младостта на това скучно място. На следващия си рожден ден ще стана на седемнайсет, на практика ще съм старица. Ужасно е, че ще трябва да чакам седмица след седмица на това място, докато младостта ми бавно си отива. На стената до прозореца съм си направила малко място, на което отброявам дните, и когато погледна надрасканите белези, ми се струва, че те винаги сякаш препускат. Понякога пропускам един ден и не го отбелязвам, та времето да не ми се струва толкова дълго. Но това прави броенето погрешно, което е дразнещо. Толкова е глупаво дори да не мога да отброявам дните. Но не съм сигурна, че наистина искам да знам. Ами ако той ме държи тук с години? Не, това не може да се случи. Предполагам, че кралят ще прекара Коледа в Уайтхол и след Дванайсетата нощ ще нареди да ме освободят. Но аз дори няма да разбера кога е това, защото сама обърках броенето. Понякога си мисля, че баба ми беше права и че съм глупачка, и това е много обезсърчаващо.

Страхувам се, че кралят сигурно все още е много недоволен от мен, макар да съм убедена, че няма да ме обвини за всичко, както, изглежда, прави архиепископ Кранмър. Но съм сигурна, че когато го видя, той ще ми прости. Той е като стария иконом на херцогинята, който казваше на всички ни, че би трябвало да бъдем наказани за някоя лудория, например за това, че сме скачали в сеното или сме счупили клоните на ябълковите дървета, и набиваше едно-две от момчетата, но когато се стигнеше до мен и аз вдигнех към него поглед със сълзи в очите, той ме потупваше по бузата и ми казваше, че не трябва да плача и че за всичко са виновни по-големите деца. Очаквам кралят да се държи така, когато най-после успея да се срещна с него. Нима, след като знае всичко, той не разбира, че винаги съм била глупаво момиче и винаги е било много лесно да бъда заблудена? И нима в своята мъдрост той няма да разбере, че аз се влюбих и не можах да се сдържа? Човек, толкова стар като него, със сигурност трябва да разбира, че едно момиче може да се влюби и напълно да забрави кое е правилно и кое — погрешно? Една девойка може да се влюби и да не мисли за нищо, освен кога може отново да види момчето, което обича. А сега, когато клетият Томас ми беше отнет и няма да го видя никога повече, нима не съм наказана достатъчно?