Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (14)

Катрин, Рочестър, 31 декември 1539

Да видим сега, какво имам? Какво притежавам сега, когато съм вече наистина зряла придворна дама?

Имам три нови рокли, което е добре, но съвсем не е богат гардероб за момиче, което очаква да бъде много наблюдавано и много обсъждано. Имам три нови шапчици в тон с роклите, които са много хубави, но нито една от тях не е поръбена с нещо повече от златиста дантела, а виждам, че шапчиците на много от придворните дами са обшити с перли и дори скъпоценни камъни. Имам няколко хубави ръкавици, нова пелерина, маншон и две дантелени якички, но не мога да кажа, че съм твърде облагодетелствана в избора или броя на дрехите си. А какъв е смисълът да бъда в двора, ако нямам безброй хубави дрехи?

При всичките ми големи надежди за живота в двора, той не се оказва твърде весел. Пристигнахме с лодка от Грейвзенд в най-лошото време, което съм виждала: пороен дъжд и ужасен вятър, така че шапчицата ми бе цялата раздърпана, косата — мокра и разчорлена, а новата ми къса кадифена наметка се намокри и съм сигурна, че от водата по нея ще останат петна. Бъдещата кралица ни поздрави с лице, безизразно като на риба. Може и да казват, че е уморена, но тя изглежда просто зашеметена от всичко като селянка, дошла за първи път в града: взира се удивено и в най-обичайните гледки. Когато хората надават приветствени възгласи в нейна чест, тя се усмихва и маха като дете на пътуващ панаир, но когато трябва да поздрави някой лорд, дошъл в двора й, тя вечно търси с поглед някоя от придружителките си от Клев и им мърмори нещо на техния глупав език, подава ръка, сякаш поднася парче месо, и не казва нито думичка на английски.

Когато й бях представена, тя едва ме погледна: гледаше всички нас, новите момичета, така, сякаш не знаеше какво търсим в покоите й, нито какво трябва да прави с нас. Мислех си, че може поне да поиска музика и съм подготвила една песен съвършено до последната нота и съм готова да я изпея, но тя нелепо заяви, че трябва да се моли, и се затвори в килера си. Братовчедка ми Джейн Болейн казва, че кралицата прави така, когато иска да бъде сама, и че това показва не набожността й, а нейната стеснителност, и че трябва да бъдем мили и весели с нея, а тя скоро ще научи нашия език и няма да се държи толкова глуповато.

Самата аз не мога да си представя, че това ще стане. Тя носи долна риза под роклята си, която стига нагоре почти до брадичката й. На главата си носи здраво нахлупена шапчица, която сигурно тежи цял тон, има широки рамене и бедрата й под тази широка като купа за пудинг рокля могат да са с всевъзможна ширина. Лорд Саутхамптън изглежда много запленен от нея, но навярно просто изпитва облекчение, че пътуването скоро ще свърши и неговата задача ще бъде приключена. Английските посланици, които бяха с нея в Клев, бъбрят с нея на родния й език и тогава тя цяла грейва в усмивка и също им отговаря с бъбрене, като крякащо патенце. Лейди Лайл изглежда я харесва. Джейн Болейн често е до нея. Но аз се боя, че в този двор няма да ми е много весело, а какъв е изобщо смисълът от един кралски двор, ако в него няма весели танци и флиртуване? Всъщност, какъв е изобщо смисълът една жена да бъде млада кралица, ако не е весела, суетна и лекомислена?