Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (11)

Катрин, Норфолк Хаус, Ламбет, декември 1539

Чичо ще идва да види баба ми и аз трябва да бъда готова, в случай че изпрати да ме повикат. Всички знаем какво предстои да се случи, но аз съм толкова развълнувана, сякаш чакам някаква голяма изненада. Упражнявах походката, с която да се отправя към него, както и реверанса. Упражнявах удивеното си изражение и възхитената усмивка в отговор на прекрасната новина. Обичам да бъда подготвена, обичам да съм наясно какво се очаква от мен и накарах Агнес и Джоан да играят ролята на чичо ми, докато овладея до съвършенство приближаването, реверанса и изисканото си радостно възклицание.

На всички момичета в стаята им е втръснало от мен, втръснало им е, сякаш са преяли със зелени ябълки, но аз им казвам, че това е напълно очаквано: аз съм от рода Хауърд, разбира се, че ще бъда повикана в двора, разбира се, че ще служа на кралицата и за жалост, разбира се, че те ще бъдат пренебрегнати: колко жалко.

Казват, че ще трябва да науча немски и няма да има танци. Знам, че това е лъжа. Тя ще живее като кралица, а ако е скучна и безинтересна, аз само ще изглеждам по-бляскава в сравнение с нея. Казват, било добре известно, че тя щяла да води уединен живот и че холандците не ядели месо, а само сирене и масло през целия ден. Знам, че това е лъжа — защо иначе покоите на кралицата в Хамптън Корт бяха пребоядисани, ако не за да има тя двор и гости? Казват, че всичките й дами били вече определени и половината от тях вече са заминали да се срещнат с нея в Кале. Чичо идва да ми съобщи, че съм пропуснала шанса си.

Това най-сетне успява да ме изплаши. Знам, че племенничките на краля, лейди Маргарет Дъглас и маркизата на Дорсет, са се съгласили да бъдат най-главните сред нейните дами и се боя, че е твърде късно за мен. „Не — казвам на Мери Ласълс, — невъзможно е той да идва, за да ми каже, че съм твърде закъсняла, че няма да е останало място за мен.“

— А ако го направи, нека това ти е за урок — казва тя твърдо. — Нека ти бъде за урок да подобриш държанието си. Не заслужаваш да отидеш в двора на кралицата, след като имаше такова леко поведение с Франсис Деръм. Никоя истинска дама не би те приела в покоите си, след като си се държала като развратница с такъв мъж.

Това е толкова грубо, че ахвам леко и усещам напиращите сълзи.

— Хайде, не плачи — казва тя уморено. — Не плачи, Катрин. Само ще ти се зачервят очите.

Моментално стискам носа си, за да възпра сълзите.

— Но ако той ми каже, че трябва да остана тук и да бездействам, ще умра! — възкликвам гъгниво. — Догодина ще съм на петнайсет, а после ще стана на осемнайсет, после на деветнайсет, а после ще стана на двайсет и твърде стара за женитба, и ще си умра тук, на служба при баба ми, без никога да съм била където и да е и без да съм видяла нищо и без никога да съм танцувала в двора.

— О, глупости! — възкликва ядосано тя. — Никога ли не можеш да мислиш за друго, освен за суетата си, Катрин? Освен това някои биха си помислили, че вече си направила достатъчно за четиринайсетгодишно момиче.

— Нищо — казвам аз, все още стиснала носа си. Пускам го и притискам хладните си пръсти към бузите. — Не съм направила нищо.

— Разбира се, че ще служиш на кралицата — казва презрително тя. — Не е вероятно чичо ти да изпусне да настани на такова място член на семейството си, независимо колко лошо си се държала.

— Момичетата казаха…

— Момичетата ти завиждат, защото отиваш, глупачко такава. Ако оставаше тук, щяха да те засипват с престорено съчувствие.

Това е толкова вярно, че дори аз мога да го проумея.

— О, да.

— Така че си измий отново лицето и ела в покоите на нейна светлост. Чичо ти ще бъде тук всеки момент.

Тръгвам възможно най-бързо, като спирам само за миг да кажа на Агнес, Джоан и Маргарет, че знам със сигурност, че отивам в двора и че никога дори за миг не съм повярвала на злобните им думи, а после ги чувам да викат: „Катрин! Катрин! Той пристигна!“ и се втурвам надолу към личната приемна на нейна светлост. Чичо ми е там, застанал е пред огъня и топли гърба си.

Нужно е нещо повече от огън, за да стопли истински този човек. Баба казва, че той е чукът на краля: навсякъде, където има тежка и мръсна работа за вършене, чичо ми е този, който повежда английската армия да смаже и подчини врага. Когато Северът се надигна в защита на старата религия само преди две години, когато бях малко момиче, именно чичо ми беше този, който вразуми бунтовниците. Той им обеща помилване, а след това с измама ги изпрати на бесилото. Той спаси трона и спести на краля труда сам да води битки и да потуши един голям бунт. Баба казва, че той не познава друг аргумент освен примката. Казва, че той е обесил хиляди, макар вътрешно да бил съгласен с тяхната кауза. Не го спряла и собствената му вяра. Нищо не може да го спре. По лицето му виждам, че той е суров човек, човек, който не може лесно да бъде умилостивен: но той е дошъл да ме види и аз ще му покажа каква племенница има.

Снишавам се в дълбок реверанс, както сме се упражнявали безброй пъти в стаята на момичетата, като се навеждам малко напред, така че негова светлост да може да види изкусителната извивка на гърдите ми, притиснати в най-горната част на роклята ми. Бавно вдигам очи към лицето му, преди да се изправя, така че да може да ме види почти на колене пред него, давайки му един миг да помисли за удоволствието от онова, което мога да правя застанала така: нослето ми почти докосва панталоните му.

— Почитаеми чичо — изричам едва чуто, докато се изправям, сякаш го нашепвам в ухото му, докато сме в леглото. — Желая ви добър ден, сър.

— Милостиви Боже — казва той троснато, а баба ми издава леко развеселено ахване.

— Тя е… чест за вас, мадам — казва той, докато аз се изправям, без да се олюлея, и заставам пред него. Сключвам ръце зад гърба си, за да покажа гърдите си в цялата им прелест, и освен това извивам гръб, за да може да се възхити на тънката ми талия. Със скромно сведените си очи мога да мина за ученичка, ако не броим напъпилото ми тяло и леката, полускрита усмивка.

— Тя е момиче от рода Хауърд до мозъка на костите — казва баба ми, която няма твърде добро мнение за момичетата Хауърд, тъй като сме познати с красотата и дързостта си.

— Очаквах да видя дете — казва той, сякаш е много доволен, че ме намира пораснала.

— Много будно дете. — Тя ми отправя суров поглед, за да ми напомни, че никой не бива да знае какво съм научила, докато бях поверена на грижите й. Разтварям невинно очи. Бях на седем години, когато за първи път видях една прислужница да си ляга с един паж; бях на единайсет, когато Хенри Манокс ме прегърна за първи път. Какво е смятала, че ще излезе от мен?

— Тя ще се справи много добре — казва той, след като си е дал един миг да се съвземе. — Катрин, умееш ли да танцуваш, да пееш, да свириш на лютня и така нататък?

— Да, милорд.

— Да четеш и да пишеш на английски, френски и латински?

Стрелвам баба с измъчен поглед. Аз съм невъобразимо глупава и всички го знаят. Толкова съм глупава, че дори не знам дали трябва да отговоря с лъжа на този въпрос, или не.

— За какво би й потрябвало това? — пита тя. — Кралицата говори само немски, нали?

Той кима:

— Немски. Но на краля му се нравят образованите жени.

Херцогинята се усмихва:

— Това беше някога — казва тя. — Онова момиче Сиймор не беше кой знае колко учено. Мисля, че той вече не търси съпруга, с която да може да спори. На вас нравят ли ви се образованите жени?

При тези думи той леко изсумтява. Цял свят знае, че той и съпругата му са разделени от години — толкова много се мразят.

— Както и да е, най-важното е тя да удовлетворява кралицата и да се хареса на двора — заявява чичо. — Катрин, трябва да отидете в двора и да бъдете една от придворните дами на новата кралица.

Усмихвам му се лъчезарно.

— Радвате ли се, че отивате?

— Да, уважаеми чичо. Много съм ви благодарна — сещам се да добавя.

— Поставена сте на такова важно място, за да бъдете чест за семейството си — заявява тържествено той. — Баба ви ми казва, че сте добро момиче и че знаете как да се държите. Погрижете се наистина да е така и не ни изменяйте.

Кимвам. Не смея да погледна баба си, която знаеше всичко за Хенри Манокс, а веднъж ме хвана в горната зала с Франсис, както бях отпуснала ръка надолу върху предния край на панталоните му, а на шията ми се виждаше следата от ухапването му, нарече ме бъдеща блудница и глупава развратница и ми удари плесница, от която главата ми забуча, а по Коледа отново ме предупреди да се откажа от него.

— Ще има млади мъже, които може да ви обърнат внимание — предупреждава ме чичо, сякаш никога преди не съм срещала млад мъж. Стрелвам баба с поглед, но тя се усмихва дръзко. — Не забравяйте, че нищо не е по-важно от вашата репутация. Честта ви трябва да бъде абсолютно неопетнена. Ако чуя някакви непристойни клюки за вас — и имам предвид наистина каквито и да било клюки, а аз чувам всичко — незабавно ще ви отстраня от двора и ще ви изпратя дори не тук, а обратно в къщата на баба ви в Хоршам. И ще ви оставя там завинаги. Ясно ли е?

— Да, уважаеми чичо — изричам думите с ужасен шепот. — Обещавам.

— Ще ви виждам в двора почти всеки ден — казва той. Почти започва да ми се иска да не отивах. — От време на време ще изпращам да ви повикат в покоите ми и да ми разказвате как се разбирате с кралицата, и така нататък. Ще бъдете дискретна и няма да сплетничите. Ще си държите очите отворени, а устата — затворена. Ще приемате съвети от вашата родственица Джейн Болейн, която също е в покоите на кралицата. Ще положите усилия да се сближите с кралицата, ще бъдете нейната малка приятелка. От благоволението на владетелите идва богатството. Никога не го забравяйте. Това може да доведе до собственото ви издигане, Катрин.

— Да, уважаеми чичо.

— И още нещо — казва той предупредително.

— Да, чичо?

— Скромност, Катрин. Това е най-голямата добродетел за една жена.

Приклякам в реверанс, със сведена глава, скромна като монахиня. Едно подигравателно изсмиване на баба ми показва, че тя не е убедена. Но когато вдигам очи, чичо се усмихва.

— Убедително. Можете да си вървите — казва той.

Отново правя реверанс и избягвам от стаята, преди той да успее да каже нещо по-лошо. Копнеех да отида в двора заради танците и младите мъже, а от неговите думи отиването в двора звучи като постъпване на служба.

— Какво каза той? Какво каза той? — Те всички чакат в голямата зала, жадни да научат новината.

— Отивам в двора! — съобщавам ликуващо аз. — И ще получа нови рокли и нови шапчици, и той казва, че ще бъда най-хубавото момиче в покоите на кралицата, и всяка вечер ще има танци, и смея да кажа, че никога повече няма да видя никоя от вас.