Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boleyn Inheritance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Наследството на Болейн

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Елица Тодорова

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2008 г.

ISBN: 978-954-365-042-2

История

  1. — Добавяне

Ана, дворецът Ричмънд, февруари 1541

У дома съм и е такова облекчение да съм тук: идва ми да се присмея на себе си, задето съм скучна стара мома, страняща от обществото. Но не става дума само за удоволствието от това да се прибера у дома в собствените си покои и при собствения си изглед от собствените си прозорци и собствения си готвач — става дума за удоволствието да избягам от двора, този двор на мрака. Мили Боже, това е отровно място, което те сами си създават: чудно ми е, че някой може да издържа да живее там. Настроението на краля е по-променливо от всякога. В един миг е обзет от страстна обич към Кити Хауърд, милвайки я пред всички като стар развратник, така че тя се изчервява и той се смее, когато вижда смущението й, а само половин час по-късно беснее срещу някой от съветниците си, хвърля шапката си на земята, нахвърля се с гневни изблици върху някой паж или е мълчалив и замислен, в настроение на безмълвна омраза и подозрение, очите му се стрелкат наоколо, в търсене на някого, когото да обвини за нещастието си. Буйният му нрав, на който всички винаги са угаждали, се е превърнал в опасност. Самият той не може да го владее, не може да контролира собствените си страхове. Вижда заговори във всеки ъгъл и платени убийци на всеки завой. Дворът усвоява умението да отвлича вниманието му и да го заблуждава, всички се боят от внезапните му пристъпи на мрачно настроение.

Катрин тича при него, когато той я иска, и се спотайва, когато настроението му е лошо, сякаш е някоя от красивите му хрътки; но след време напрежението сигурно ще й проличи. А тя се е заобиколила с най-глупавите и най-вулгарни момичета, допускани някога в благороден дом. Облеклото им е невероятно крещящо, с толкова много гола плът и накити, колкото могат да си позволят, обноските им са лоши. Достатъчно сдържани са, когато кралят е буден и е в двора, движат се пред него като на парад и му се кланят като на някакъв зловещ идол; но в мига, щом той изчезне, те пощуряват като ученички. Кити не прави нищо, за да ги контролира: всъщност, когато вратите на покоите й са затворени, тя е водачката. По цял ден около тях има пажове и младежи от двора, които влизат и излизат тичешком от покоите й, свирят музиканти, хазарт, пиене, флиртове. Самата тя е още почти дете и й доставя голяма радост да пръска с вода другите и себе си, облечена в скъпа рокля, а след това да се преоблича в друга. Но хората около нея са по-възрастни и не толкова невинни и дворът става разпуснат, може би дори нещо още по-лошо. Те с голяма бързина се връщат към благоприличното поведение, когато някой се втурне вътре и съобщи, че кралят идва, което Кити обожава, каквато си е, с поведение на ученичка, но сега в този двор няма дисциплина. Той се превръща в безнравствен двор.

Трудно е да се предскаже какво ще стане. В първия месец от брака тя каза, че чака дете, но сгреши: изглежда, няма представа колко сериозна може да бъде такава грешка, и оттогава няма надежди. Когато си тръгнах, раната на крака на краля му причиняваше ужасна болка и той отново беше принуден да си остане в леглото, без да се среща с никого. Кити ми казва, че според нея той не може да й направи дете, че е неспособен и с нея, както беше с мен. Казва ми, че използва различни похвати, та той да изпита известно удоволствие, и го уверява, че е потентен и силен, но истината е, че той рядко успява да осъществи акта.

— Преструваме се — каза ми нещастно тя. — Въздишам и стена и казвам, че това е такова блаженство за мен, а той се опитва да проникне в мен, но, честно казано, не може да помръдне; това, което прави, е жалка имитация, а не истински акт.

Казах й, че не е редно да обсъжда това с мен. Но тя ме попита, с много поверителен тон, кой би трябвало да я посъветва. Поклатих глава.

— Не можете да се доверите на никого — казах. — Ще ме обесят като вещица, ако кажа и половината от това, което ми разказахте. Кити, ако кажете, че кралят е импотентен или предскажете смъртта му, това е държавна измяна. Присъдата за държавна измяна е смърт. Не трябва никога да говорите с никого за това, а ако някой ме попита дали сте говорили с мен, ще излъжа заради вас и ще кажа, че не сте.

Дребното й лице беше побеляло.

— Но какво да правя? — попита ме тя. — Ако не мога да помоля за помощ и не знам какво да правя? Щом е престъпление дори да кажеш на някого какво не е наред? Какво мога да направя? Към кого мога да се обърна?

Не й дадох никакъв отговор, защото не разполагах с такъв. Когато бях в същата беда и опасност, така и не намерих някого, който да ми помогне.

Бедното дете, може би негова светлост херцогът има план за нея, може би лейди Рочфорд знае какво може да се направи. Но когато тя омръзне на краля — а тя трябва да му омръзне, защото какво би могла да направи тя, за да породи трайна любов? — когато тя му омръзне, ако не му роди дете, за какво му е да я задържа? А ако той има намерение да се отърве от нея, ще предложи ли и на нея същото великодушно споразумение, каквото предложи на мен, като се има предвид, че аз бях херцогиня с влиятелни приятели, а тя е лекомислено момиче с леко поведение, което няма кой да го защити? Или пък ще намери по-лесен, по-бърз, по-евтин начин да се отърве от нея?