Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (106)

Джейн Болейн, Лондонският Тауър, февруари 1542

Смея се, подскачам из стаята, понякога поглеждам през прозореца и говоря на чайките. Няма да има процес, нито разпит, никаква възможност да възстановя доброто си име, затова нямам полза да бъда с ума си. Не смеят да изправят онази идиотка Катрин пред съд, или пък тя е отказала да се яви: не знам кое от двете и не ме интересува. Знам само онова, което ми казват. Говорят ми много високо, сякаш съм глуха или стара, а не луда. Казват, че парламентът е приел указ срещу Катрин и срещу мен за лишаване от граждански права, за държавна измяна и заговор. Бяхме съдени и бяхме признати за виновни без процес, без съдия или съдебни заседатели и без защита. Това е правосъдието на Хенри. Гледам с празно изражение и се кикотя, пея песничка и питам кога ще отиваме на лов. Сега вече сигурно не остава много време. Очаквам, че след няколко дни ще доведат Катрин от Сион, а после ще я обезглавят.

Изпращат личния лекар на краля, доктор Бът, да ме види. Той идва всеки ден, сяда на един стол насред стаята ми и ме наблюдава изпод гъстите си вежди, сякаш съм някое животно. Той трябва да отсъди дали съм луда. Това ме кара да избухна във висок непресторен смях. Ако този лекар можеше да разбере дали някой е луд, щеше да затвори краля под ключ преди шест години, преди той да убие съпруга ми. Правя реверанс на добрия доктор, танцувам около него и се смея на въпросите му, когато ме пита за името и за семейството ми. В съжалителния му поглед виждам, че съм напълно убедителна. Той несъмнено ще съобщи на краля, че не съм с ума си и ще трябва да ме освободят.

Слушайте! Слушайте! Чувам го — шумът на триони и чукове. Надзъртам през прозореца и плясвам с ръце, сякаш съм възхитена да видя как работниците строят ешафода: ешафода на Катрин. Ще я обезглавят под прозореца ми. Ако се осмеля, мога да гледам как ще бъде изпълнена присъдата. Ще виждам най-добре от всички. Когато тя вече бъде мъртва, мен ще ме отпратят, вероятно при семейството ми в Бликлинг, и тогава мога тихо и тайно отново да си върна разума. Няма да бързам, не искам никой да разпитва за мен. Ще танцувам безумно една-две години, като припявам песни и си говоря с облаците, а в края на всичко това, когато новият крал, крал Едуард, се възкачи на трона и старите вражди бъдат забравени, ще се върна в двора и ще служа на новата кралица възможно най-добре.

О! Една дъска пада с трясък, и някакъв млад мъж бива сгълчан за небрежността си. Ще си сложа една възглавничка на перваза на прозореца и ще ги гледам цял ден: по-хубаво от дворцов маскен бал е да ги гледам как мерят, режат с трионите и строят. Каква суетня само заради построяването на такава сцена, след като представлението ще продължи само няколко минути! Когато ми донасят вечерята, пляскам с ръце и соча, а пазачите поклащат глави, оставят съдовете и тихо си отиват.