Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boleyn Inheritance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Наследството на Болейн

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Елица Тодорова

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2008 г.

ISBN: 978-954-365-042-2

История

  1. — Добавяне

Ана, дворецът Ричмънд, юни 1541

Имам писмо от тайния съветник на краля с покана да придружа двора на обиколка това лято. Кралят ще отиде в северните си владения, които съвсем наскоро се бяха вдигнали на бунт срещу него, задето нападна старата религия. Той ще наказва и ще възнаграждава, изпрати палача да замине преди него, а сетне ще го последва, без да се бои за себе си. Дълго време седя с това писмо в ръка.

Опитвам се да преценя опасностите. Ако съм в двора заедно с краля, на него му е приятна компанията ми и се ползвам с висшето му благоволение, значи може би си осигурявам безопасност за още една година. Но също толкова голяма е вероятността хората от неговия двор да видят, че той отново ме харесва, и да се запитат как да ме държат далече от него. Чичото на Катрин, херцогът на Норфолк, сигурно е изпълнен с желание племенницата му трайно да се ползва с висше благоволение и няма да му се понрави никакво сравнение между нея и мен. Той сигурно е задържал документите, които доказват, че съм била част от папистки заговор за унищожаването на краля. Възможно е да е скалъпил доказателства за по-лоши неща: прелюбодеяние или магьосничество, ерес или държавна измяна. Кой знае какви тържествено потвърдени под клетва показания е събрал, когато си мислеха, че ще ме осъдят на смърт? Той едва ли ги е изхвърлил, когато кралят реши да се разведе с мен. Сигурно ги е запазил. Готов е да ги запази завинаги, в случай че някой ден реши да ме унищожи.

Но ако не отида, няма да мога да се защитя лично. Ако някой каже нещо против мен, ако ме свържат със заговорниците на север или с бедната Маргарет Поул, графинята, с опозорения Томас Кромуел, с каквото и да било, което брат ми би могъл да направи или да каже, няма кой да говори в моя полза.

Пъхвам писмото в джоба на роклята си и отивам до прозореца да погледна навън към полюшващите се клони в овощните насаждения отвъд градината. Харесва ми тук, харесва ми сама да съм си господарка, харесва ми да имам власт над собствената си съдба. Плаши ме дори мисълта да вляза в мечата яма, каквато представлява английският двор, и да бъда принудена да се изправя пред ужасното старо чудовище — кралят. Мисля си — дано даде Бог да съм права — че няма да тръгна на обиколка с краля. Ще остана далеч и ще поема риска те да говорят против мен. По-добре това, отколкото да пътувам с него, изложена на постоянната опасност да събудя злобата му. Всичко е по-добре, отколкото да пътувам с него и да виждам как онези свински очички се обръщат към мен и да осъзнавам, че чрез някаква постъпка — нещо, което дори не знам, че съм извършила — съм разпалила враждебността му и съм в опасност.

Той е опасен, той наистина е опасен, той представлява опасност за всички, които са близо до него. Ще остана в Ричмънд и ще се надявам, че опасността, каквато представлява Хенри, ще ме подмине и че мога да живея тук сигурно и спокойно.

Ще остана свободна от подплашеното ято, каквото представлява дворът, ще бъда сама като исландски сокол, реещ се самотно в смълчаното небе. Имам причина да се страхувам, но няма да живея в страх. Ще се възползвам от своя шанс. Ще имам това лято за себе си.