Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (59)

Ана, дворецът Ричмънд, 13 юли 1540

И така, всичко свърши. Не е за вярване, всичко свърши. Сложих името си под документа, който твърди, че съм била обвързана с предишно обещание за брак и не съм била свободна да се омъжа. Съгласих се, че бракът ми трябва да бъде анулиран, и изведнъж той вече не съществува. Просто така. Това е да си омъжена за Божия глас, когато Той говори срещу теб. Бог предупреждава Хенри, че съм обвързана с предишно обещание за брак. Хенри предупреждава членовете на своя съвет. После бракът не съществува вече, макар той да се закле да бъде мой съпруг и дойде в леглото ми и се опитваше — и колко упорито се опитваше! — да консумира брака. Но се оказва, че пречка за неговия успех е станал именно Бог (не магьосничество, а Божията десница), и затова Хенри решава да се откаже.

По нареждане на краля пиша на брат си и му съобщавам, че вече не съм омъжена и че съм дала съгласието си за промяната на положението си. После кралят не остава доволен от писмото ми и ми нарежда да го напиша отново. Ако иска, ще го напиша дузина пъти. Ако брат ми ме беше защитил както беше редно да стори, както би искал баща ми, това можеше никога да не се случи. Но той е злобен човек и лош роднина, лош брат, и след смъртта на баща си аз бях беззащитна. Амбицията на брат ми го накара да ме използва, злобата му позволи падението ми. Той не би позволил дори конят му да попадне при купувач като Хенри Английски и да бъде сломен така.

Кралят ми нареди да му върна сватбения пръстен. Подчинявам му се и в това, както и във всичко. Придружавам пръстена с писмо. Казвам му, че това е даденият ми от него пръстен и че се надявам този пръстен да бъде натрошен на парчета, понеже е вещ, която няма нито сила, нито стойност. Той няма да долови гнева и разочарованието ми в тези думи, защото нито ме познава, нито мисли за мен. Но аз съм и разгневена, и разочарована, и той може да си вземе обратно сватбения пръстен и брачните клетви, а също и вярата, че Бог му говори, защото всички те са част от едно и също нещо: от една химера, нещо, което няма нито сила, нито стойност.

И така всичко свърши.

И така, всичко започва за малката Кити Хауърд.

Желая й той да й донесе радост. Желая му тя също да му донесе радост. Едва ли някой може да си представи по-неподходящ, по-злощастен брак, поставен на по-неподходящи основи. Не мога да й завиждам. От дъното на сърцето си, дори тази вечер, когато имам толкова много причини да се оплаквам, когато мога да я виня за толкова много неща — дори сега не й завиждам. Мога само да се боя за нея, бедното дете, бедното глупаво дете.

Може и да бях сама, без приятели, изправена пред безразличието на краля, но Бог знае, че същото ще бъде вярно и за нея. Бях бедна и скромна, когато той ме избра, и същото е вярно и за нея. Аз бях част от клика в неговия двор (макар и да не го знаех), и същото е вярно дори с по-голяма сила за нея. Когато в двора дойде друго хубаво момиче и привлече погледа му, как ще го накара тя да й остане верен? (А бъдете напълно убедени, че те ще изпращат с дузини своите хубави момичета.) Когато здравето на краля се влоши и той не успее да й направи дете, ще й каже ли той, че това е провалът на един старец, и ще я помоли ли да му прости? Не, няма. А когато я обвини, кой ще я защити? Когато лейди Рочфорд я попита към кого може да се обърне като към приятел, какво ще отговори тя? Кой ще бъде приятел и закрилник на Катрин Хауърд, когато кралят се обърне срещу нея?