Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Massacre of Mankind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2021 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Стивън Бакстър

Заглавие: Война на световете

Преводач: Милена Илиева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Националност: английска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 15.01.2018

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-811-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15185

История

  1. — Добавяне

23.
Свят под обсада

По липса на по-добър план, след триумфа на марсианците в Берлин Уолтър Дженкинс се влял в потока от хора, които напускали центъра на града, устремени към предградията и отвъд. Така, почти без да се усети, Уолтър се озовал обратно в своята къща под наем в Далем.

Все още било рано следобед в онази изключителна събота.

Уолтър вече се чувствал ветеран в ситуации като тази. Отишъл в кабинета си, събрал оборудването и го преместил в мазето, което се използвало за съхранение на въглища, дърва за огрев и бутилки вино. Успял да прекара там и телефонен апарат с дълъг кабел, който минавал по стълбището към мазето. Качил се още веднъж над земята за храна и вода. След това се оттеглил в импровизирания си бункер, включил безжичното радио, правел опити да се свърже по телефона и си водел трескаво бележки на светлината на свещите.

Така, вечерта в събота и на следващия ден Уолтър подновил наблюденията си над Втората марсианска война.

Научил, че по обед в събота (лондонско време) били получени спешни съобщения по презокеанските телеграфни и телефонни линии за марсианка атака срещу Буенос Айрес. Стратегията не се различавала от атаките над другите големи градове — цилиндрите се приземили в полунощ (призори в събота по лондонско време) на известно разстояние навътре в сушата близо до долината на Рио де ла Плата, а на зазоряване започнала атаката срещу града. Снимките, публикувани по-късно, бяха особено красноречиви и показваха как марсианците разрушават гигантските зърнени складове по бреговете на реката, как бойни машини стърчат гордо сред отломките от поредното клане, как елитът се е натъпкал в гигантските хладилни кораби, с които се изнася аржентинското говеждо. А бедните трябвало да се отбраняват сами, както се случва винаги. (Една романтична история как група гаучоси щурмуват нашественика и се опитват да спънат бойните машини със своите бола, се оказа просто измислица.)

Атаката над аржентинската столица беше и последната — след първото кацане на Лонг Айлънд, двайсет и четири часовият цикъл от приземявания и щурмове бе завършен.

С други думи, до обяд в събота планетата беше нашарена от насочени марсиански атаки. Възлите от пожарища със сигурност са се виждали и от самия Марс и всичко това бе дело на десет групи, приземили се в Америките, Африка, Европа, Азия и дори Австралия, състоящи се общо от хиляда цилиндъра. Човешките опити за организирана съпротива се оказаха безуспешни, точно като в Англия през 1907-а и после през 1920-а. Нововъведения като компресионните бомби на американците и запалителните на германците вероятно щяха да отложат с малко пълното завладяване на планетата, ако им бе дадено време.

Но за Уолтър бързият разпад на човешката цивилизация изглеждал сигурен, а пълната доминация на марсианците над Земята — неизбежна.

На следващия ден обаче всичко се променило.