Стивън Бакстър
Война на световете (14) (Изтреблението)

14.
Приземяването на Първата вълна

По-късно разбрах, че наблюдателите в обсерваториите по света са изтълкували правилно част от нещата — поне броя на проектилите и приблизителното място на падането им. Ала никой не бе очаквал да паднат по този начин.

В онази нощ петдесет и два цилиндъра се приземиха в централна Англия. Циолковски и сътрудниците му по-късно изчислили, на база сравнение с нападението от 1907-а, че цилиндрите са изстреляни в пет групи, всяка от по десетина проектила — първата на осемнайсети февруари, следващите на двайсети, двайсет и втори, двайсет и четвърти и двайсет и шести.

(Цилиндрите, които паднаха на следващата нощ и които в онзи момент още са пътували към Земята, са били изстреляни на нечетните дати, от деветнайсети до двайсет и седми февруари.)

Точно както бе предположил Циолковски, марсианците очевидно са използвали двигатели по време на междупланетния си полет, за да внасят малки промени в траекторията и скоростта си, така че да се съберат в група и цилиндрите от първата вълна да паднат едновременно — поне според докладите на военните наблюдатели, които следели за появата им — в полунощ в понеделник, двайсет и девети март. Последният цилиндър, изстрелян на двайсет и шести февруари, който прекосил космоса, без да внася промени в траекторията и скоростта си, изминал разстоянието от Марс до Земята за четири седмици и четири дни, точно колкото било необходимо и на цилиндрите от 1907-а.

(Междувременно, както скоро щяхме да научим, цилиндрите от втората вълна координирали пътьом приземяването си.)

Онези първи петдесет и два паднаха едновременно в голям кръг с диаметър двайсет мили, чийто център се намираше близо до градчето Амершам в Бъкингамшир. Кръгът се простираше до Хай Уайком на югозапад, до Уендоувър на северозапад, Хемел Хемпстед на североизток… и минаваше през Аксбридж на югоизток, там, където бил изпратен Франк. Цилиндрите паднаха в разтеглена верига, всеки на малко повече от миля от своите съседи. Този път нямаше зелени проблясъци, нито опит да се намали скоростта на корабите — ако изобщо бяха кораби, а не просто инертни снаряди с малки двигатели за промяна на курса.

Целта на тази първа вълна, за разлика от целта на първия Хорселски цилиндър и неговите побратими от първото нашествие, очевидно не беше да доставят марсианци и тяхното оборудване непокътнати до Земята. Сега единствената им цел беше унищожение.

В анализа си на събитията от 1907-а Денинг и другите експерти по кинетика на метеоритите изтъкват, че като са смекчили приземяването си, марсианците всъщност са се лишили от предимството на по-високата позиция — предимството на небето над земята. И наистина, ако съдим по свидетелския разказ на Уолтър за щетите, които нанесъл един от цилиндрите при падането си в градския район на Шийн през Първата марсианска война, можем да си изградим представа колко разрушително може да бъде дори едно сравнително меко приземяване. Баринджър, който изследвал междувременно Дяволския кратер в Аризона, изказал теорията, че кратерът се е появил не в резултат на вулканична активност или други подобни явления като парни експлозии, както се предполагало доскоро, а от падането на богат на желязо метеорит с диаметър няколко десетки метра, тоест с приблизителните габарити на марсиански цилиндър. Дупка в земята, широка половин миля и дълбока двеста метра — това причинява сблъсък от подобно естество. (Между другото, един автор на научнопопулярни четива, онзи, който написал „Човекът от милионната година“ и с когото Уолтър се запознал в Берлин, безотговорно подхвърлил, че кратерът на Баринджър всъщност е резултат от падането на цилиндър, ранна марсианска визита от далечното минало.)

Такава явно е била по-простата и по-безцеремонна тактика на марсианците, с която да открият второто си нашествие срещу нашата планета — да смажат с един удар съпротивата с помощта на суровата кинетична енергия на снарядите от първата вълна. Което обяснява събитията, стоварили се върху Англия в онази мартенска нощ.

Представете си сблъсъка с един цилиндър. В последните секунди на съществуването си Аксбриджският цилиндър явно е внесъл корекции в траекторията си, навлизайки под ъгъл от запад на изток над Атлантическия океан. Минал през земната атмосфера за част от секундата, възпламенил въздуха около себе си и оставил следа от вакуум по пътя си. И когато ударил земята, цялата му кинетична енергия се преобразувала в топлинна. Самият цилиндър вероятно е бил напълно унищожен, според Денинг. Тесен конус от нажежен до бяло скален прах се изстрелял нагоре по траекторията на цилиндъра, назад във въздушния тунел, създаден от снаряда в последните му мигове — хората, видели явлението от по-голямо разстояние, го оприличават на лъча на гигантски прожектор. Около този централен бял „лъч“ се оформила значително по-широка периферия от натрошена на ситно скала с маса стотици пъти по-голяма от масата на самия цилиндър, пулверизирана, завихрена и издигната от разширяващия се кратер. След това — ударни вълни, стихиен вятър и изпепеляваща горещина. Самата земя се тресяла и нагъвала от нанесената й рана — кратер с диаметър една миля.

Същото се случвало по целия периметър на гигантския пръстен, прицелната мишена — погледнати от въздуха (както ги видяхме на следващия ден от направените фотографии), пораженията представлявали кръг от нажежени ями, всяка по-впечатляваща от аризонския кратер, всичките подредени спретнато в сърцето на английската провинция.

И всички военни подразделения, намирали се в рамките на миля от попаденията, били изгубени.

Мнозина не вярваха, че Англия може за втори път да привлече вниманието на марсианците, ала имаше достатъчно, които смятаха, че това е възможно, и още повече, които се страхуваха от тази възможност, и това принуди властите да се подготвят за нея. В резултат се стигна до базисни промени в икономиката и военните сили, в международните ни отношения, в структурата на самото общество. Всичко това направи армията ни много по-ефективна и когато атаката от космоса най-после дойде, мобилизацията, планирана и подготвяна с години, се проведе бързо и ефикасно.

Ала в резултат на тази бърза мобилизация още в първите минути на нападението бе унищожена почти половината от новата британска армия (в жива сила, оборудване и доставки), като от повечето загинали войници не остана и следа. Дори онези в периферията на сблъсъците, като Франк, пострадали жестоко.

Унищожението било немислимо, невъобразимо. Франк лежал по корем със заровено в пръстта лице, покрил с ръце главата си. Имал чувството, че самият свят се разпада, че земята се срива, цепи и подмята безмилостно крехкото му тяло. Вълни от нагорещен въздух помитали окопа, после нещо като градушка, вероятно парчета нажежена скала, завалели отгоре му.

Контрастът с реда и добрата организацията допреди миг бил удивителен. Сега всичко било погълнато от неведом хаос, сякаш Франк се бил родил наново в някакъв непознат първичен свят, отреждащ му ролята на безпомощна прашинка.

Едва когато земята спряла да се тресе, вълните от жега и трясък отминали, а градушката от нажежени скални парчета оредяла, той дръзнал да надигне глава и да погледне над чувалите с пясък. Ала на светлината на фенера му се виждали само валма прах, сякаш целият свят бил заличен.

Лицето на Верити било бяло в сумрака, изопнато от шок и дезориентация. След миг-два тя попитала задавено:

— Какво беше това? Топлинният лъч?

— Не… не знам. — Франк се изправил на крака. — Ужасна катастрофа. — Огледал се. Нощта била станала по-тъмна; светлините на Аксбридж ги нямало. На блясъка на няколко оцелели фенера Франк видял, че лагерът е нагоре с краката, шатрите били издухани и дори голямото оръдие лежало преобърнато на една страна. Леглата на полевите болници били пръснати, оборудването и провизиите — също. — Ще се наложи да поразчистим. — Думите прозвучали глупаво в собствените му уши. Как биха могли хора да се справят с това?

Чул се рев на мотоциклетен двигател. Верити посочила.

— Вижте.

Разузнавач с очила и маска на лицето и с включена лампа на шлема подкарвал мотоциклета си към врящия дим, право към зоната на попадението. Последвали го и други, светлинките им потъвали в завесата от мрак, отвъд която бавно се събирало червеникаво сияние, там, където преди се намирал Аксбридж.

— Там трябва да отидем и ние — казал Франк. — Където са ранените… ако изобщо има оцелели. Хайде. Вземи си чантата.

— Ама, болниците…

— Тук има достатъчно хора да оправят кашата. Нашата задача е да намерим пациентите си.

Франк прескочил чувалите с фенер в ръка, Верити го последвала. Сложили си газовите маски, предназначени да защитават от черния пушек, но сега очилата и филтрите пазели очите и дробовете им от прахта. Франк погледнал през рамо и видял и други да тръгват след тях, лекари, сестри и доброволки, понесли факли и фенери. Искрици в мрака.

Теренът под краката им бил разоран като от исполинска вълна. Навсякъде се валяли преобърнати оръдия, автомобили и човешки останки. Крак тук, откъсната от китката ръка там, глава без торс. Труповете около окопите не били толкова разчленени. „Дизартикулация“, този медицински термин изплувал в зашеметения мозък на Франк. Разчленяване. Повечето от труповете дори не били обгорени, а просто разкъсани. Хората му спирали тук и там да проверят страшните останки за признаци на живот.

Верити стояла до Франк, затиснала с ръка устата си.

— Всичко това сигурно изглежда много малко, ако го гледаш от Марс.

Видели двама войници да излизат от прашната пелена, единият подкрепял другия, който имал тежки изгаряния по лицето и влачел единия си крак, вероятно счупен. Франк и Верити хукнали към тях и с общи усилия положили ранения войник на земята.

— Добре съм — изломотил мъжът, речта му била изкривена от лицевите наранявания. — Дреболия. Нищо ми…

— Не говори — прекъснала го Верити и се заела да огледа раните му. — Кърви обилно. Трябва да сложим турникет на крака. Студена вода за изгарянията по лицето. Да наместим и шинираме крака… — Вдигнала глава към Франк и смущението си проличало въпреки маската. — Ако сте съгласен, докторе.

— Разбира се. Действай.

Тя се заела с пациента, а Франк станал и се огледал отново. Прахолякът започвал да се сляга. Откъм мястото на сблъсъка все още се излъчвала жега, а червеникавото сияние ставало по-ярко — каквото било останало от Аксбридж, явно горяло в пожари, помислил си той, а също нивите и горите около градчето.

Нови хора прииждали откъм лагера, основно медицински персонал, но също обикновени войници, подофицери и дори офицери, за да посрещнат шепата мъже и жени, които се измъквали със залитане и накуцване от зоната на сблъсъка. Един по-възрастен мъж, опитен военен лекар, се превил на две и повърнал. После се изправил, изтрил устата си и изстенал:

— Какво можем да направим тук? Това е кланица. Какво можем да направим? Какво можем да направим?

— Да бъдем лекари — твърдо казал Франк. — Хайде, елате с мен. Разпръснете се. — Посочил. — Сякаш видях движение ей там…

Така намерили пациенти сред мъртвите. Повечето легла в полевата болница останали празни. Но през цялата нощ Франк и хората му упорито се връщали в разораната земя, отново и отново. Спорадично грейвали светлинките на факли и фенери; човешки силуети се връщали на групи, едва видими сред пелената от сажди и дим.