Стивън Бакстър
Война на световете (21) (Изтреблението)

21.
В Абътсдейл

Най-накрая стигнали селото. Франк местел глуповато поглед между църквата, която едва ли била на повече от петдесет години, новото училище и малката общинска мера. Абътсдейл се намирал далече от големите градове, но дори и той не бил подминат от социалния и технологичния прогрес на деветнайсети век.

Каруцата намалила пред портата на имение с красива и стара къща в дъното на парцела. Отвън на купчина били струпани оръжия — пушки, револвери и дори сигнални пистолети — заметнати с брезент, който да ги крие от марсианските очи. Докато лекарите и доброволките слизали от каруцата, портата на имението се отворила. Оттам излезли двама съгледвачи на велосипеди и подкарали в посока към Амершам. Срещали известни затруднения с равновесието на две гуми, което предизвикало смях и насърчителни викове сред новопристигналите лекари.

— Натискайте педалите, момчета!

Милдред се обърнала към Франк от капрата:

— Е, пристигнахме, за добро или лошо. И не се стряскай от шпаньолите, като влезем в къщата. Много са, но иначе са напълно безобидни…

Франк се присъединил към Феърфийлд и другите офицери, събрани от лейди Бонвил на кафе в една великолепна, макар и поовехтяла трапезария. Феърфийлд се отделил от групата да поздрави Франк, останалите почти не му обърнали внимание, потънали в задълбочена дискусия.

Видно било, че офицерите и техните адютанти вече са се хванали на работа. На голямата маса лежала карта на околността, маркирани били местата на марсианските цилиндри, включително и ямите от втората вълна вътре в Кордона. При Амершам, в самия център на кръга, имало плътна група от маркировки.

Непосредствен приоритет били комуникациите. Простичък радиоприемник можел да улови излъчванията от станцията на корпорацията за безжични съобщения „Маркони“ близо до Челмсфорд, поне докато имало електричество, което да го захранва. Вече пристигали съобщения, насочени към хората, попаднали в капана на Марсианския кордон, които в общи линии гласели: „Не сте сами“. По план скоро щели да сглобят и така наречените „кристални“ радиоприемници, които нямали нужда от електричество, а се захранвали само от улавяните с антена радиовълни. Проблемът бил с излъчването на съобщения, защото полевите предаватели били с ограничен обхват. Един лейтенант от траншейния корпус предложил да прокопаят тунел под Кордона и да положат кабели.

Часовете минавали и все повече новини пристигали отвън. Във вторник, първия им ден на Земята, марсианските нашественици вече разширявали владенията си. Бойните машини били напуснали цилиндрите си само шест часа след приземяването, призори, и така създали прецедент, който щеше да се повтаря и по-нататък в тази Втора война, както ще разкажа, когато му дойде времето.

Раздвижването им било забелязано най-напред от войските, останали вътре в Кордона. Според докладите отвън, след като излезли от периметъра си, марсианците се разделили на групи и бързо се придвижили към конкретни цели. В момента из английската провинция крачели много бойни машини, вероятно повече от двеста, ако капацитетът на четиресет и осемте цилиндъра от втората вълна бил подобен на онзи отпреди тринайсет години. Всяка от щурмовите групи в онзи ранен етап на нашествието наброявала десетки машини.

А че ставало дума за щурмове, било извън всяко съмнение. Марсианците се отправили към военните бази в Колчестър и Олдършот, невралгичните точки на британската армия. Насочили се и към Салисбъри, където армейският тренировъчен лагер бил превърнат в мобилизационен пункт за войските от резерва. Там се разразило истинско клане. (Вътре в Кордона вестници не стигали, разбира се, но след войната Франк останал шокиран от страховитите снимки, публикувани в „Мирър“ и запечатали една от бойните машини на марсианците, надвиснала над Стоунхендж.) Военноморските пристанища в Чатъм и Портсмут също били ударени, макар че немалко от големите кораби успели да излязат в морето преди това благодарение на Чърчил, който издал заповед в този смисъл, без да чака одобрението на Адмиралтейството. Навсякъде по пътя си марсианците прекъсвали шосета и железопътни линии, разрушавали мостове, режели телефонни и телеграфни жици, взривявали електроцентрали и газстанции, и дори възпламенявали складове с въглища. Срещали известна съпротива, няколко бойни машини дори били свалени от артилерията, но нищо повече. Марсианците били твърде бързи и сеели унищожение по пътя си. Били си научили урока, осъзнал Франк, и превръщали Южна Англия в свое владение, откъсвайки я от останалата част на страната и света.

А после, в сряда сутринта, марсианците се отправили към Лондон. От всички нас, членовете на моето разбито и разпръснато семейство, изглежда, Франк е бил първият, който научил за това.