Стивън Бакстър
Война на световете (72) (Изтреблението)

10.
Мостовете на Ню Йорк

Планът на Удуърд бил да минат напряко през Куинс и после да пресекат към острова на Манхатън по моста Куинсбъро.

Ала много преди да стигнат до моста, станало ясно, че няма начин да изминат разстоянието с кола. Първо, всички били стигнали до същата идея и целият трафик — автомобилен и пешеходен — се насочвал към няколкото места, където можело да се пресече Ийст Ривър, включително към Куинсбъро, и много преди Хари и спътниците му да стигнат брега, шосето се задръстило окончателно и движението спряло.

Второ, Куинс бил в пламъци. Още преди да слязат от колата, миризмата на дим се усещала силно, а на хоризонта се виждало зловещо зарево въпреки ясния летен ден.

Преди да зарежат колата, Удуърд събрал останалата им вода, бира и храна, а от малкия багажник извадил дебели шофьорски ръкавици и шалове.

— Ще предпазят ръцете ни от огъня. Вържете шаловете на устата си срещу дима… Вземете и това. — И им връчил по един пистолет.

Хари огледал своя.

— Автоматичен колт.

— Старичък е, на десетина година. Рита като муле. Някой ден ще ги върна на армията. Ето ви и по два пълнителя. — Претеглил ги с поглед. — Знаете как да си служите с пистолет, нали? — Показал им основните неща, презареждането, предпазителя. — Не възнамерявам да убивам американци днес. Мислете за пистолета като за вълшебна пръчка, която ще ви отвори път сред тълпата.

— Изглеждаш подготвен — подхвърлила Мериголд.

— Уви, не. Измислям всичко в движение. — Преди да зарежат колата, Удуърд оставил на предното стъкло билет за паркинг на Американската армия и грижливо заключил вратите. Намигнал на Хари. — Няма да я спаси от топлинния лъч на марсианците, но кой знае, може би един ден ще се върна да си я прибера. — Хари забелязал, че Удуърд пъхнал под сакото си един голям гаечен ключ. — Така, хайде да тръгваме към моста. Ще трябва да минем по него, живи или мъртви.

Поели пешком през градския пейзаж на Куинс, лабиринт от складове, фабрики и грозни жилищни сгради покрай реката. Бежанският поток от Лонг Айлънд, започнал при Стоуни Брук, където паднали цилиндрите, и набъбвал по цялото протежение на острова, сега се изсипвал в горящото предградие, чиито жители на свой ред се опитвали да избягат. Царели хаос и паника, чували се трясъци, улиците били блокирани от изоставени или горящи автомобили, задръстени от хора.

И през всичко това тримата бавно си пробивали път към брега на Ийст Ривър. Удуърд се опитвал да ги прекара встрани от най-големите пожари, чиито димни колони се издигали високо в небето. Той и Мериголд с лекота намирали заобиколни пътища по тесни улички между къщите, през стени и огради, през празни дворове, а веднъж дори минали през една къща, влезли през незаключената предна врата и излезли през задната. За облекчение на Хари, избягвали конфронтациите и не си търсели излишни проблеми.

Журналистическото око на Хари засичало интересни детайли — старица, която отчаяно се опитвала да заключи вратата на горящата си къща; момченце, което седяло на стъпалата пред друга, стискало дървено корабче и плачело с глас; жена с родилни болки насред улицата, наобиколена от неколцина, които се опитвали да й помогнат, докато други ги блъскали нетърпеливо да им сторят път. А един възрастен мъж просто умрял — хванал се за гърдите току пред Хари, сринал се на земята и издъхнал. Хари се запитал кой ли е този човек; изкушавал се да извади тефтерчето и молива от предното джобче на сакото си, но всеки път, щом се забавел да хвърли втори поглед към една или друга трагедия, Удуърд или Мериголд го сръчквали в гърба с ругатни.

А после Хари видял бронзов отблясък високо във въздуха. Качулката на бойна машина, надвиснала над Куинс.

По-късно щеше да ми разкаже, че тази гледка го изпълнила с дълбоко вълнение. Всичко изглеждало толкова нереално, сякаш се били озовали сред гигантски декор във филмово студио. Но младостта е такава.

Накрая все пак се добрали до брега на реката, и то точно пред моста Куинсбъро. Удуърд явно бил цар на навигацията.

Задавен от дима, Хари примижал, заслепен от грейналата водна шир. Мостът и под него реката, налазена от ниските сиви силуети на бойни кораби и по-малки съдове, вероятно фериботи, които храбро превозвали малки групи бежанци от единия остров до другия, от Лонг Айлънд до Манхатън. А от другата страна се възправял Манхатън като гигантски риф от сгради. Докъдето стигал погледът, въздухът над Манхатън бил чист, поне засега нямало следи от пожари. Като погледнал назад обаче, Хари видял, че Бруклин е забулен от дима на гигантски пожар, миг по-късно се чул трясък на силна експлозия. Бруклин е промишлен център с много рафинерии и докове, все мишени, които да привлекат вниманието на марсианците.

Колкото до моста Куинсбъро, той бил задръстен от гъста, непомръдваща маса хора и автомобили.

— Марсианците още не са пресекли — казала Мериголд. — Значи се движим пред тях… Остава само да минем някак по моста. Мамка му.

Хари се ухилил.

— Хей, не псувай! Вече не си в Менло Парк, скъпа.

Удуърд тръгнал напред.

— Хайде. Сега е моментът да използвате вълшебните си пръчки.

Движел се начело, пробивал си с лакти път през тълпата, а Хари и Мериголд се опитвали да го следват. Пистолетът наистина бил символ, психологическо предимство, ако щете. В действителност Удуърд си пробивал път най-вече с бутане и като крещял заповеди с авторитетен глас, на които хората се подчинявали инстинктивно. Звучал така, сякаш вярва безрезервно в правото си да мине по моста, и това вършело работа.

И така, педя след педя и метър след метър, тримата напредвали към другия бряг.

Мостът минавал над остров Блакуел, застроен със сиви, грозни здания — болници и един затвор. Хари видял, че част от хората се отклоняват натам, видимо изтощени или с идеята, че това парче земя насред реката може да се окаже по-сигурно убежище от Манхатън. Но островът вече бил пълен и мъже с револвери и палки, вероятно от охраната на затвора, били преградили пътя и връщали прииждащите хора.

Най-сетне стигнали другия бряг на реката. Хората се изливали по улиците на Манхатън, които се пълнели бързо, но не можели да се сравняват с навалицата в Куинс или с мелето на моста.

Удуърд спрял да ги изчака. И тримата били потни, разрешени, задъхани.

— Всички добре ли са? А сега да намерим Американската армия.

И решително ги повел на запад по Източна Шейсета улица.