Стивън Бакстър
Война на световете (11) (Изтреблението)

11.
В Лондон

Както щях да науча по-късно от него, Франк останал в апартамента си на Гауър стрийт през по-голямата част от съботния ден. Там го намерил пощальонът, който очаквано донесъл призовката му да се яви за мобилизация на следващия ден, в неделя.

Франк се бил подготвил предварително, още преди новината да бъде оповестена и Лондон да пощурее. Напазарувал бил дреболиите, необходими на всеки войник, дори на медицинско лице като него — пакети бисквити и сушени плодове, манерка за вода, чорапи за смяна, лепенки и мазила за пришки по краката и други подобни. Никога не бе пушил, защото бе убеден, че въпреки всеобщото мнение този навик е вреден за здравето, но все пак бе купил цигари с идеята да ги използва като разменна монета с другите войници. Изтеглил и значителна сума пари, докато банките още работели. Снабдил се също така с обикновена тетрадка, от най-дебелите, с моливи, писалки и мастило. Именно тази тетрадка, купена за няколко пенита, щеше да се превърне в неговата хроника за следващите години, ситно изписана с преживяванията му.

Когато отново излязъл навън след официалното обявяване на новината, Франк с изненада установил, че вече са в сила ограничения за количеството на продуктите, които хората могат да купуват.

В късния следобед на съботния ден той тръгнал пешком — не видял нито свободно такси, нито омнибус — през града, който се стягал за война. При големите железопътни гари, на Чаринг Крос и Ватерло, вече били поставени барикади от бодлива тел, а входовете се охранявали от войници и полицаи. Едва шепа цивилни били допускани до влаковете, което предизвиквало гневни пререкания и сълзливи сцени. Зад бодливата тел се виждали цели армейски полкове, които се качвали на влаковете, за да бъдат превозени от една точка на страната до друга. А на гара Виктория Франк видял как придвижват към пероните тежки оръдия. Както винаги, Лондон бил в центъра на всичко, гигантската разпределителна гара на страната, точно както бе предсказал Албърт Кук.

Всъщност войници имало навсякъде.

Лондонските паркове били превърнати във временни военни лагери, депа за транспортни средства, а тревата им — в паша за конете на кавалерията. По улиците марширували колони от войници в приповдигнато настроение, посрещани и изпращани с викове от малчуганите и въздушни целувки от разхождащи се момичета. Франк видял дори едно отделение от доброволческия резерв на кралския флот да марширува към своето си бойно поле в морето. А на стъпалата на „Сейнт Пол“, под купола на катедралата, който още носел белега от топлинен лъч, един висш офицер, полковник май, тормозел множеството, като посочвал мъже в цивилни дрехи и им подвиквал: „А ти ще се включиш ли? Набираме доброволци!“.

В онази събота Франк не доловил истински страх у хората. Вместо тревога и лоши предчувствия се усещало вълнение.

В известен смисъл изглеждало сякаш всички са очаквали този момент от седма година насам. Което би могло да се смята за победа на Марвин и неговото правителство въпреки съмнителната мотивация на предприетите мерки — дългогодишните милитаристични напъни на правителството вървяха ръка за ръка с отнемането на свободи и налагането на жесток контрол върху населението. И макар че общото въодушевление много скоро се оказа безпочвено, в такива моменти е по-добре да си оптимист, по-добре е да си целенасочен, отколкото скован от страх.

Малко по-късно Франк щял да запише в дневника си, че макар да било събота, пощите работели и не било ли това чудесно! „Явно така става, когато се обяви общонационална тревога“ — написал той.

Вечерта Франк извадил униформата си. Не бях го чувала да се хвали с чина си, но макар и само доброволец във „Фърд“, лекарят Франк имаше почетен чин капитан в медицинския корпус на кралската армия. По-късно щеше да сподели с мен, че бил горд да носи излъсканата значка — жезъла на Асклепий — върху тъмносинята си барета.

Казва, че спал добре онази нощ въпреки врявата отвън. На много места в града хората празнували шумно в тази последна нощ, а въпреки официалните рестрикции, мнозина се опитвали да напуснат града тайно и набързо.

Нямах причина да не му вярвам, макар самата аз да спах зле в тихия и спокоен Станмор.