Стивън Бакстър
Война на световете (32) (Изтреблението)

4.
На борда на „Непобедим“

Всъщност, както самият той ми разказа с усмивка по-късно, в онази сутрин Ерик си прекарвал страхотно.

Тъкмо бил приключил мисия, свързана с нашите съмнителни немски съюзници — за нея аз щях да науча по-късно, — и заедно с други старши офицери от британската армия се намирал на борда на „Непобедим“, отплавал от Брест предния ден. „Непобедим“, в компанията на други кораби от същия клас, плавал на север по протежение на Ламанша, за да се присъедини към втора група бойни кораби, спускащи се от Скапа Флоу, Шотландия, с цел да защити нашия конвой от марсианците, докато прекосяваме Северно море към Англия.

„Непобедим“ бил линеен крайцер. Корабите като него имат сериозно въоръжение, но бронята им е по-лека от тази на гигантските дреднаути, като целта е да се жертва част от издръжливостта в полза на по-голяма бързина и повратливост. „Непобедим“ бил на цели шестнайсет години, вероятно най-старият и най-бавният от своя клас, нещо, което не се харесвало особено на Ерик.

Но той, по стар свой обичай, не се ограничил до офицерските каюти, както биха направили повечето му колеги. Вечерта преди да отплават, Ерик се изтъпанил в столовата и изнесъл на екипажа импровизирана лекция за кратката си, но незабравима среща с марсианците на Хорселската мера. Подобни лекции бил изнасял многократно, докато рекламирал книгата си, неизменно разказвал преживяванията си с чувство за хумор и самоирония — как, докато други рискували живота си, той успял да се спъне „в собствените си крака“ и да падне право в гигантския цилиндър… Английските герои по правило не си придават тежест и точно в това, според мен, греши Бърт Кук. Новаците на борда на „Непобедим“ го засипали с въпроси за топлинните лъчи. По-опитните моряци и войници мрачно ги посъветвали да имат търпение, защото рано или късно ще получат отговори от първа ръка.

„Непобедим“ потеглил по тъмно. Ерик бил заспал дълбоко и не усетил кога са отплавали. Събудил се от звъна на камбани в малките часове, придружен от дрезгав вик: „Екипажът на закуска!“.

Предната вечер Ерик бил разговарял с група огняри в машинното отделение и останал дълбоко впечатлен от техническите сложности на професията им. Сега се озовал до тях в столовата, на една от дългите маси с претъпкани пейки. На кораби като „Непобедим“ различните специалисти от екипажа работят, спят и се хранят заедно в пригодени за целта помещения, а когато корабите са в движение, изхранването на многобройния екипаж, достигащ хиляда души, се извършва бързо и при строга организация. Закуската от бекон, бъркани яйца, препечени филийки и картофено пюре била изненадващо вкусна. Ерик бил чувал, че мъже от по-низшите класи се записвали във военния флот само заради добрата храна и приличните жилищни условия, и вече бил готов да го повярва.

Огнярите, с които Ерик се сприятелил предната вечер, тъкмо били приключили нощна смяна. „Непобедим“ бил достатъчно стар, за да се задвижва с въглища, и огнярите с широките си комбинезони били потни и задъхани, омазани със сажди и въглищен прах. Пиели подсладен чай от супени паници и ги пресушавали една след друга.

Вдъхновен от новите си приятели, след закуска Ерик лекомислено се писал доброволец — предложил да изкара една смяна с въглищарската лопата.

— Не съм експерт, но едва ли е много трудно — така казал.

Офицерът, с когото говорил, реагирал колебливо, но все пак решил, че ще се отрази добре на бойния дух, ако герой от Първата война се поизпоти наравно с екипажа, и кимнал в знак на съгласие. Така, половин час по късно и гол до кръста в търбуха на кораба, Ерик стоял с лопата в ръка край голяма купчина въглища пред зейналата паст на гигантската пещ.

Посрещнали го с майтапи.

— Ще се поизпотите за разнообразие, а, сър?

— И в армията се потим. Подсетете ме някой път да ви покажа как се копае окоп…

Загребването на въглища с лопатата и мятането им в пламъците през голямата врата на пещта било проста работа, макар и тежка. Ерик скоро усетил, че започва да се уморява, но това можело да се очаква. Осъзнал също, че тази уж проста задача има свой ритъм, който цели да се намали максимално загубата на топлина при захранването на пещта с въглища. На всяка врата работел екип от двама души, като единият загребвал и мятал въглища ритмично, а другият отварял вратата пред лопатата и после бързо я затварял, за да не излиза топлината. Опитните огнярски екипи успявали да вкарат по една лопата в пещта на всяка секунда.

Тежкият еднообразен труд приглушил мислите на Ерик за сметка на въображението. Буквално усещал как корабът се движи, долавял го във вибрациите на дъските под краката си. На интелектуално ниво знаел, че движението се осигурява от големите парни турбини, задвижвани от топлинната енергия на горящите въглища, ала там, в търбуха на машинното, го завладяло ирационалното чувство, че не друго, а трудът на огнярите, техните синхронизирани и ритмични движения са двигателят, който тласка тежкия кораб през водите на Ламанша.

Ала докато се потял в машинното, Ерик нито чул, нито видял по-голямата картина под сипващата се утринна светлина — картина, разгръщаща се на площ от стотици мили покрай бреговете на Британия и Европа. Не видял големите кораби на Британския военноморски флот да напускат базите си при Брест и в Скапа Флоу (този обграден от острови воден басейн край Шотландия бил в най-голяма степен извън обсега на марсианците). Имало и съдове на Германския морски флот, включени в тази мащабна координирана операция. Идеята била да се потърси безопасност в голямата бройка и в действителност конвоят, в който щях да се включа и аз, беше един от най-многобройните в историята на военното корабоплаване.

Не че тези мерки биха могли да ни спасят от марсианците.