Синиша Павич
Горещ вятър (46)

След един месец на събранието прочетоха новия списък за разпределение на жилищата. Пръв беше Михайло Будич със 740 точки, след него — Сава Ристанович — със 720 точки, на трето място — Павле Симонович — с 690 точки, на четвърто — Екрем Пеши — с 650 точки.

А после прочетоха петия:

— Боривое Шурдилович — 610 точки.

Спряха с четенето. Глъчка изпълни залата, а ушите ми започнаха да бръмчат. Не можех да повярвам.

Мустакатият Бабович също стана. Изправи се на първия ред червен, целият пламнал.

— А аз къде съм, другарю председател? — попита сред глъчката.

— Вие — обясни председателят — преминахте на шесто място.

— Какво ще правя на шестото място?

Салонът затихна. Бабович стоеше, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на сакото, вцепенен, прегърбен. Застана като кол пред масата на председателя, над всички. Чака отговор.

— Комисията — каза председателят — проучи всичко. Броят на точките е обективната мярка.

— Ще видим това — закани се мустакатият.

Но продължаваше да стои.

— Преписките са достъпни за всички — председателят употреби второто изречение, а после и третото, — изпратете възраженията си до съвета в срок от три дни.

— Аз ще ви изпратя жена си.

Стана Контраш на средата на салона. Той винаги седеше на средата, за да могат всички да го чуват по-добре.

— Ще има, другарю, още жилища!

— Да, Контраш — обърна се мустакатият към него, — но дотогава аз пак няма да имам жена и какво ще правя?

— Ще отидеш в ергенския хотел — провикна се някой.

Чу се смях, отново глъчка.

— Честна дума — надвика Бабович глъчката, — тая няма да стане!

— Ще стане, вярвай — провикна се към него Контраш. — Аз не познавам нито теб, нито него. Познавам само правилника и както каже правилникът, така трябва да бъде.

— Тоя правилник ми разсипа два брака — развика се Бабович, — без да обръща внимание на забележките и молбите на председателя. — Той пет пари не струва.

— Правилникът е добър — обадих се аз. — Браковете не струват.

— Ти по-добре мълчи — обърна се Бабович към мен.

Погледна ме сериозно, продължително, за пръв път в живота си, а вече виждам, мрази ме.

Станах и аз.

— Защо да мълча? Мен жена ми шест пъти ме оставя, но аз шест пъти я връщах. Това се казва истински брак.

Нов смях заглуши Бабович. А на мен ми вдъхна сили.

— Работата е ясна — провикнах се — и юридически, и фактически.