Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Vruci vetar, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от сръбски
- Сийка Рачева, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Синиша Павич
Заглавие: Горещ вятър
Преводач: Сийка Рачева
Година на превод: 1985
Език, от който е преведено: сърбохърватски
Издание: първо
Издател: Издателство на Отечествения фронт
Град на издателя: София
Година на издаване: 1985
Тип: роман
Печатница: ДП „Д. Благоев“
Излязла от печат: август 1985
Редактор: Светлозар Игов
Художествен редактор: Мария Табакова
Технически редактор: Румяна Браянова
Художник: Пенчо Мутафчиев
Коректор: Ани Георгиева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8963
История
- — Добавяне
На следващия месец отново бях в дневния ред на събранието. Точка шеста: Разглеждане на списъка за раздаване на жилища.
— Вече обсъждахме този списък — обади се един от кандидатите. — Какво има сега пък?
Салонът за събрания беше пълен. Седях на предпоследния ред в напрежение, каквото отдавна не бях изпитвал. Както някога преди мач.
— Има възражения срещу списъка — обясни председателят на събранието. — От другаря Шурдилович.
Тиха глъчка премина през салона.
— От къде на къде Шурдилович? — дочух друг глас. — Той не е и в списъка даже.
— Затова е направил възражение — обясни председателят. — Смята, че е пропуснат неоснователно.
Глъчката се засили. Поискаха да стана. Да ме видят.
— Другарят Шурдилович тук ли е?
Станах. Всички обърнаха глави към мен.
— Ако обичате — каза председателят, — да обясните вашето искане.
Мълчах, докато глъчката съвсем не затихна.
— Не зная — казах — откъде да започна?
— Почни от излежаването на работното място.
Пак глъчка, подмятания от всички страни.
— Че това е другарят — обади се някой, — който се изляга на бюрото, докато хората чакат.
— Постоянно подава молби, че ще напусне и после ги оттегля.
— С търговския искаше физически да си разчисти сметките.
— На началника на кадровия отдел каза, че е въшка.
— За собственото си предприятие приказва, че било лудница.
— И иска жилище.
Председателят на събранието прекъсна глъчката.
— Недейте — каза, а виждам, неудобно му е, — недейте да изнасяте непроверени неща.
— Всичко е вярно — провикнах се аз.
Млъкнаха.
— Вярно е всичко това, другарю председател — продължих, като гледах над главата му. — Но никой никога не се е запитал: защо Шурдилович е такъв?
— Какъв? — чу се отдалечен глас.
— Нервен — казах твърдо. — Сприхав, откачен. Какво го мъчи — продължих остро, — та се кара с хората и си съсипва нервите. Дошла ли е комисията да види къде живее Шурда и откъде ще го изпратят в лудницата?
— Вие не сте подали молба — прекъсна ме председателят.
— Чаках да видя дали сами ще се сетите.
— Много чакаш — подвикна мустакатият Бабович от първата редица. — Три години и нервите са ти съсипани.
Той винаги сядаше на първия ред.
— Моите три ми тежат повече, отколкото твоите шест. Аз искам само да ми определят точките. Според правилника. Да се определят точките за моите мъки, а отрицателното у мен нека приспаднат и накрая ще видим какво е.
— Така е, другарю!
Това беше гласът на Контраш. Миле Контраш искаше думата. Очаквах, че ще я поиска, но със страх. Не знаех на кого ще удари контра: на мен или на тях.
— Имаме правилник — каза, като стана и повдигна високо пръст. — Не ни трябват нито бащи, нито дядовци. На всеки може и трябва да се определят точките. И положителните, и отрицателните страни.
— Не зная само — обади се моят началник — кои са положителните му страни.
— Другарят Шурдилович има и добри качества — продължи Контраш и погледна в някакви свои бележки. — Той работи на едно много неблагодарно място. И ако е полегнал малко, значи, че му е призляло. По-лоши са тези, които спят седнали в креслата си — повиши изведнъж глас. — И тук сега спят! Затова викам.
Накара целия салон да затихне.
— Ние не трябва да позволяваме някой да спи, докато се решава съдбата на другия. Трябва да знаем как живеят нашите другари. Затова поставям искане комисията да посети другаря Шурдилович и да види как и къде живее. Това е.
Друго не исках. Добавих само:
— Така, както аз живея, и в пъкъла го няма.