Синиша Павич
Горещ вятър (14)

Стана и накуцвайки започна да се разхожда из малката си къщичка. Зидар, родом от Църна Трава, майстор и половина, след като вгради тухлите си в трийсетина великолепни белградски сгради, падна от скелето, счупи си хълбока и се пенсионира. В тази къщурка, която едва бе скърпил за себе си. Както всеки кърпач и скромен човек пестеше най-много, като лишаваше себе си, в своя обсег. Скъси, намали и стесни навсякъде по десетина сантиметра, за да добави от основите към стената, от стената към покрива и да скърпи къщурката. Без да е необходимо, по същия кърпачески нагон, стесни и снижи вратата, намали прозорците, та заприличаха на бойници. И оскъдната светлина, която трябваше да влезе през тях, спираха саксиите, които баба редеше на первазите. Понеже на другите беше строил светли стъклени палати, прозрачни апартаменти, в които паркетът блестеше като мокър, баните им облицоваше с розова и черна италианска керамика, на себе си направи непромокаема къща, без баня, за да мине през вратата, трябваше да се навежда, а сега се разхождаше из стаята и внимаваше да не се блъсне в страничната греда или в абажура, ядосан, че това пространство, което едва бе подсигурил за себе си, още ще се смали. Свикнал да лишава себе си от лукс, а втълпил си, че лукс е всичко, което не е голата необходимост, беше се затворил в помещение, достатъчно за спане и за решаване на кръстословици.

— Не мога да ги разбера — каза, обръщайки се към баба, а аз използувах момента да почна да разопаковам куфара. — Пакети при Годжевац разнасях, когато бях на десет години. Петнайсет килограма железария на гърба. И не избягах. Оплаквал ли съм се? Стражарите при стачката ми засегнаха бъбрека — каза, обърна се и започна да издърпва ризата, за да покаже болния бъбрек, макар че никой не го гледаше, защото баба събираше в тенджерата останалия неизяден качамак, да го прибере и да го изяде утре, а аз бях зает с подреждането на моите неща. — Гестапо го довърши по време на войната — продължи той, като се разхождаше наоколо с вдигната риза. — Бомба уби жена ми. Повече не се ожених, защото при разтоварването на строителни материали една греда падна на крака ми и го премаза на две места. Лекарите отново го чупиха, защото беше зараснал накриво. Тресе ме малария. Едва оживях, паднах от скелето, счупих си хълбока и се пенсионирах. Но никога никому не съм се оплаквал! Оплаквал ли съм се някому? — обърна се към баба. — Моята работа лека ли беше? — попита мен.

Аз вече бях изпразнил куфара.

— Някакъв нов сорт ли е това? — попита, докато гледаше моите неща, наредени на леглото му. — Някакво ново поколение, гнило, слабовато и разглезено? Или поколението си е добро, ама на теб ти липсва нещо?

— Знаеш ли, вуйко — казах, като затворих празния куфар, — каква е разликата между теб и мен?

— Да чуя — поомекна той.

— На теб други са ти определяли какво ще работиш в живота. А аз сам ще си избера.

Фирга остана с отворена уста.