Синиша Павич
Горещ вятър (36)

До обяд се рових в стари преписки и забравих този разговор. Но следобеда на събранието на трудовия колектив, докато разискваха за жилището на някакъв си мустакат работник Бабович, имах доста време. Спомних си думите, които си бяхме разменили. В тях имаше нещо заканително, предвестие за експлозия. Разискванията за жилището се проточиха, мустакатият Бабович, доколкото можах да разбера, слезе на списъка на нуждаещите се от четвърто на шесто място, а миналата година бил на трето. До седем часа шест пъти взема думата и разискванията бяха отложени за следващото събрание, на което реших да не отивам. Прибрах се у дома в седем и половина изморен и гладен и заварих гробна тишина. И някакво неопределено ядене, изстинало, подгрявано и загоряло.

— Какво е това? — попитах, докато миришех лъжицата.

— Вече не се знае какво е — отвърна Фирга и пусна телевизора.

— А преди какво е било? — попитах. — Преди да изгори.

— Каквото и да е — обади се Весна, — аз доста се намъчих да го направя.

Стоеше пред огледалото облечена за излизане, докарваше се, оправяше си грима, косата.

— Гледаше в някакъв учебник — уведоми ме баба.

Брадата и долната й устна издадени напред, всички настръхнали, като че някой изведнъж е прекъснал кавгата им и ги е принудил да млъкнат, та чакат повод да я продължат още по-разгорещено.

— Изпържи ми бъркани яйца на бърза ръка.

— Аз — отвърна тя, като взе чантата си — бързам за лекции.

— Ако си жена на място — пламнах и блъснах чинията, — нямаше да излизаш, щом аз се прибера, а щеше да забъркаш нещо, което може да се яде.

— Ако си съпруг — отвърна ми светкавично тя, — нямаше да крещиш, а щеше да ме заведеш на вечеря.

— Ако вие двамата бяхте хора — намеси се веднага баба с увисналата брада, — щяхте да ме оставите да чуя нещо от телевизора.

— Ако ти беше истинска баба — казах й ядосано, — нямаше да се оженя. Щеше да гледаш малко и мен вместо тези певци в усмирителни ризи.

— Ако ти си истински внук — намеси се и Фирга, — щеше ти да се грижиш за нея, а не тя на 80 години да се грижи за теб.

— Вие — надвеси се Весна над него, над главата му, — ако сте истински вуйчо, няма да му позволявате да ме обижда във ваше присъствие… а на теб… — (обърна към мен усмихнатото си лице) всъщност ти трябва баба, а не млада жена, която доведе с измама и я затвори между четири стени.

— Стената има и врата, госпожо.

— О, даже и да няма, господине, през прозореца ще изскоча и пак ще си отида.

— През коя ли дупка да изляза аз? Кучешка работа работя, не съм я сънувал дори.

— Работех и аз — каза Весна.

— Един месец — добави Фирга.

— И аз повече няма да работя — уведомих го. — Ще работя още толкова дни, колкото съм работил, а за оня месец там ще видим.

— Мирише ми на развод — обади се баба.

— Точно така, госпожо — провикна се Весна.

— Щом е точно така — казах, — да взема веднага доказателства.

Загребах с лъжицата от загорялото ядене.

— Да го сложа в буркан. Всеки съдия веднага ще ми даде развод, щом го опита.

— Не ти трябват доказателства — сложи ръце на кръста Весна с разгневен израз на лицето. — Аз ще подам молба.

И пак тряскане на врати.

— Все пак аз най-много си изпатих тук — каза Весна, преди да излезе.