Джо Хил
Пожарникаря (94)

15

Джон се намръщи, стискаше дясната си китка в лявата си ръка.

— Как е болката? — попита го Харпър.

— Не ми е толкова трудно да говоря за това, колкото смятах. Чувствам се добре, като си спомням за нея, въпреки лошите неща накрая. Понякога си мисля, ме прекарах последните девет месеца в палене на огньове, защото чувството да изгаряш, е прекрасно. Имам предвид, щом Сара изгоря, тогава и останалият свят може да изгори. Палежите са също толкова добри, колкото прозак. — Пожарникаря млъкна за момент, замислен. — Мамка му. Не ме пита за психологическата болка, нали?

— Не, питах те за китката.

— О, Ух. Доста ме боли всъщност. Нормално ли е?

— След като си извади костите на китката за втори път? Да. — Джон преплете пръстите на здравата си ръка с нейните. Погледна печката, капакът й беше отворен и вътре подскачаше един жълт пламък.

— Малко се мразя, че това ме кара да се чувствам добре — каза той. — Просто се държим за ръце. Дори не сме голи.

— Не трябваше да те целувам отвън.

— Бяхме пияни. Забавлявахме се.

— Все още я обичам, Харпър.

— Няма проблем, Джон. Нищо не е станало.

— Не е така. За мен е станало.

— Добре. И за мен случилото се между нас означава нещо. Но няма да правим нищо, за което по-късно ще съжаляваш. Никой не те е прегръщал, откакто е умряла, а хората имат нужда от това. Имат нужда от близост.

Едно дърво изсвири и изпука.

— Тя не е мъртва. Не е и жива, но не е мъртва. Тя е… заседнала.

— Знам.

Пожарникаря обърна глава, за да я погледне, измъченото му лице беше обезпокоено и изненадано.

— Знам от известно време — призна му Харпър. — Веднъж я видях. В огъня. Знам, че има нещо там, нещо в печката, което пазиш живо. Каквото и да е то обаче, не може да е човек. Не може да е съзнателно. Пламъкът няма съзнание.

— Спората има. Благодарение на това Фениксът изглежда жив. Той е жив, защото е част от мен. Като ръка. Тялото на Сара изгоря, но момичето в огъня остана. Докато поддържам пламъците живи, една част от нея ще продължи да съществува.

— Трябва да поспиш.

— Не мисля, че ще мога. Не и с тази пулсираща китка. Искам да ти разкажа всичко, но ти трябва да ме чуеш. Преди да продължиш напред по пътя, по който си тръгнала, и да се убиеш като нея.