Джо Хил
Пожарникаря (18)

1

Али слезе първа от дървото, хвана се за клона и скочи на земята. Харпър имаше намерение да слезе по импровизираната стълба, забита за ствола, но след като се плъзна по клона, на който стоеше, падна.

Пожарникаря беше там, за да предотврати падането й. Той не я хвана, просто се случи да бъде под нея, когато се стовари отгоре му. Тя го събори и двамата се приземиха в пръстта. Задната част на главата й премаза носа му. Дясната й пета отскочи от земята. Остра болка разтърси глезена й.

Двамата изстенаха в обятията си като любовници.

— Мамка му — каза Харпър. — Мамка му мамка му мамка му.

— Това ли е най-доброто, на което си способна? — попита Пожарникаря, който се държеше за носа и се опитваше да възпре сълзите си. — Просто безброй пъти „мамка му мамка му мамка му“, отново и отново? Не можеш ли малко да разшириш кръгозора си? „Гаден мръсен педераст. Тате чука мама на кухненската маса“. Подобни неща. Американците псуват без никакво въображение.

Харпър се изправи в седнало положение, раменете й подскачаха в ритъма на хлиповете й. Краката й трепереха, глезенът й беше счупен, а Джейкъб едва не я беше убил, искаше да я убие, хората стреляха с оръжия и избухваха в пламъци, а тя беше паднала от дърво, а бебето, бебето, не можеше да се спре. Пожарникаря също се изправи в седнало положение до нея, прегърна я с една ръка и тя отпусна глава на хлъзгавото му рамо.

— Спокойно, спокойно — успокои я той.

Стояха така известно време, докато Харпър се наплаче хубаво.

Когато хлиповете й спаднаха до хълцане, Пожарникаря предложи:

— Хайде да те вдигнем. Трябва да вървим. Не знаем какво може да измисли умопомраченият ти бивш съпруг. Няма да се учудя, ако се обади на карантинния патрул.

— Той не ми е бивш. Не сме разведени.

— Вече сте. Чрез дадената ми сила.

— Каква дадена сила?

— Сещаш ли се, че капитаните на кораби могат да бракосъчетават? Малко известен факт е, че пожарникарите могат да развеждат. Хайде, сега ще те изправим.

Пожарникаря обгърна талията й с лявата си ръка и я изправи на крака. Дланта му все още беше топла като току-що изваден от фурната хляб.

— Ти си запали ръката — констатира тя. — Как го направи?

В интерес на истината, вече знаеше отговора. Мъжът имаше драконова люспа, също като нея. Ръката му все още не беше прибрана в ръкавицата и тя можеше да види черно-златистите нишки, които очертаваха линиите на дланта и се виеха около китката му. От по-дебелите се издигаха тънки струйки дим.

Харпър беше виждала поне стотина души с драконова люспа да се възпламеняват — да се възпламеняват и да започват да пищят, целите се покриваха в син огън, все едно някой рисуваше с керосин върху тях, косите им пламваха за секунда. Това не беше нещо, което хората искаха или можеха да си причинят сами, и когато се случеше, не можеха да го контролират и винаги приключваше със смърт.

Пожарникаря обаче умишлено се беше подпалил. И то само част от себе си, само ръката. След това спокойно се беше изгасил. През същото това време някак си не се беше наранил.

— Веднъж си мислех да започна да водя часове — обясни Пожарникаря. — Но не можах да измисля как да си кръстя предмета. Пиромания за напреднали? Спонтанно самозапалване за идиоти? Палежи 101? Освен това е трудно да накараш хората да се запишат на курс, при който провалянето на изпита би означавало да изгориш жив.

— Не го слушай намеси се Али. — Той няма да те научи. Няма да научи никого. Лъжец, лъжец, а се правиш на мъжец.

— Не, не и тази вечер, Али. Нося любимите си дрехи и няма да ги изгоря само защото искаш да изнеса шоу.

— Вие сте ме шпионирали — каза Харпър.

Пожарникаря вдигна поглед към клоните на дъба, на които тя стоеше допреди малко.

— Има чудесен изглед към спалнята ти от там. Не е ли странно как хората, които имат да крият нещо, дърпат всички завеси в предната част на къщата, но никога не се сещат да дръпнат тези в задната част.

— Доста време се разхождаше по бельо и четеше „Какво да очакваме, когато сме бременни“ — каза Али. — Не се тревожи. Той не е надничал през прозорците ти, когато си се обличала. Може би аз съм го правила веднъж-дваж, но не и той. Туй мъж е ’стински англи’ски ’жент’лмен, точно туй е той. — Фалшивият английски акцент на момичето не беше по-лош от този на Дик Ван Дайк в „Мери Попинз“. Ако Харпър беше шестнайсетгодишно момче, щеше да лудне по нея. Отдалеч се виждаше, че Али е истинска фога.

— Защо? — попита жената. Защо сте ме шпионирали?

— Али — каза Пожарникаря, все едно не беше чул въпроса на Харпър. — Върви в лагера преди нас. Доведи дядо си и Бен Патчет. О, намери и Рене. Кажи й, че любимата й сестра е с нас. Ще се зарадва много.

В следващия момент момичето вече беше изчезнало, то прелиташе покрай листата по начина, по който сянката на Питър Пан се щураше в стаята на Уенди. Главата на Харпър беше претъпкана с детски книжки и постоянно възлагаше роли от тях на хората около себе си.

Когато хлапето изчезна. Пожарникаря каза:

— Радвам се, че останахме насаме за малко, сестра Грейсън. Бих дал живота си за Али Стори, имам й пълно доверие, но някои неща не бих споменал пред нея. Знаеш ли летния лагер в края на Литъл Харбър Роуд?

— Кемп Уиндъм — отвърна Харпър. — Разбира се.

Мъртвите листа хрущяха под краката им и ароматът им подслаждаше въздуха с есенен парфюм.

— Насочили сме се натам. Имам приятел на това място. Том Стори, дядото на Али. Наричат го Отец Стори. Някога Том е бил програмен директор на лагера. Сега използва комплекса като убежище за хора с драконова люспа. Повече от сто души се крият там, създали са едно малко, сплотено общество. Осигуряват три хранения на ден — поне засега. Не знам колко дълго ще продължи това. Няма електричество, но разполагат с работещи душове, ако нямаш проблем да се къпеш с ледена вода. Имат училище и един вид младежка полиция, която наричат Бдителните, те се оглеждат за карантинните патрули и крематорните отряди. Съставена е предимно от тийнейджъри — тази бдителна полиция. От Али и приятелите й. По този начин имат нещо за правене. Превърнали са всичко това в религия. В известен смисъл не е като никоя друга стара религия. Все пак фундаменталистите са си същите, където и да отидеш. Това е едно от нещата, за които исках да те предупредя, докато Али бяга пред нас. Тя е по-отдадена от повечето и това говори много.

Чу се грохот, плъзгане и трясък, който разклати земята и накара сърцето на Харпър да подскочи. Тя се загледа назад в гората, в посоката, от която дойде всичко това. Не можеше да си представи какво беше причинило подобен силен, разтърсващ шум.

Пожарникаря хвърли бърз, преценителен поглед през рамо, хвана я за ръката и я подкани да продължат напред малко по-бързичко. Мъжът продължи да говори, все едно въобще не ги бяха прекъсвали.

— Трябва да знаеш, че повечето от хората в лагера са между твоята възраст и тази на Али. Има няколко старци, но по-голямата част все още трябва да посещават училище. Много от тях са изгубили членове на семейството си, видели са как хората, които обичат, изгарят като факли пред тях. Бяха в шок, когато дойдоха в лагера, бегълци, умопомрачени от мъка, готови всеки един момент да избухнат в пламъци. Тогава Отец Стори и дъщеря му Каръл — лелята на Али ги научиха, че не е необходимо да умират. Предложиха им надежда, когато нямаха такава, и ги увериха, че могат да намерят избавление.

Харпър забави крачка, отчасти, за да даде кратка почивка на счупения си глезен, отчасти, за да попие новата информация.

— Какво имаш предвид с това, че учат хората как да не умрат? Никой не може да научи някого с драконова люспа как да не умре. Не е възможно. Ако имаше лечение, някакво хапче…

— Не е необходимо да пиеш нищо — обясни Пожарникаря. — Не е необходимо дори да вярваш. Запомни това, сестра Грейсън.

— Ако съществуваше нещо, което може да накара драконовата люспа да спре да убива хората, правителството щеше да научи досега. Ако имаше нещо, което работи, което наистина да работи, нещо, което може да удължи животите на милиони болни хора…

— … които са със смъртоносна и заразна спора по кожите си? Сестра Грейсън, никой не желае удължаването на животите ни. Даже напротив. Искат да ги съкратят това ще е най-добре за общото благо. Поне така смята здравото население. Едно нещо знаем със сигурност за хората с драконова люспа: не избухват в пламъци, ако ги гръмнеш в главата. Не е необходимо да се тревожиш, че труп ще зарази теб или децата ти… или че ще започне пожар, който може да опустоши цял квартал. — Харпър имаше намерение да се възпротиви, но мъжът я стисна за рамото. — По-късно ще имаш достатъчно време да спориш по темата. Макар че трябва да те предупредя, че и преди се е спорело, най-вече от бедния Харолд Крос. Мисля, че неговият случай е достатъчно ярък пример.

— Харолд Крос?

Пожарникаря поклати глава.

— Да не говорим повече за това. Просто искам да разбереш, че Том и Каръл дадоха нещо повече от храна и убежище на тези хора, нещо повече от начин да потиснат болестта си. Те им дадоха вяра… в самите тях, в бъдещето и в силата, която споделят като общество. Обществото не е толкова лошо нещо, ако си част от него, но няколкостотин скорци ще направят на пух и прах някоя злощастна лястовица, ако се изпречи на пътя им. Мисля, че Кемп Уиндъм може да бъде много неприятно място за неверниците. Том е достатъчно толерантен. Той е всеотдаен, съвременен, внимателен религиозен човек, истински професор по морал. Но дъщеря му, лелята на Али: самата тя е почти хлапе и повечето деца са създали нещо като култ около нея. В крайна сметка тя пее песните. Не би искала да я ядосваш. Достатъчно мила е тази Каръл. Не е лош човек. Но ако не те обича, то значи, се страхува от теб, а когато се страхува, е много опасна. Не ми се иска дори да си помисля какво може да се случи, ако някога се почувства наистина заплашена.

— Нямам намерение да заплашвам никого — отвърна Харпър.

Пожарникаря се усмихна.

— Вярвам ти. Не ми приличаш на жена, която създава неприятности, а на такава, която търси мир. Няма да забравя първия път, в който пътищата ни се пресякоха, сестра Грейсън. Ти му спаси живота, да знаеш. На Ник. Също така спаси и моята глава. Помня, че щяха да ме изхвърлят, ако не се беше намесила. Длъжник съм ти.

— Вече не — отвърна Харпър.

В мрака пред тях зашумоляха клони, които бяха отместени настрани. Появи се скромна групичка, водена от Али. Момичето дишаше тежко, а фините черти на лицето й бяха почервенели.

— Какво се случи, Джон? — попита един мъж, който стоеше точно зад нея. Гласът му беше нисък и мелодичен и още преди да види лицето му, Харпър хареса Том Стори. В началото успя да забележи само очилата в златни рамки, които проблясваха в мрака. — Кого си ни довел?

— Помощник — отвърна Пожарникаря, чието име вече беше научила: Джон. — Медицинска сестра, госпожица Грейсън. Ще й покажете ли пътя? Не съм доктор, но мисля, че си е счупила глезена. Ако нямате нищо против да я заведете до лазарета, искам да се върна и да прибера нещата й, докато все още има време. Предполагам, че съвсем скоро полицията и някой карантинен патрул ще бъдат в дома й.

— Господи, мога ли да помогна? — попита един от другите членове на посрещаните. Той пристъпи напред, намести се между Пожарникаря и Харпър и обгърна с ръка талията й. Тя го прегърна през раменете. Този беше голям мъж, може би с четвърт век по-стар от самата нея, с увиснали плещи и сребриста коса, която беше започната да капе на върха. Приличаше й на остарялото любимо мече Падингтън. — Бен Патчет — представи се човекът. — Радвам се да се запознаем, госпожо.

С тях имаше една жена — ниска и отпусната, чиято сребриста коса беше сплетена на плитки. Тя се усмихваше колебливо, вероятно не беше сигурна дали Харпър я помнеше. Разбира се, нямаше никакъв шанс да забрави пациентката, която напусна болница „Портсмът“, сияеща като сигнална ракета, готова всеки момент да експлодира.

— Рене Жилмонтон — каза Харпър. — Смятах, че си избягала, за да умреш някъде другаде.

— Аз също така си мислех. Но Отец Стори имаше други идеи. — Рене я хвана под мишницата, за да я подкрепи от другата страна. — Ти се грижи толкова добре за мен по онова време, сестра Грейсън. За мен е истинско удоволствие, че ми се предоставя възможност да ти се реванширам поне малко.

— Как си счупи глезена? — попита Отец Стори и вдигна брадичката си, слабата светлина се отрази в стъклата на очилата му и за първи път Харпър успя да огледа чертите на дългото му, мършаво, изразително лице със сребриста брада и веднага си помисли: Дъмбълдор. Честно казано, брадата му не приличаше много на тази на магьосника, а по-скоро на Хемингуей, но очите зад лещите бяха в бляскав оттенък на синьото, който предполагаше, че такъв човек може да реди руни и да говори с дървета.

Не й беше лесно да отговори, не знаеше как да говори за Джейкъб и какво точно се беше опитал да й стори той.

Пожарникаря я погледна и веднага осъзна, че въпросът я затруднява, затова реши да отговори вместо нея:

— Съпругът й я погна с револвер. Прогоних го. Това е всичко. Нямаме време, Том.

— Не е ли винаги така? — отвърна с въпрос Отец Стори.

Пожарникаря тръгна да се обръща… но бързо си промени решението и сложи нещо в ръката на Харпър.

— О, изтърва това, сестра. Пази я. Ако някога отново ти потрябвам, просто я надуй.

Това беше свирката й. Беше паднала, докато бягаше от Джейкъб, и я беше забравила, но сега беше абсурдно благодарна, че й я върнаха.

— Той не дава на всички своята слайд свирка на любовта — каза Али. — Ти си в играта.

— Не бъди вулгарна, Али — предупреди я Пожарникаря. — Какво би казала майка ти?

— Нещо още по-вулгарно — отвърна момичето. — Хайде, да вървим да приберем нещата на сестрата.

Али сложи отново маската на Капитан Америка на лицето си и хукна през дърветата. Пожарникаря изруга под носа си и я последва, използвайки големия кози крак, за да си разчиства пътя.

— Али! — провикна се Отец Стори. — Али, моля те! Върни се!

Момичето отдавна беше изчезнало.

— Това дете няма право да се бърка в работата на Джон — каза Бен Патчет.

— Пробвай се да я спреш — намеси се Рене.

— Пожарникаря, Джон, той се самозапали — започна Харпър. — Цялата му ръка лумна в пламъци. Как го направи?

— Огънят е единственият приятел на дявола — отвърна Бен Патчет и се засмя. — Не е ли така, Отче?

— Нямам представа дали той е дявол — отвърна Отец Стори, — но дори да е, той е нашият дявол. Въпреки това… предпочитам Али да не беше тръгнала с него. Да не иска да се погуби като майка си? Понякога ми се струва, че предизвиква съдбата да стори точно това.

— О, Отче — каза Рене. — Ти си отгледал две тийнейджърки. Ако някой разбира Али, бих казала, че това си точно ти. — Жената погледна към гората, към посоката, в която момичето беше изчезнало. — Естествено, че предизвиква съдбата да се пробва.