Джо Хил
Пожарникаря (27)

10
Декември

Сестрите Гейл и Джилиън Нейбърс се караха.

Те използваха едно и също шишенце с червен лак за нокти, което беше изчезнало, и всяка от тях обвиняваше другата, че го е изгубила или че го е скрила. Момичетата бяха близначки и по природа се отнасяха грубо една с друга. Джилиън вече беше пострадала с извито зърно на гърдата, а когато Харпър ги раздели, Гейл притискаше един мръсен чорап към кървавия си нос. Джилиън си беше навряла пръста поне два сантиметра и половина в едната й ноздра.

Харпър обиколи спалното помещение и разпита наоколо. Хубаво беше да се занимава с чуждите проблеми. Със сигурност беше по-хубаво от това, да се тревожи, когато лампите изгаснеха, а тя лежеше в леглото си и се опитваше да не заспи, защото мисълта какво може да й се случи, ако го стореше, я ужасяваше.

Помисли си, че Али би знаела кой ако въобще имаше такъв би могъл да си присвои лака за нокти (този нюанс се наричаше „Възпламеняване“, но близначките Нейбърс не бяха осъзнали иронията). Али и една от приятелките й играеха на руми^[1] върху купчина с куфари. Харпър се приближи и застана зад другото момиче, Джейми Клоуз, и изчака да бъде забелязана.

— Радвам се, че не спя до нея — казваше тя на Али.

Джейми беше една от по-големите Бдителни, скоро щеше да навърши двайсет години. Очите й бяха близко разположени едно до друго и имаше обърнат нос, което й придаваше нещастен, и просташки вид.

— До кого? — попита Али разсеяно, беше се съсредоточила върху картите си.

— Сещаш се: сестра Слънчице — продължи Джейми. — Миналата нощ се събуди, кашляйки дим. Чу ли я? Иде ми да й кажа да изгори вече, за да можем да се наспим. Иде ми…

Али стъпи на крака на Джейми, при това доста силно. Едно дете би си въобразило, че е било случайно; едно много малко и много наивно дете. Джейми застина и млъкна.

След малко погледът на Али се понесе нагоре и момичето се престори, че вижда Харпър едва сега.

— Хей! Какво става, сестра Уилоус?

— Близначките Нейбърс са изгубили шишенце с лак за нокти. Просто разпитвам наоколо дали някоя от вас не го е виждала.

Джейми Клоуз стоеше неподвижно върху обърнатата си кофа. Тениската й беше вдигната, за да можеше да се вижда татуировката на кръста й: флагът на Конфедерацията над думата „бунтовник“. Момичето нямаше куража да погледне към Харпър.

— Съжалявам, г’спожа. Не прая нищо друго с ноктите си, освен да ги гриза.

Али я погледна така, все едно искаше да й каже нещо — очите й бяха извинителни и разтревожени — но просто отвори уста, затвори я и поклати глава.

Харпър се усмихна с усилие, благодари им и ги остави. Драконовата й люспа пулсираше с неприятна топлина по начин, който я караше да си представя човек, който диша през нагорещени въглени.