Джо Хил
Пожарникаря (134)

21

Али беше тази, която измисли как да направят травуа^[1], като увият одеяла през сегмент от пожарната стълба. Привързаха го с въжета през пищялите, хълбока и челото. Това бяха единствените места, на които нямаше да пресекат счупена кост.

Дотогава Пожарникаря беше изпаднал в безсъзнание, беше неспокоен, пръхтеше и се опитваше да поклати глава. Изглеждаше много стар, помисли си Харпър, бузите и слепоочията му бяха хлътнали, а челото му беше сбръчкано. Също така имаше глупаво и объркано изражение, от което я заболяваше сърцето.

Рене изчезна за миг, но когато се върна, носеше пътна карта на Нова Англия, която беше намерила в жабката на камиона на Джейкъб. Харп стоя известно време с нея на коленете си и накрая им каза, че имат триста километра до Мъчайъс.

— Ако изминаваме по трийсет километра на ден — каза тя, — ще можем да бъдем там за десетина дни.

Зачака някой да я попита дали не се шегува.

Вместо да стори това, Али се наведе, хвана краищата на импровизираната травуа и се изправи. Главата на Джон се издигна до нивото на кръста й. Лицето на момичето представляваше сурова, стоическа маска.

— По-добре да тръгваме в такъв случай — каза то. — Ако потеглим сега, можем да изминем десет-петнайсет километра, преди да мръкне. Не виждам защо да губим деня. А вие?

Огледа ги, сякаш очакваше някой да възрази. Никой не го стори.

— Десет дена на крака — замисли се Рене и погледна големия корем на Харпър. — Кога е терминът?

Харп я дари с лека усмивка.

— Има много време.

Всъщност беше изгубила точната бройка, но определено не й оставаха повече от две седмици.

Рене взе чантата с хранителни продукти от разбитата пожарна, а Харпър — „Портативната майка“ от пътя. Тъкмо се качваха по нагорнището към I-95, когато забеляза, че Ник носи пожарна брадва. Практично дете.

Там, където пътят не беше разбит, беше покрит с пепел. Нямаше нищо за гледане до самия хоризонт, освен хълмовете в цвят на сгурия и овъглените върхове на боровете.

— Няколко часа преди здрачаване стигнаха до място, където магистралата се беше срутила и под нея течеше река. От пепелта водата се беше превърнала в киша с цвят на магнезий. Едно мъркюри от ’79 беше затънало до фаровете, приличаше на огромен крокодил робот, който патрулира в този токсичен канал.

Али остави носилката в края на пътя.

— Ще тръгна нагоре по течението, за да видя дали можем да прекосим някъде.

— Не ми харесва идеята да се скиташ сама — каза Харпър. — Не знаем кой може да се навърта наоколо. Не мога да изгубя още някого, когото обичам, Али.

Момичето остана като втрещено при тези думи. Беше едновременно шокирано, доволно и засрамено, черти, които я караха да изглежда доста по-малка, отколкото беше в действителност: на дванайсет, а не на седемнайсет.

— Ще се върна — каза Али. — Обещавам. Освен това… — изтръгна брадвата от ръцете на Ник — … майка ми не е единствената, която знае как да хвърля една от тези.

Момичето слезе по стръмния склон, като размахваше импровизираното си оръжие, за да разчиства пътя си от високата до раменете трева.

Върна се точно когато се беше здрачило, а небето беше станало жълто. Харпър я попита дали е намерила нещо, но Али само поклати глава, без да изрече и дума.

Лагеруваха край бреговете на реката, под срутилия се мост. През нощта Пожарникаря започна да бълнува.

— Чим чимъни, чим чимъни, чим чим, чуваш ли, намери ми малко вода, че вътрешността ми изгоря! Чим чимъни, чим чимъни, чим чим, ела! Ако се подпаля, ще се изпикаеш ли на моята глава?

— Шшш — каза му Харпър, беше го прегърнала с една ръка през кръста и се притискаше към него, за да го топли. Денят беше мрачен и горещ, но след като мръкна, стана толкова студено, че съвсем спокойно можеха да бъдат на някой планински връх. Лицето на мъжа беше покрито с ледена пот, но той продължаваше да дърпа яката на ризата си, сякаш се намираше във фурна. Шшш. Опитай се да поспиш.

Клепачите му потръпнаха и Джон я погледна с дивашки, отнесен поглед.

— Джейкъб още ли ни преследва?

— Не. Него вече го няма.

— Стори ми се, че чух камиона му. Стори ми се, че го чух да приближава.

— Не, любов моя.

Джон я потупа по ръката и кимна успокоен, след което отново заспа за известно време.