Джо Хил
Пожарникаря (142)

29

Вероятно бяха на около осемдесет километра от Мъчайъс, когато намериха патерицата.

Бяха минали два дни, откакто Джон се събуди и поиска чаша с мляко. Али продължи да тегли носилката нямаше друга разумна опция — а той беше преоткрил гласа си, с който беше започнал да се оплаква, че друсало и тресяло. Мрънкаше за сърбежите, които не можел да достигне, за натъртения гръб и слънцето в очите му.

— Повече ми харесваше, като умираше — каза Али. — Не се жалваше толкова много.

— Гледай напред, Али. Мисля, че пропусна една дупка ей там. Сигурен съм, че не искаш да си прекъснеш плана да минеш през всичките на пътя.

Момичето забави ход, изправи се и се изпъна.

— Искаш да си починеш от мен ли? Внимавай какво си пожелаваш, умнико. Може да ти се сбъдне. Това не е ли онова, което си мисля?

Тя беше подпряна на ствола на огромен стар дъб и вързана с червена лента, за да им привлече вниманието: патерица от неръждаема стомана с подмишница от жълта пяна. Нямаше нито бележка, нито обяснение. Зад ограда от колове имаше бяла къща, но прозорците й бяха тъмни. Ако ги наблюдаваха — Харпър беше сигурна, че го правят — не можеше да прецени от къде.

Ник откачи въжетата, които придържаха Джон към травуато, и му помогна да се изправи. Али го придържаше, докато наместваше патерицата под мишницата си. Изпробваше я и куцукаше в малки кръгове. Харпър забеляза, че Рене се беше разплакала.

— Толкова много доброта — каза тя. — Толкова много хора ни помагат. Не знаят абсолютно нищо за нас, освен че сме в нужда.

Някога четох една книга на Кормак Маккарти за края на света^[1]. Хората преследваха кучета, преследваха се и едни други и печаха бебета. Отвратително. Но ние се нуждаем от доброта също толкова, колкото се нуждаем и от храна. Тя задоволява нещо в нас, без което не можем.

— Или може би просто искат да побързаме — намеси се Али. — Колкото по-скоро продължим напред, толкова по-безопасно ще е за тях.

— Трудно е да приема, че зад храната, която оставят за нас, се крият подобни намерения. Супата, каните с мляко. Не, не мога да се съглася, че зад всичките добрини се крие нещо подобно.

— Хензел и Гретел също са мислели като теб — каза Пожарникаря. — Ще куцукаме ли напред? Мисля да си поразтъпча здравия крак.