Джо Хил
Пожарникаря (8)

6

В нощта на пожара в болницата Джейкъб поведе Харпър през къщата, а тя се прозяваше ли, прозяваше, като дете, което не си е легнало, когато е настъпил часът му за сън. Тя се чувстваше леко упоена, беше будна, но замаяна, толкова замаяна, че така и не разбра какво предстои да се случи, въпреки че онова, което се случи, беше изключително предвидимо. Съпругът й я заведе в спалнята, държеше я за малката ръка. Нямаше проблем. Харпър беше изморена и спалнята й се струваше правилното място, на което да отиде. След това Джейкъб съблече зелените й болнични дрехи, а тя просто стоеше и му позволяваше да го стори. Носеше бледорозово бабешко бельо, което стигаше до пъпа й. Съпругът й свали и него. Тя се прозя широко и постави ръка на устата си, а Джейкъб се засмя, защото понечваше да я целуне. Тя също се засмя. Забавно беше да се прозява в лицето му по този начин.

В нощта на пожара в болницата съпругът й напълни дълбоката вана, която толкова много обичаше. Харпър не помнеше кога беше отишъл да го стори, защото имаше чувството, че не се беше отделял от нея, но когато я заведе там, ваната вече беше пълна. Лампите бяха изгасени, но имаше свещи. Радваше се за възможността да се изкъпе, защото миришеше на пушек, пот и болница, но предимно на пушек, също така имаше пепел по себе си и вероятно част от тази пепел се беше образувала от мъртъвци.

В нощта на пожара в болницата Джейкъб обливаше гърба й с вода. Търкаше врата и ушите й, събра косата й на върха на главата й и я потопи. Харпър излезе на повърхността, смеейки се. Съпругът й й каза да се изправи и тя го стори, стоеше неподвижно, докато той работеше със сапуна. Сапунисваше гърдите, кръста и врата й, след което я стисна за задника, каза й да се връща във ваната и тя му се подчини.

В нощта на пожара в болницата Джейкъб каза:

— Толкова е постно, когато хората казват обичам те. Правят го, когато хормоните им забушуват, но няма грам лоялност в изреченото. Никога не ми е харесвало да казвам тези думи. Но има нещо друго, което е важно: заедно сме, сега и до края. Ти си всичко, което ми е необходимо, за да бъда щастлив. Караш ме да се чувствам добре.

Съпругът й стисна гъбата и горещата вода покапа по врата й. Харпър затвори очи, но виждаше червената светлина от пламъка на свещта през клепачите си.

Мъжът продължи:

— Не знам колко време ни остава. Може да са петдесет години. Може да е само седмица. Но знам, че никой не може да ни отнеме дори секунда от времето ни заедно. Ще споделяме всичко и ще преживяваме всичко заедно. Ще те накарам да разбереш по начина, но който те докосвам, и по начина, по който те целувам… докато го изричаше, той я докосна и я целуна, — … че ти си най-хубавото нещо в живота ми. Аз съм егоист и желая всеки сантиметър от теб и всяка минута от живота ти. Вече няма мой живот. Вече няма твой живот. Само нашия живот и ще го живеем по нашия си начин. Искам торта за рожден ден всеки ден и теб гола в леглото всяка нощ. Когато настъпи времето, ще го направим по нашия начин. Ще си отворим онази бутилка вино, която купихме от Франция, ще слушаме любимата ни музика, ще се посмеем, ще изпием малко весели хапчета и ще си легнем. Ще умрем красиви, след като партито е свършило, вместо да бягаме и да крещим като онези жалки, отчаяни хора, които се натискат да влязат в болниците, за да умрат.

Сякаш отново си казваха брачните клетви, бяха също толкова прочувствени, сладки и отдадени. Всичко беше наред.

Само дето не беше, не напълно. Не беше правилно да наричаш хората в болниците жалки и отчаяни. Имаше нещо неморално в подиграването им. Рене Жилмонтон не беше жалка и отчаяна. Рене Жилмонтон събираше децата в отделението и им разказваше истории.

Джейкъб си беше такъв, казваше си всичко направо, можеше до безкрай да говори колко много иска да я докосва и да бъде с нея с цялата си дързост и атлетични умения, които беше постигнал от карането на едноколка и ходенето по въже. Той беше дребен, стегнат и мускулест, както и интелектуално мускулест, един вид умствен акробат. Понякога Харпър имаше чувството, че тази интелектуална акробатика е доста изморителна; в подобни моменти не смяташе, че са едно цяло, по-скоро имаше усещането, че тя е негова аудитория, някоя, която да аплодира поредния му скок през горящия обръч на екзистенциализма и задното му салто върху трамплина на несъответствията. Но след това си разтваряше краката за него, защото ръцете му знаеха как да правят нещата, от които имаше нужда. Въпреки това всичките му приказки просто показваха, че той я желае и тя го прави щастлив. Трябваше да го целуне отново и тя го стори, извъртя се във ваната и притисна гърдите си в студения порцелан, хвана го за тила, за да не може да й се измъкне, докато не опита една хубава голяма хапка от него. След това го пусна и се прозя отново, той се засмя, но всичко беше наред.

В нощта на пожара в болницата Харпър се надигна от водата, съпругът й й подаде чаша с червено вино и я уви в затоплена кърпа. Помогна й да излезе от ваната. Заведе я в спалнята, където имаше още запалени свещи. Той я подсуши, поведе я към леглото и тя се качи на него на четири крака, искаше от него да си свали дрехите и да я обладае, но той постави ръка на кръста й и я накара да легне по корем. Харесваше му да я кара да чака; в интерес на истината, и на нея й харесваше да я кара да чака, харесваше й той да поема командването. Джейкъб разполагаше със сметана с вкус на ягода и я намаза с нея. Беше гол до нея, тялото му беше мургаво и стегнато на слабата светлина, гърдите му бяха покрити с черна козина.

Преобърна я и проникна в нея, Харпър изхълца от удоволствие, защото беше толкова рязък и толкова възбуден. Едва бяха започнали, когато кондомът се изплъзна. Джейкъб спря да се движи за момент, намръщи се, но тя го сграбчи и го хвърли настрани, след което хвана мъжа си за задника и го притисна отново към себе си. Болничните й дрехи бяха на пода, воняха на пушек. Никога вече нямаше да ги облече. Стотици квадратни километри от страната на френското вино бяха обгърнати от пламъци, над два милиона души бяха изгорели в Калкута, а всичко, което Харпър искаше, беше да го усета в себе си. Искаше да види лицето му, когато свършеше. Помисли си, че е напълно възможно да са мъртви до края на годината, а той никога преди не беше правил любов с нея по този начин.

В нощта на пожара в болницата се любиха на светлината на свещите, а по-късно разбраха за бебето.