Джо Хил
Пожарникаря (64)

10

— Запознай ме със състоянието на баща ми — каза Каръл. — Той умира ли?

— Засега е стабилен.

— Но няма да се събуди.

— Тая надежди да го стори.

— Бен казва, че досега е трябвало да се събуди.

— Да. Ако беше субдурален хематом без усложнения.

— Тогава защо не е?

— Сигурно е имало усложнения.

— Какви? Какво точно представлява едно „усложнение“?

— Не мога да кажа със сигурност. Аз съм медицинска сестра, а не невролог. Вероятно парче кост в мозъка му? Или просто сериозно нараняване на мозъка. Или е получил удар, докато сме оперирали. Не разполагам с необходимото диагностично оборудване, за да разбера.

— Ако се събуди… — започна Каръл, но като че ли й свърши въздухът, за да продължи, макар че лицето й остана отпуснато и безизразно, — доколко умствено изостанал ще е?

Не се използваше определението умствено изостанал при пораженията на мозъка, но Харпър смяташе, че сега не е нито времето, нито мястото да я поправя.

— Възможно е да няма абсолютно никакви увреждания, възможно е и да има сериозни такива. На този етап мога само да гадая.

— Ще се съгласиш ли — започна Каръл, че досега трябваше да се е възстановил? Това е неочаквано, нали?

— Надявах се да се оправи по-бързо.

Каръл кимна бавно, почти замечтано.

— Има ли нещо, което можеш да сториш за него?

— С наличното? Не много. Пуснах му система, за да го снабдявам с течности — разреден ябълков сок — но това е само временно решение. Ако лазаретът беше по-добре зареден, можех да се погрижа по-добре за него. Също така щях да съм по-гъвкава и с останалите пациенти. Точно това исках да обсъдя с теб. Вече говорих с Джон…

— Да — прекъсна я Каръл. — И аз така чух.

Харпър продължи, сякаш въобще не я бяха прекъснали:

— … и той има план да се снабдим с някои необходими неща…

Този път я прекъсна Бен.

— Не ти ли казах? — Въпросът му беше насочен към Каръл. — Не споменах ли, че винаги можем да разчитаме на Пожарникаря да ни състави план? — Говореше с равен, почти отегчен тон, но под него се криеше безпокойство.

Харпър опита отново:

— Джон смята, че може да ни помогне да си набавим онова, което ми е необходимо, за да се грижа за баща ти сега и в дългосрочен план, ако се окаже, че има трайни увреждания. Мисля, че трябва да обсъдим плана му.

— Сподели ми го — прикани я Каръл.

Харпър разкри плана на Пожарникаря: да вземат полицейската кола на Бен и да отидат на Вердюн авеню, където да използват един от мобилните телефони, за да се обадят на линейка, да я изчакат да се появи и тогава…

— … тогава Джон каза, че ще изпрати феникс, който да прогони екипа на „Спешна помощ“ и полицаите, които дойдат с него — довърши тя. Почувства, че това е доста глупав начин да изложи един сериозен план, още повече че се беше вързала на перверзните артистични импулси на Пожарникаря. — Не съм сигурна какво има предвид с това, но досега не ни е подвеждал.

— Това ще е поредната му сензация — каза Каръл. — Една от неговите димни завеси. Той много си обича номерата.

— Не виждам за какво ни е помощта му — намеси се Бен. — Можем да ограбим линейка без него. Разполагаме с достатъчно оръжия.

— Колко души ще убием? — попита Харпър.

— О, няма да се стигне до това. Ще поставим нещата по следния начин: или ни давате всичко, което ни е необходимо от линейката, или ще свършите в такава. Повечето хора са доста послушни, когато има насочена пушка в лицето им.

— Те също ще имат оръжия. Ще разполагат и с полицейски ескорт.

— Разбира се. Но когато се срещнем с тях, аз ще бъда в моята униформа и ще карам полицейски автомобил. Няма да са нащрек. Ще им връхлетим, преди да са се усетили — обясни Бен.

— Защо да ходим сами? — попита Харпър. — Защо да не го направим по начина на Джон?

— Последния път, в който направихме нещата по начина на Джон, някой едва не уби баща ми — каза Каръл.

— Онова с баща ти се случи тук, на наша земя. Планът на Джон проработи.

— Да. Проработи супер за него.

— Какво имаш предвид с това?

Вместо да отговори, Каръл каза:

— За кога Джон планира да ни осигури помощта си?

— След три вечери.

— Не можем да чакаме толкова много. Трябва да действаме утре. Бен, поверявам ти да свършиш това, но без употребата на насилие, освен ако нямаш абсолютно никакъв друг избор.

— Добре — отвърна Патчет. — Е, те ще бъдат четирима — двама в линейката и двама в полицейската патрулка — затова по-добре ние да сме петима. Джейми е най-добрият стрелец в лагера след мен. Нелсън Хайнрих някога е имал своя собствена фейсбук страница в защита на оръжията и очевидно е добър с пушките. Това момиче Минди Скилинг, което току-що излезе от тук, може да се обади на 911. Достатъчно голяма е, така че няма да се чувствам безотговорен, ако я вземем с нас, а и е много драматична. Учила е в „Емерсън“, ако не се лъжа. Предполагам, че…

— Чакайте. Чакайте — прекъсна ги Харпър. — Каръл, няма причина да не изчакаме три вечери. Баща ти…

— … е почти седемдесетгодишен. Ти би ли чакала три вечери, ако беше твоят баща? Ако можеше да сториш нещо за него сега?

На Харп й идеше да каже: Баща ми нямаше да иска хората да бъдат застреляни заради него, но не можа да го изрече. В интерес на истината, смяташе, че Каръл е права. Ако беше нейният баща, щеше да умолява Пожарникаря да стори всичко възможно, и то възможно най-скоро. Моленето не беше едно от нещата, които Джули Андрюс правеше, но Харпър нямаше нищо против.

— Добре. Ще говоря с Джон. Ще видя дали можем да ускорим нещата за утре вечер.

Каръл започна да си играе нервно с черния кичур коса, който беше паднал върху челото й.

— Джон Джон Джон Джон Джон Джон Джон Джон. Ако Джон не бърза да помогне на баща ми, ще се почувствам ужасно, че го пришпорвам.

— Той не отлага безпричинно. Ребрата му са премазани, Каръл.

Жената кимна съчувствено.

— Да. Да, разбира се, Джон трябва да си почива. Не искам да го безпокоим. Не се нуждаем от него. Сестра Уилоус, Бен има нужда от списък с най-необходимите неща, които ти трябват, за да предоставиш на баща ми най-добрите грижи.

— Така няма да стане. Налага се да отида с тях.

— О, не. Не, не можеш. Много си смела и мила, че искаш да отидеш, но искам да бъдеш до баща ми. Не можем да рискуваме да те изгубим.

— Налага се. Бен ще разполага само с няколко минути в линейката. Наистина ли искаш да търси измежду двеста шишенца и да се опитва да разгадае медицинските съкращения? Лично аз не бих рискувала, ако се отнасяше до моя баща. — Погледна Каръл, за да види как приемаше горчивата истина.

Не я приемаше добре.

— Баща ми има нужда от нещо повече от добро лекарство. Има нужда от добра медицинска сестра — каза жената. — Едното не може без другото. Гледай да се върнеш.

Харпър не знаеше какво да отговори на това. Целият разговор беше доста объркващ, изпълнен с намеци, които не разбираше, и загатвания, които не харесваше.

— Бен, искам да обсъдим плана — каза Каръл. — Искам да знам всичко. Кого ще вземеш. Как изглежда Вердюн авеню. Всичко. Сестра… — Премести поглед върху Харпър. — Надявам се, можеш да стигнеш сама до лазарета.

Това изненада Харп. Не вярваше, че ще я пуснат да си върви без ескорт. Донякъде се смяташе за затворник, също като Гилбърт Клайн, само дето нейната килия беше по-приятна. Доведоха я в Къщата на Черната звезда под охрана и тя очакваше да си тръгне по същия начин.

Част от нея искаше да излезе през вратата на мига, преди Каръл да си е променила решението и да я изпрати с Боуи или с някой от Бдителните, които се шляеха навън. Вече обмисляше леко отклонение от пътя си до лазарета. Но се насили да почака, започна да закопчава черните копчета на връхната си дреха. В крайна сметка имаше още една тема, която трябваше да засегне.

— Каръл… надявах се да поговорим за Али. От дни се разхожда наоколо с камък в устата, защото смята, че трябва да се покае за нещо. Мисля, че отчасти го прави заради теб. Иска да те впечатли. Иска всички да знаят колко е отдадена на лагера. Не можеш ли да я накараш да спре?

— Не мога — отвърна жената. — Но ти можеш.

— Разбира се, че можеш да я накараш да спре. Кажи й, че достатъчно се е наказвала. Ти си нейна леля и тя те обича. Ще те послуша. Ти си почти всичко, което й е останало. Ти си отговорна за нея. Трябва да се намесиш, преди да е колабирала.

— Не разбираш ли, ние всички сме отговорни един за друг каза Каръл, изражението на лицето й беше изнервящо спокойно. — Ние сме като къща от карти. Ако една-единствена карта спре да носи своя товар, целият лагер ще се разпадне. Това се опитва да ти каже Али. Тя носи твоя камък в устата си. Само ти можеш да го извадиш.

— Тя е дете и се държи като такова. Твоя работа е да си възрастен.

— Моя работа е да се грижа за повече от сто и петдесет отчаяни хора. Да ги пазя. Да не им позволявам да изгорят живи. По свой си начин аз също съм сестра. Трябва да защитавам този лагер от заразата на отчаянието и егоизма. Трябва да ни защитавам от тайни, които могат да бъдат като рак. От нелоялност и недоволство, които се разпространяват като треска. — Докато говореше, жената се изправи в стола си и влажните й очи засияха с болнава топлина. — Откакто баща ми падна, се опитвам да бъда всичко онова, от което тези хора се нуждаят. Което заслужават. Баща ми искаше Кемп Уиндъм да е приятно местенце за хората, които нямат къде другаде да отидат. Това е всичко, което искам и аз. Искам да бъде приятно местенце… и мисля, че това може да стане, когато всички се грижим един за друг. Баща ми също смяташе така. Сплете ръце и ги притисна между коленете си. По-силни сме заедно, Харпър. Ако не си с нас, си сама. В днешно време да си сам не е опция. — Погледът й, помисли си Харп, беше почти състрадателен. — Не можеш ли да разбереш?