Джо Хил
Пожарникаря (24)

7
Ноември

Харпър се събуди в нощта на Деня на благодарността от сън за Джейкъб и „Пуста земя“. Подуши дим и в началото не можа да разбере какво гори, но после осъзна, че е самата тя.

Не беше в пламъци, но ивицата на врата й беше изгорила яката на тениската е „Колдплей“, която беше почерняла и запушила. Имаше чувството, че буболечки лазят по цялото й тяло.

Харпър изкрещя, отметна настрани завивките и свали тениската си. Люспата, която маркираше кожата й във виещи се мастилени линии, беше осеяна с мънички люспици, които светеха в отровно червено. Усещането от полазване се усили, беше й невъзможно да мисли.

Около нея се надигна шумотевица, жените се размърдаха в леглата си, помисли си за стреснати в полет гълъби, които започват нервно да гукат. Али се намести до нея. Уви крака около талията й и я стисна изотзад. Запя й нежно, едва доловимо, устните й бяха близо до ухото й. В следващия момент и Рене се озова до нея, хвана ръката й в мрака и преплете пръсти с нейните.

— Няма да изгориш — каза й по-възрастната жена. — Никой не изгаря тук. Това е едно от правилата. Да не искаш да нарушиш правилата и да вкараш всички ни в беля с Каръл Стори? Дишай дълбоко, сестра Уилоус. Дишай много дълбоко. Заедно с мен: Вдииишай. Издишай. Вдииишай.

Тогава Али запя онази стара песен на „Оейзис“. Пееше й — със сладък, безстрашен глас — че Харпър е нейната сродна душа. Дори го пееше с онзи глас, който имитираше Пожарникаря, с онзи изкуствен английски акцент, който беше известен като „мокни“.

Харпър не заплака, докато драконовата люспа не изгасна и болката не отмина. Въпреки това остави след себе си неприятно чувство, като от слънчево изгаряне.

Али спря да пее, но продължи да я държи. Кокалестата й брадичка се беше наместила удобно върху рамото й. Рене погали кокалчетата на ръцете й с палец като любяща майка.

Ник Стори стоеше в мрака на четири крачки от леглото й и я наблюдаваше неловко. Той беше единственото момче, което спеше в женската спалня. Делеше легло със сестра си. Стискаше до гърдите си слайд свирка. Не можеше да я чуе, но знаеше, че може да я надуе и да повика Пожарникаря. Какво можеше да направи той? Може би щеше да домъкне маркуч, с който да отмие пепелта й.

— Добро момиче — каза Рене. Всичко е наред. Свърши. Можеше да бъде много по-лошо.

— Можеше да бъде и по-добре — контрира я Али. — Току-що изпусна чудесна възможност да опечеш отвратителната тениска на „Колдплей“. Ако изневиделица пламна, се надявам да държа в ръцете си купчина с дисковете им.

Харпър издаде звук, който приличаше на смях и на хлип; дори тя не беше сигурна. Може би беше и двете.