Джо Хил
Пожарникаря (72)

6

Харпър не очакваше да се върне и да намери лазарета претъпкан, във всеки ъгъл горяха лампи, а въздухът беше влажен от всичките притиснати тела. От начина, по който хората я гледаха, разбра, още преди някой да й е казал, че бяха в паника, и тя се запита откъде бяха разбрали за случилото се на Вердюн авеню.

Чакалнята беше пълна с Бдителни: Майкъл Линдквист, близначките Нейбърс, Чък Каргил, Боуи и още няколко, на които не им знаеше имената. Али също беше там и изглеждаше толкова изплашена, бледа, разсеяна и гладна, че не можеше да й се сърди повече. Норма Хийлд стоеше в ъгъла и представляваше трепереща купчина бяла плът в рокля на цветя.

Онова, което най-много озадачи Харпър, беше присъствието на Каръл, увита в протрита розово-жълта роба, която беше толкова стара, че цветовете бяха изгубили яркостта си. Това се отнасяше и за самата Каръл. Кожата й беше изпъната върху черепа й, очите й святкаха заплашително в орбитите си.

Харпър беше прехванала Бен през кръста, помагаше му да върви. Лявата му буза, лявата му предмишница, лявата му ръка и лявата буза на задника му бяха надупчени със стъклени иглички като кактус. Джейми вървеше точно след тях и влачеше хладилната чанта, която беше пълна с кръвна плазма. Бяха пролели много повече кръв, отколкото бяха донесли.

— Какво има? — попита Харпър. — Защо всички сте се…

— Пристъп — отвърна Каръл. — Баща ми получи пристъп. Докато ти беше навън, а той съвсем сам тук. Сърцето му спря. Той умря.