Джо Хил
Пожарникаря (118)

5

Харпър намери корда и кукичка в едно рибарско куфарче под работната маса и ги използва, за да направи два шева на горната устна на Али. Момичето стоя неподвижно, докато я шиеше, погледът й беше насочен към тавана, очите и събираха гневни сълзи. Не издаде никакъв звук през цялото време. Харп не знаеше дали мълчеше, защото й се сърдеше, или защото се държеше стоически.

Когато приключи с Али, се зае с Ник. Детето беше дълбоко заспало и само се намръщи, когато му направи четири шева на раната на челото. Използва същата игла, но преди това я стерилизира, като я задържа между палеца и показалеца си, докато стоманата не стана гореща и бяла.

След това Харпър излезе навън, седна на стълбите и се загледа в чистото нощно небе. От време на време като че ли някоя звезда се отделяше от небесната твърд и политаше със зашеметяваща скорост в някой далечен ъгъл на нощта. В тъмните часове преди изгрева съзвездията се разпаднаха и изгоряха.

Накрая, в мрачната зора, едно малко врабче от огън изникна от дърветата зад гробището и се изпари в облаче дим. Миг по-късно го последва Пожарникаря, излезе от гората и се насочи към прегръдките на Харпър.

Външният му вид я ужаси. Дългата рана на лявата му буза се беше превърнала в крива линия от черна смола. Едната страна на врата му беше препечено червена, сякаш беше подложен на изключително силно слънце. Миришеше лошо, като че ли се беше въргалял в руините на лагера.

В лявата си ръка държеше метална кофа, пълна с жарава.

— Спасих я — изрече той. — Трябва да я сложим на безопасно място и да й намерим дърва. — Погледна Харпър с френетичен поглед. — Гладна е.

Пожарникаря неохотно й позволи да му вземе кофата от ръката. Дръжката беше гореща — може би дори изгарящо гореща — но дланта й се възпламени едва и не почувства никаква болка.

Остави кофата на стълбите и му помогна да влезе вътре.

Джон припадна почти веднага, след като завърши шиенето на ранената му буза. Остави го на дивана, където заспа със собственото си яке като одеяло.

Харпър отново излезе навън, чувстваше се много изморена и много бременна. Кръстът постоянно я болеше и изпитваше остри болки от гинекологично естество.

Кофата с нажежените въглени стоеше на горното стъпало, близо до касетофона. Мик Джагър обещаваше да се прибере у дома на фона на настоятелна бас партия. Жаравата просветваше, застиваше и отново просветваше, следваше ритъма на песента.

Харпър потисна желанието си да срита кофата в тревата.

Вместо това я занесе до голям казан, който се намираше зад гаража — един от няколкото такива за боклук. Изсипа въглените отгоре на боклуците в него: счупени дъски, ръждясали кутийки от бира, мазни парцали. Пламъците подхванаха горивото си и подскочиха, боклукът се запали с гладно хъмп. Намери няколко пръчки и един изгнил пън, пълен с буболечки, които хвърли на огъня.

— Какво правиш? — попита Рене. — Ще готвиш ли?

— Не, това е един от онези огньове, които палиш, за да си спомниш някого.

— Вечен пламък?

— Надявам се, че не — отвърна Хари.