Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fireman, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Коста Сивов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джо Хил
Заглавие: Пожарникаря
Преводач: Коста Сивов
Година на превод: 2017 (не е указано)
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Ибис
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: Симолини
Излязла от печат: 15.02.2017 г.
Технически редактор: Симеон Айтов
Коректор: Соня Илиева
ISBN: 978-619-157-181-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12306
История
- — Добавяне
6
Когато Отец Стори попита Пожарникаря от кого ще има нужда, Харпър не очакваше да се озове в списъка му, но тя беше единствената, която той назова по име.
— Двама или трима мъже и сестра Уилоус, ако нямаш нищо против, Отче. Не знам в какво състояние ще бъдат. Най-малкото са прекарали двайсет и четири часа в тясно скривалище, при температура малко над нулата, така че вероятно са премръзнали. Няма да е лошо да имаме медицинска помощ подръка. Какво ще кажете да се съберем в Монюмънт Парк след двайсет минути? Ще ми се да тръгнем колкото се може по-скоро.
Службата беше приключила. Всички бяха на пътеката, всички говореха едновременно. Харпър си проправи път през пресата от тела и шум. Бен Патчет казваше нещо: Харпър, ти си бременна, той е изгубил ума си, но тя се престори, че не го чува. След миг мина през огромните червени врати и излезе на студа, който беше толкова сух и остър, че защипа очите й.
Отиде в лазарета, където нямаше никой друг. Започна да отваря чекмеджетата, да събира всичко, което можеше да е полезно, и да го слага в малка раница. Заради бързането си бутна с лакът големия анатомичен модел на човешка глава. Той се катурна и се разби на пода.
Изруга и се обърна, за да срита парчетата някъде, където нямаше да се виждат — бързаше прекалено много, за да мете в този момент — след което се подвоуми.
Главата се беше счупила на няколко големи парчета. Едната половина на лицето я зяпаше с идиотско изумление. Някаква тетрадка, навита на тръба и прихваната с дебели ластици, също беше сред останките.
Харпър се наведе и я взе, махна ластиците и прочете написаното на корицата.
ЛИЧЕН ДНЕВНИК НА ХАРОЛД КРОС
МЕДИЦИНСКИ НАБЛЮДЕНИЯ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ
С МАЛКО ПОЕЗИЯ
Помисли какво да прави с него, беше наясно, че доста хора в лагера искаха да разберат какво беше писал Харолд в дните преди смъртта си. Най-накрая реши да не решава. Нямаше време. Хвърли тетрадката в едно чекмедже и излезе от там.
Капитан Америка чакаше на стъпалата на лазарета.
— Имам и други маски, ако искаш една — каза Али и я поведе по клатещите се дъски, поставени между сградите. — Имам на Хълк, Оптимус Прайм и Сара Пейлин.
— Важно ли е да прикрием самоличността си?
— Не мисля. Но така се чувствам като истински гадняр. Като хората, които обират банки — те носят плашещи клоунски маски. Много си падам по плашещи клоунски маски.
— Освен ако нямаш на Мери Попинз, мисля, че така съм си добре. Но ти благодаря, че попита.
Али я поведе през издигащите се езически камъни на Монюмънт Парк към един каменен олтар, който би бил идеално място за принасяното в жертва на Аслан[1]. Отец Стори стоеше зад него, Пожарникаря беше от дясната му страна, а Майкъл и Бен от лявата — картина, която Харпър си помисли, че по странен начин наподобяваше Тайната вечеря. Майкъл дори имаше гъстата червена брада на Юда, макар и да не притежаваше злобата и страха му.
— Али? — Отец Стори вдигна ръка, с дланта напред, сякаш искаше да я благослови. — Обещах на леля ти да не участваш в това. Отиди при автобуса, тази нощ ще наблюдаваш портала.
— Сменихме се с Минди Скилинг — отвърна внучката му. — Тя нямаше нищо против.
— Сигурен съм, че няма да има нищо против да се смените отново.
Али стрелна Пожарникаря с въпросителен и враждебен поглед.
— Аз винаги ходя. Откога не мога да го правя? Майк отива. Той е само с една година по-голям от мен. Аз създадох Бдителните, не той. Аз бях първата.
— Последния път, в който бягаше наоколо с Джон, леля ти Каръл постоянно надничаше през прозореца, стискаше един от пуловерите ти и се молеше — отвърна Отец Стори. — Тя не се молеше на бог, Али. Молеше се майка ти да те пази. Не я карай да преживява още една такава нощ. Имай милост към нея. Имай милост и към мен.
Момичето продължи да се взира в Пожарникаря.
— Съгласен ли си с тези простотии?
— Чу го — отвърна мъжът. — Заемай се със задълженията си, Али, и не ми излизай с един от шестнайсетгодишните си смъртоносни погледи. Ако искаш да се караме, нареди се на опашката.
Момичето го гледа сърдито още известно време — като че ли се опитваше да измисли нещо, с което да му го върне. След това отмести поглед към Майкъл и отвори уста, за да потърси неговата помощ. Майк се поизвърна настрани, почеса гърба си с палката от палисандрово дърво и се престори, че не я вижда как се взира в него.
— Майната ти — изрева Али, гласът й трепереше от гняв. — Майната ви на всички.
В следващия момент вече тичаше като гръмотевица сред дърветата. Някога и Харпър можеше да се движи по този начин; съвсем ясно помнеше какво е да си на шестнайсет години.
Отец Стори се усмихна по начин, който противно напомняше на смигане.
— Успя да изложи гледната си точка нежно и мило, нали? Бих добавил, че в сравнение с майка си. Али Стори е истински пример за въздържаност.
— Да му се не види — ядоса се Бен Патчет. — Забравих да взема фенерче.
— Не се тревожи, Бен — успокои го Пожарникаря и свали лявата си ръкавица. — Аз донесох.
Ръката му се възпламени с тихо съскане и освети наоколо в диаметър от три метра. Камъните хвърлиха чудовищни сенки надолу по хълма.
Бен Патчет преглътна тежко, когато Харпър застана до него.
— Никога няма да свикна с това — каза той.