Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fireman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2020)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Джо Хил

Заглавие: Пожарникаря

Преводач: Коста Сивов

Година на превод: 2017 (не е указано)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Симолини

Излязла от печат: 15.02.2017 г.

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-181-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12306

История

  1. — Добавяне

6

Когато Отец Стори попита Пожарникаря от кого ще има нужда, Харпър не очакваше да се озове в списъка му, но тя беше единствената, която той назова по име.

— Двама или трима мъже и сестра Уилоус, ако нямаш нищо против, Отче. Не знам в какво състояние ще бъдат. Най-малкото са прекарали двайсет и четири часа в тясно скривалище, при температура малко над нулата, така че вероятно са премръзнали. Няма да е лошо да имаме медицинска помощ подръка. Какво ще кажете да се съберем в Монюмънт Парк след двайсет минути? Ще ми се да тръгнем колкото се може по-скоро.

Службата беше приключила. Всички бяха на пътеката, всички говореха едновременно. Харпър си проправи път през пресата от тела и шум. Бен Патчет казваше нещо: Харпър, ти си бременна, той е изгубил ума си, но тя се престори, че не го чува. След миг мина през огромните червени врати и излезе на студа, който беше толкова сух и остър, че защипа очите й.

Отиде в лазарета, където нямаше никой друг. Започна да отваря чекмеджетата, да събира всичко, което можеше да е полезно, и да го слага в малка раница. Заради бързането си бутна с лакът големия анатомичен модел на човешка глава. Той се катурна и се разби на пода.

Изруга и се обърна, за да срита парчетата някъде, където нямаше да се виждат — бързаше прекалено много, за да мете в този момент — след което се подвоуми.

Главата се беше счупила на няколко големи парчета. Едната половина на лицето я зяпаше с идиотско изумление. Някаква тетрадка, навита на тръба и прихваната с дебели ластици, също беше сред останките.

Харпър се наведе и я взе, махна ластиците и прочете написаното на корицата.

ЛИЧЕН ДНЕВНИК НА ХАРОЛД КРОС
МЕДИЦИНСКИ НАБЛЮДЕНИЯ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ
С МАЛКО ПОЕЗИЯ

Помисли какво да прави с него, беше наясно, че доста хора в лагера искаха да разберат какво беше писал Харолд в дните преди смъртта си. Най-накрая реши да не решава. Нямаше време. Хвърли тетрадката в едно чекмедже и излезе от там.

Капитан Америка чакаше на стъпалата на лазарета.

— Имам и други маски, ако искаш една — каза Али и я поведе по клатещите се дъски, поставени между сградите. — Имам на Хълк, Оптимус Прайм и Сара Пейлин.

— Важно ли е да прикрием самоличността си?

— Не мисля. Но така се чувствам като истински гадняр. Като хората, които обират банки — те носят плашещи клоунски маски. Много си падам по плашещи клоунски маски.

— Освен ако нямаш на Мери Попинз, мисля, че така съм си добре. Но ти благодаря, че попита.

Али я поведе през издигащите се езически камъни на Монюмънт Парк към един каменен олтар, който би бил идеално място за принасяното в жертва на Аслан[1]. Отец Стори стоеше зад него, Пожарникаря беше от дясната му страна, а Майкъл и Бен от лявата — картина, която Харпър си помисли, че по странен начин наподобяваше Тайната вечеря. Майкъл дори имаше гъстата червена брада на Юда, макар и да не притежаваше злобата и страха му.

— Али? — Отец Стори вдигна ръка, с дланта напред, сякаш искаше да я благослови. — Обещах на леля ти да не участваш в това. Отиди при автобуса, тази нощ ще наблюдаваш портала.

— Сменихме се с Минди Скилинг — отвърна внучката му. — Тя нямаше нищо против.

— Сигурен съм, че няма да има нищо против да се смените отново.

Али стрелна Пожарникаря с въпросителен и враждебен поглед.

— Аз винаги ходя. Откога не мога да го правя? Майк отива. Той е само с една година по-голям от мен. Аз създадох Бдителните, не той. Аз бях първата.

— Последния път, в който бягаше наоколо с Джон, леля ти Каръл постоянно надничаше през прозореца, стискаше един от пуловерите ти и се молеше — отвърна Отец Стори. — Тя не се молеше на бог, Али. Молеше се майка ти да те пази. Не я карай да преживява още една такава нощ. Имай милост към нея. Имай милост и към мен.

Момичето продължи да се взира в Пожарникаря.

— Съгласен ли си с тези простотии?

— Чу го — отвърна мъжът. — Заемай се със задълженията си, Али, и не ми излизай с един от шестнайсетгодишните си смъртоносни погледи. Ако искаш да се караме, нареди се на опашката.

Момичето го гледа сърдито още известно време — като че ли се опитваше да измисли нещо, с което да му го върне. След това отмести поглед към Майкъл и отвори уста, за да потърси неговата помощ. Майк се поизвърна настрани, почеса гърба си с палката от палисандрово дърво и се престори, че не я вижда как се взира в него.

— Майната ти — изрева Али, гласът й трепереше от гняв. — Майната ви на всички.

В следващия момент вече тичаше като гръмотевица сред дърветата. Някога и Харпър можеше да се движи по този начин; съвсем ясно помнеше какво е да си на шестнайсет години.

Отец Стори се усмихна по начин, който противно напомняше на смигане.

Успя да изложи гледната си точка нежно и мило, нали? Бих добавил, че в сравнение с майка си. Али Стори е истински пример за въздържаност.

— Да му се не види — ядоса се Бен Патчет. — Забравих да взема фенерче.

— Не се тревожи, Бен — успокои го Пожарникаря и свали лявата си ръкавица. — Аз донесох.

Ръката му се възпламени с тихо съскане и освети наоколо в диаметър от три метра. Камъните хвърлиха чудовищни сенки надолу по хълма.

Бен Патчет преглътна тежко, когато Харпър застана до него.

— Никога няма да свикна с това — каза той.

Бележки

[1] Аслан, Великия лъв — герой от фентъзи поредицата на Клайв Стейпълс Луис „Хрониките на Нарния“. Негов прототип е Исус Христос, който е наречен Лъвът на Юда. — Б.пр.