Джо Хил
Пожарникаря (89)

10

Джон каза, че шоколадчето е ужасно и че има нужда от още едно, за да разкара този гаден вкус от устата си. Вместо това тя му даде цигара и още малко ром. Запали я с палеца си.

Харпър не беше толкова сигурна за плана за бягство. Имаше прекалено много слаби места. Съставяше списък, който започваше с буквата А (Отец Стори е в съзнание), продължаваше през буквата Е (да се създаде отвличане на вниманието, като се откачи камбаната) и свършваше на Р (Дон отвежда останалите лодки на север). Това бяха доста букви от азбуката.

Пожарникаря, от друга страна, направо се влюби в плана. Естествено, че го стори. Все пак беше получил главната роля. Харпър продължаваше да се опитва да съкращава буквите, а той да добавя нови.

— Ще ми се да разполагахме с достатъчно време, за да изкопаем тунел — каза Джон.

— Докъде?

— Няма значение. Не можеш да организираш прилично бягство от затвора, без да имаш тунел. Писателят в мен желае таен тунел, скрит зад фалшива стена или плакат на известна филмова звезда^[1], или в краен случай дрешник. Можем да наречем плана „Операция Нарния“! Не ми казвай, че не ти харесва.

— Няма да ми хареса, ако станеш писател. Може да се наложи да ти откъсна половината лице. Това сторих с последния кандидат-писател, с когото пътищата ни се пресякоха.

Пожарникаря залюля остатъка от банановия ром около хартиената си чаша и го гаврътна на един път.

— Забравих, че съпругът ти беше амбициозен романист.

— Понякога си мисля, че всеки мъж иска да бъде писател. Иска да създаде свят с перфектната въображаема жена, някоя, която може да командва и да съблича, когато му е угодно. Така работи върху собствената си агресия с няколко фиктивни сцени на изнасилвания. Има възможност да изпрати фиктивния си заместник да я спаси, бял рицар… или пожарникар! Някой с цялата сила и цялата представителност. Реалните жени, от друга страна, си имат свои собствени интереси и не желаят да следват някакви очертания. — Харпър се навъси. През ума й мина мисълта, че никога не е била приятелка, съпруга или любовница на Джейкъб, а единствено негова тема, материал. Писателите бяха също толкова големи паразити, колкото спората.

— Сто процента съм съгласен по темата с очертанията. Всеки писател, който си води предварителни бележки, трябва да бъде изгорен на клада. Точно това не ми харесва в нашия план. Той е очертание. Животът не действа по очертания. Ако аз пишех тази сцена, дори нямаше да си направя труда да опиша плана ни, не и в подробности. Вече знам, че няма да се случи по начина, по който се надяваме. Затова просто ще изгубим времето на читателите. — Джон видя изражението на лицето й и я срита по крака. О, хайде де. Имаме шоколадчета, цигари, пиячка и зъл план. Не ми се мръщи насреща. Какво друго имаш в тази кутия за обяд?

Харпър извади деформиран, подобен на тумор картоф и го остави на леглото.

Пожарникаря се отдръпна.

— Аа! Що за ужасен, брадат Христос е туй чудо?

— Това ли? Това тук е златен юконски, глупчо — отвърна Харп.

— А, добре. Предполагам, че хапнахме достатъчно шоколад. Какво ще кажеш да си опечем картоф?

Джон стисна зеленчука между ръцете си. От пръстите му започна да се издига дим, а с него и ароматът на печен картоф. Миризмата ободри Харпър. Не можеше да се въздържи.

— Обичам мъжът да може да готви — сподели тя.