Джо Хил
Пожарникаря (109)

8

Майкъл се наведе напред и нежно — благоговейно — свали Каръл в сенките на фоайето.

— Ранена ли си? — проплака той, гласът му беше пресипнал. — О, боже, моля те, моля те, дано не си простреляна. Не знам какво ще правя.

Очите на жената се въртяха като на паникьосан кон. Не можеше дори да го познае.

— Да. Невредима съм. Блясъкът. Мисля, че беше Блясъкът! Не позволи на куршумите им да ме уцелят. Като силово поле от любов. Мисля, че защити и теб!

Харпър прочисти гърло и избута Каръл нежно настрана с лакът. В левия си юмрук стискаше камък — по-голям от топка за голф — камъка, който Джейми Клоуз натика в устата й преди петнайсет минути. Вече пушеше, сериозно се беше нагорещил в белязаната й с драконова люспа ръка. Стовари юмрука си в челюстта на Майкъл Линдквист-джуниър и изби два от зъбите му.

— Не — каза Харпър. — Няма никакво силово поле. — Младежът се сви и се наведе. Удари го с коляно в нараненото лице. В същото време заби разтопения камък в рамото му. Разхвърчаха се искри. Рамото му излезе от гнездото си със звук, който приличаше на изваждането на коркова тапа.

Харпър можеше да продължи да го удря. Не можеше да се познае. Ръката й действаше сама и искаше да го убие. Това означаваше, че трябва да падне на колене, а имаше контракции и й се струваше доста трудно да го стори. Освен това Пожарникаря я беше прегърнал и макар да беше прекалено слаб, за да я дръпне назад, поне се опитваше.

— Чакай — каза му тя. — Добре съм. Приключих.

Наистина си мислеше, че го е сторила, но когато я пусна, стовари ботуша си във врата на Майкъл.

— Той беше прекрасен старец — каза Харпър, докато Джон я дърпаше назад. — Трябва да се засрамиш от себе си!

Каръл я изгледа изумена, учудена. Едната страна на лицето й беше розова и подута, кожата от ухото й беше свлечена. Падащата божия ръка беше изгорила сериозно бузата й.

— А ти! — обърна се Харпър към нея. — Предполагам, че силовото ти поле никога не е било включено, когато Майки е искал да си играе с путката ти.

Каръл потръпна, сякаш Харп я беше ударила. Лявата й буза започна да придобива същия оттенък като изгорената.

— Можете да ме убиете, ако искате — каза Каръл. Така просто ще ме изпратите обратно в прегръдките на баща ми. Той ме чака в Блясъка. Всеки, когото сме изгубили, ни чака в Блясъка. Той е единственото ни бягство, така или иначе.

— Нямам намерение да те убивам — отвърна Харпър. — Никога не съм имала такова. Няма нужда да го правя. Хората отвън ще се погрижат за това вместо мен. Това място е кутия, а те разполагат с всякакви оръжия. Може би ни остават още пет или десет минути. През това време мисли за следното. Майкъл уби баща ти… за теб. За да те спаси. Теб и себе си. Баща ти щеше да те заточи заради онова, което си сторила на Харолд Крос. Майки му разби главата, за да не каже на лагера как си направила капан на Харолд, за да бъде застрелян. Когато изкопа гроба на Харолд, изпрати баща си в пръстта заедно с него. Едното води до другото. Отнеси това в Блясъка с теб.

С всяка дума гласът на Харпър осезаемо се снижаваше и разтреперваше, докато накрая от него не остана просто дрезгав шепот. В крайна сметка не можеше да се държи лошо с хората, дори онези, които си го заслужаваха. Изплашеното, бледо и объркано лице на Каръл стана още по-зле. Под очите й имаше тъмни кръгове, а кожата й беше сива, с изключение на розовите изгаряния. Най-накрая беше заприличала на възрастна: премазана, изморена и непривлекателна жена, която не беше имала лек живот.

Каръл извърна изумения си поглед към Али, която държеше Ник в двете си ръце. Когато видя племенницата си, лицето й се сбръчка и започна да плаче.

— Али — каза тя и протегна ръце. — Искам да подържа Ник. Дай да го видя. Моля те.

Момичето се изплю в лицето на леля си. Тя премига, по бузите и челото й избиха червени петна. Вдигна ръце и племенницата й се изплю и върху тях, душ от слуз, примесена с кръв.

— За нищо на света — изрече Али с порязаната си уста. — Не искам да го докосваш. Пипнала си нещо по-лошо от драконовата люспа и в случай че е заразно, не желая да те доближава. — На всяка сричка хвърчеше кръв. Раната на устата й беше лоша. Според Харпър щяха да са необходими няколко шева и вероятно щеше да остане грозен белег.

— Нямаме време за това — напомни Пожарникаря. — Трябва да се качим на камбанарията. Можем да отвърнем на удара от там.

Харпър си помисли, че това е най-безнадеждното нещо, което някога беше чувала, и имаше намерение да се възпротиви, но първа заговори Джейми.

— Горе има поне една пушка — каза тя. Лицето й беше мръсно и цялата трепереше. Дали от шок или от ужас, Харп не можеше да прецени. — И кутия с патрони. Винаги оставяме поне едно оръжие за онзи, който е на пост на камбаната.

Джейми Клоуз беше груба малка дивачка, но не беше глупава. Разбираше ситуацията пределно ясно и беше сменила лоялността си към онези, които имаха най-голям шанс да оцелеят, с ефективността на касиер в банка, който връща ресто.

Пожарникаря кимна.

— Добре. Това е добре, Джейми. Качвай се там. Ние ще те последваме. Можем да стреляме от камбанарията, за да разчистим пътека от вратите на мазето към… — Млъкна за момент и присви очи. Беше си изгубил някъде очилата. Харпър знаеше, че се опитва да възпроизведе лагера в главата си и да си представи как двойните врати в мазето водеха към северното поле: огромна площ от гола земя без никакво прикритие. Там имаше два камиона, пълни с мъже и оръжия. Харп вече беше обмислила варианта, но не виждаше изход.

— Къде е Джилиън! — изпищя Гейл. — Някой виждал ли е сестра ми? Някой видя ли дали сестра ми успя да влезе? — Извърна се от двойните врати и се затътри към нефа, където се бяха събрали повечето от хората.

Харпър стисна Джон за рамото.

Мислиш ли, че можеш да се качиш по стълбите?

— Върви — каза той. — Аз ще те следвам.

— Няма да те оставя. Няма начин. Ще изкачим стъпалата заедно.

Мъжът кимна и избърса кръвта от бузата си.

— Давай тогава. Ще имаме добра позиция към тях там горе. Не ми пука колко са. Това е гнездото на снайпериста. Може да ни се удаде възможност да си отстреляме и да прогорим път. Някак си. Още не е късно, Уилоус.

Всъщност беше. Първият от коктейлите „Молотов“ удари южната страна на църквата и тя избухна в сини пламъци.