Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Лорд с планеты Земля, –1996 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Фея Моргана (2018)

Издание:

Автор: Сергей Лукяненко

Заглавие: Лордът от планетата Земя

Преводач: Васил Велчев

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Дедракс

Излязла от печат: април 2018

Отговорен редактор: Мирослав Александров

Художник: Фиделия Косева

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-954-28-2601-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5621

История

  1. — Добавяне

5. Уроците на Ернадо

Мечът в ръцете на Ернадо описа полукръг, като се гмурна под моето острие. С конвулсивно движение отдръпнах оръжието, за да избегна сблъсъка. И нанесох удар — по всички правила — по плоската страна на меча на Ернадо.

Той успя в последния момент да извърти оръжието. Остриетата се сблъскаха с режещите си ръбове и плавно се врязаха едно в друго. За части от секундата мечовете се сляха в едно. После моят се разпадна на две половини.

А мечът на Ернадо оцеля. Инструкторът ми сви рамене и натисна бутона на дръжката. По острието пробяга бял пламък.

— Вече е по-добре — обобщи резултата от двубоя Ернадо. — И въпреки това си убит.

Хвърлих счупения си меч настрани. Върху звънтящата купчина от подобни парчета, от които само едно беше на Ернадо.

— Защо се получава така? — попитах аз, докато си почивах. — Остриетата се срещнаха под ъгъл от деветдесет градуса. Защо мечът ми се счупи?

— Твърде дълго не си наточвал острието — спокойно обясни Ернадо, като отново щракна бутона. — Мечът ти успя да се изтъпи от триенето във въздуха. Дебелината на острието е станала три — четири атома. В нормални условия това не е фатално, но когато става дума за директен сблъсък на остриета… Забеляза ли колко често си точа меча?

Той демонстративно натисна бутона. Белият пламък обгърна острието.

— Мечът е наточен…

Ернадо направи няколко нападащи движения, размаха меча над главата си, като разсичаше със свистене въздуха.

— А сега мечът се е затъпил примерно с един атом.

Кимнах. Взех нов меч от струпания под близкото дърво арсенал. Огледах го критично.

— Бутонът е разположен несполучливо. Трябва да отвличам вниманието си, за да го натисна.

— Има и други модели на ефеса, Лорде. Там бутонът е разположен директно под пръстите. Да донеса ли такива мечове?

— Да, може би… Макар че… почакай. Хайде да направим почивка за половин час. Искам да обядвам.

— Ще ядем довечера, Лорде. С пълен стомах не се тренира. Сега само сок и бульон.

— Дори и сок да е…

Разположихме се до входа на бункера. Пийвахме по малко гъст сладък сок от тесни стъклени чаши. След като привърших порцията си, хвърлих чашата. Тя се търкулна със звънтене по камъните, но не се счупи.

— Ернадо, всичко това е безполезно. Никога няма да мога да се меря с теб в двубоя с атомарни мечове. Още по-малко пък след два дни обучение.

Сержантът ми хвърли бърз, любопитен поглед. Отвърна, като подбираше внимателно учтиви думи:

— Не бива да изпадате в униние. Вие се учите много бързо, Лорде. Сигурен съм, че в бой един срещу един ще победите всеки гвардеец.

— А самия Шорей?

— Той е аристократ… ако се използва терминологията на нашата планета. Още от дете се е научил да владее едноатомниците.

— Значи нямам никакви шансове?

— Още от самото начало предложих варианта с похищението — дипломатично отговори Ернадо.

Въздъхнах. Погледнах мрачно купчината метални отломки — потрошените от сутринта мечове.

— Каквото бих могъл да науча за два дни, вече съм го научил. Няма смисъл от още тренировки. Най-добре ми кажи какви други оръжия могат да се използват в неутрализиращото поле.

Ернадо се намръщи, но се подчини.

— Първо, комбинезонът. Той не може да отрази атомарен меч, но ще се затвори след острието, ще запуши пробойната.

— И каква полза от това, ако острието разсече и мен на две половини, заедно с комбинезона?

— Разрезът от добре наточен атомарен меч е толкова тесен, че след две — три секунди неподвижност клетките на тялото отново се срастват. Комбинезонът ще се втвърди за три секунди в областта, където е бил нанесен ударът, и ще осигури неподвижност. Естествено, всички гвардейци ще носят такива костюми, но пък самият Шорей никога не би се унизил да го използва.

— Добре е, че е толкова горд. — Погледнах с неволно уважение комбинезона си. Ето какво имаше предвид Ернадо, когато ми предложи да деактивирам комбинезона при първата ни, не толкова приятелска среща…

— Второ, отровните газове и бързодействащите вируси. Но това няма да помогне, нито Шорей, нито наемниците му ще пренебрегнат защитните филтри. Филтрите защитават от всички известни токсини.

— А ако ви кажа химическата формула на земна отрова? — самоуверено предложих аз.

За секунда в очите на Ернадо проблесна интерес. После той поклати глава.

— Напълно възможно е единственият човек в двореца, който няма газова маска, да се окаже принцесата.

Прехапах устни.

— Добре. Газовете и отровите отпадат. Какво друго?

— Арбалети, лъкове, брадви, тояги. Всичко това са глупости. Комбинезонът ще отрази удара от стрела, а дръжката на брадвата с лекота може да бъде прерязана от меча. Иглени пистолети с отровни игли? Пак така, полето ще намали скоростта на стрелата дотолкова, че да може да бъде отразена от комбинезона.

— И това ли е всичко?

— Всичко — спокойно потвърди Ернадо.

— Много бедна фантазия имат оръжейниците на вашата планета — рекох ядно аз. — Ако имах поне една седмица…

Изглежда, думите ми засегнаха Ернадо. Той произнесе с ирония:

— Ами за ден и половина?

— Може и за ден и половина. В убежището има ли инструменти?

— Малък комплект.

— В него влизат ли бургия, заваръчен апарат и шмиргел?

— Да. И освен това преса за термопластмаса и струг за обработка на метал с компютърно управление.

— Отлично. Трябват ми няколко десетки дискове с диаметър десет и… да речем, сантиметър и половина, направени от същия метал като плоскостния меч.

Ернадо ме гледаше с неприкрит интерес.

— Невъзможно. Този метал се произвежда в специални заводи. И там го наточват.

— Тогава направи дискове от обикновена тънка стомана. А по ръба завари парчета от остриетата на счупените мечове.

— Невъзможно е да се завари толкова тънък метал. Ще прогори.

— Тогава ги залепи! Надявам се, че тук правите лепило за метал?

— Правим — бавно произнесе Ернадо. За пръв път в очите му видях не съчувствие и ирония, а уважение.

— Добре. В средата на големите дискове трябва да има удебеление, което да е удобно за пръстите, но да не нарушава аеродинамиката. В средата на малките — отвор от три — четири милиметра.

— Твоето оръжие е смъртоносно и за теб самия — замислено каза Ернадо.

— Може би. За малките дискове е необходимо още…

— Вече разбрах — прекъсна ме Ернадо. — Работата ще отнеме четири часа.

— Да ти помогна ли?

— Не е нужно. Не мисля, че инструментите ни приличат на онези, с които си свикнал. По-добре включи проектора и потренирай.

Той се скри в убежището. А аз въздъхнах и отидох при пластмасовата кутия на проектора. Натиснах клавиша за пускане. Прозрачното цилиндърче на панела на проектора светна. На няколко метра от мен се появи напълно реална фигура в петнист комбинезон. Холограмният ми противник изглеждаше повече от убедително. Особено сега, когато изваждаше от ножницата си плоскостен меч…

Заех основна стойка, като грабнах от земята първото попаднало ми острие. Натиснах бутона, за да го наточа. Илюзорната фигура бавно замахна. Започна „Курсът за млади бойци“. Замахнах с меча и парирах несъществуващия удар.

Ако се бях родил сто години по-рано, щеше да ми е много по-лесно. Двайсети век отдавна бе забравил за мечовете и сабите. За щастие, бях имал възможността да се занимавам с кендо — японското изкуство за борба с бамбуков меч и бой с нунчаку. Шинаят в кендо приличаше на този меч… Мисълта за нунчакуто ме накара да се замисля и за това оръжие. Но само след няколко секунди осъзнах, че с нунчаку срещу плоскостния меч не би издържал и Брус Ли.

Ернадо се справи с работата си за три часа и половина. Дотогава аз успях горе-долу прилично да повторя първия и втория етап от обучението и да изгледам в забавено темпо третия и седмия, най-висшия. В седмия етап се стараех просто да запомня най-опасните техники за нападение. За съжаление, в седмия етап нямаше безобидни прийоми. Най-невинната отбранителна стойка тук се превръщаше в стремителна и безпощадна атака. След като се поколебах, се заех да разучавам два атакуващи прийома, които бяха сложни, но имаха нещо общо с техниките в кендо. Изглежда, че основният принцип за обучение на бой с едноатомни мечове не допускаше прескачането на отделните етапи. Защото познаването на сложните техники можеше да шокира противника.

Така ме завари и Ернадо. Той очевидно бе поразен, но не каза нищо. Безмълвно постави на земята до проектора пластмасова кутия, пълна с моите „поръчки“, и се отдалечи встрани. След като внимателно проследи движенията ми, каза:

— Изпълнявай това завъртане по-плавно. Мечът на противника вече е отбит или отсечен, бързината вече не е от значение. А ти губиш равновесие преди атаката.

Кимнах и повторих прийома.

— Така е по-добре. Иска ми се да можех да те потренирам някой и друг месец — рече с внезапно съжаление Ернадо.

— Това е невъзможно, уви.

— Да. Единствено Сеячите са притежавали власт над времето. Ние засега сме стигнали само до управлението на темпоралните полета.

Посрещнах безмълвно информацията, че непозната цивилизация е успяла да покори дори времето. Това не ми помагаше особено. Изключих проектора и се наведох над донесената от Ернадо кутия.

Оръжието се оказа по-добро, отколкото очаквах. Не само че по аеродинамичност дисковете не отстъпваха на японските шурикени. Режещите ръбове бяха събрани от толкова мънички парчета плоскостно острие, че изглеждаха като едно цяло. Освен това Ернадо бе снабдил всеки голям диск с калъф от тънка, очевидно магнитна тъкан. Дискът лежеше в нея, без да докосва стените и без да ги разрязва.

— Ще ги изпробваш ли? — напрегнато попита Ернадо.

Погледнах го. И с изненада осъзнах, че Ернадо се страхува.

Непознатото оръжие, с което аз би трябвало да умея да боравя, му вдъхваше страх.

— Давай, първо ти.

— А, не! — Ернадо неочаквано се разсмя. — Вече опитах.

Той вдигна дясната си ръка и на китката му видях тънък и дълъг разрез, покрит с прозрачна лента.

— Такова нещо не ми се беше случвало от петгодишна възраст. Добре че сухожилията останаха незасегнати.

— Боли ли? — попитах го със съчувствие.

— Съвсем не. Раните от едноатомника почти не болят… сам ще се убедиш в това — оптимистично добави Ернадо.

Внимателно извадих диска от калъфа. Оказа се достатъчно тежък. Ернадо бе избрал правилната тежест. А аз не се бях замислял за това… Определено случих на учител.

Стиснах диска за удебелената среда и изнесох ръката си назад за хвърляне. Отпуснах се, опитах се да си представя, че държа обикновена, току-що наточена „звездичка“. И метнах диска към едно тънко дръвче, което растеше пред убежището.

Дръвчето се олюля и падна, прерязано на метър и половина над земята. А дискът изчезна.

Погледнах пръстите си — цели. И попитах, поразен от произведения ефект:

— Къде отиде?

— Предполагам, че в бетонната стена на убежището — сериозно и с уважение отвърна Ернадо. — Дискът е толкова тънък, че може да я пререже изцяло. Явно изгубихме този екземпляр.

— Всичките големи дискове ли са балансирани еднакво?

— Да.

— Тогава приключихме с първата част от изпитанието.

Малките дискове изпробвахме заедно с Ернадо. Техниката на използването им беше много по-проста…

— След половин година това оръжие ще бъде известно в цялата галактика — каза той. — Не знам колко печал ще донесе…

— Нямам друг изход — отвърнах мрачно аз. — Само с меча ще бъда напълно безпомощен.

Ернадо сви рамене. Изглежда, упражненията ми с меча от седмия етап бяха успели да впечатлят дори него.

— Имаш ли и други идеи? — попита той.

— Засега не.

— Радвам се.

В гласа му не се долавяше и капчица ирония.

Ернадо извади „цитрусовите“ капсулки и размачка две. Предложи и на мен, но аз само поклатих глава. Тогава той извади блистер с бели таблетки. Такава бях глътнал преди закуска.

— Изпий една. Това е стимулатор на паметта и психомоторните реакции. Точно той ти помогна да се оправиш с меча.

Глътнах една таблетка. Останалите пуснах в джоба на комбинезона. Ернадо ги изпрати с разтревожен поглед и предупреди:

— Вечер не пий, защото няма да заспиш. Утре ще изпиеш две преди акцията.

— Днес, Ернадо, днес — меко го поправих аз. — Тръгвам към двореца довечера.

Ернадо се втрещи. После каза успокояващо, сякаш говореше на дете:

— Това не е нужно, Серж. Разполагаме с повече от денонощие. Времето за подготовка трябва да се използва пълноценно.

— Сигурен съм, че така смята и Шорей. Утре нито една жива душа няма да успее да приближи двореца. Днес все още има шанс.

Кой знае защо, Ернадо отказа да спори. Може би прие довода ми, но по-скоро роля изигра статутът ми на Лорд.

— Това е твой двубой и твой избор — рече просто той. — Решавай сам.