Сергей Лукяненко
Лордът от планетата Земя (1)

„Играта си струва принцесата“
(Вместо предисловие)

Как може да завърши обикновено запознанство в парка, когато супермен от квартален мащаб защитава в жестока битка една девойка? Сватба, дуел, сражение в Космоса, галактическа война?

И едното, и другото, и третото заедно с четвърто. Защото именно с тази среща започва фантастичната трилогия на Сергей Лукяненко „Лордът от планетата Земя“.

А ако девойката се окаже принцеса от далечна звездна империя, всичко останало ще се нареди: бластери и звездолети, паяжинни мини и храмове на предците Сеячи. И атомарни мечове, чиито остриета се наточват с вълните на пламък — мечове, по-остри от косата на Смъртта и бръснача на Окам.

Ето това е живот — когато случайно се озовеш в друг свят. Когато го обръщаш надолу с главата, за да постигнеш целта си. Когато влагаш всичко от себе си в последната битка, правиш всичко възможно, а и невъзможното, за да победиш!

Нима може да не увлече приключение, когато една детска играчка — пружинен пистолет — се превръща в оръжие, способно да промени съдбата на планетата? Където отколешното желание да преиграеш, да поправиш допуснатата грешка се изпълнява, с лекота враствайки в реалността, от разноцветния мираж на компютърните игри…

Религиозни фанатици, въоръжени до зъби, и вампири, които не крият удължените си зъби. Странни приятели и необикновени врагове, двубои на орбита и фокуси с времето. Неочаквани срещи и неизбежни раздели — всичко предстои на героя, решил да избере от всички жени във Вселената именно Принцесата.

Но — както се оказва — не е достатъчно само да реши. Не е достатъчно даже да направи непостижимото, трябва и да потвърди правото си на извършената постъпка. Да застави себе си и всички останали да повярват в него.

Може презглава да се хвърли в авантюри и странствания, изпитвайки устойчивостта си срещу постоянните опасности. Но и това не е изход. Потокът от събития, които не увеличават мащаба си, може да стане еднообразен. И ако няма движение към все по-сложни игри, към увеличаване на залога — сюжетът избледнява. Съветът на Черната кралица към Алиса си остава в сила: „… тук, знаеш ли, се налага да бягаш с всички сили само за да си останеш на мястото“.

А къде да бягаш, ако всички наоколо са те признали за всемогъщ Принц и дори самият ти — не, без да приемаш на сериозно величието — вече представяш морална сметка на родната планета: „… ако се мрази — то цялата цивилизация“.

Звездите над главата и нравственият закон вътре в нас — ето на какво остава да отправим предизвикателство. И едното, и другото са само имена от безкрайния списък на самоназванията на Вселената. И резултатът от сражението с тях е еднакъв. Различни са единствено пътищата. Ако умението да мразиш е изтласкало умението да обичаш, то както и да наречеш Силата, избрала те за своя играчка, в нейната основа стоиш самият ти.

Кой от пътищата избират Принцът и Принцесата, Земята и звездите? Кой побеждава в сблъсъка?

Решавайте сами. За целта си струва да се прочете трилогията, където отговор на всеки въпрос може да стане една песен или удар с меча, целувка на принцеса или гибел на планета.

Но така или иначе ще останат още въпроси.